Присъда № 8 от 15.03.2022, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към Присъда № 8/15.03.2022г. по НОХД № 228/2021г.:

Подсъдимият З. Г. А., с адрес: ***, е предаден на съд с обвинение по чл. 355, ал.

2 във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 25.08.2021 г. около 16,30ч. в гр. Омуртаг по време на пандемия - COVID-19, свързана със смъртни случаи по хората нарушил въведените със т. 10 от Заповед № РД-01-610/22.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората, свързана с разпространението на „COVID 19“, издадена на основание чл. 61, ал. 5, ал.

7, ал. 9 и ал. 12 от Закона за здравето и чл. 73 от АПК във връзка с Решение № 547/28.07.2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2020 г. извънредната епидемиологична обстановка, като лице по т. 2 - лице с потвърден случай на COVID-19 поставено под изолация в домашни условия за срок от 14 дни с предписание за изолация в домашни условия № 5158/21.08.2021 г. на Директора на РЗИ- Търговище не изпълнил задължението си да не напуска мястото на настаняване което е посочил, че ще пребивава от 20.08.2021 г. до 02.09.2021 г. а именно: гр. Омуртаг, ул. ***, като напуснал този адрес и пребивавал на неустановено място.

Представителят на Районна прокуратура - град Омуртаг поддържа повдигнатото обвинение и в хода на съдебното производство.

Подсъдимият З. Г. А., не се явява в съдебно заседание и тъй като обвинението срещу него е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, делото е разгледано в негово отсъствие. В съдебното производство подс. А. се представлява от защитника му адв. С.А. от АК – Търговище. Защитникът на подсъдимия пледира на А. да бъдат наложени наказания в минимални размери.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с разпространението на заразната болест „COVID 19“, свързана с настъпване на смъртни случаи сред хората, съгласно Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. на територията на Република България било въведено извънредно положение, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. В последствие този крайният срок бил удължен до 15 май 2020 г. Тъй като разпространението на заразната болест продължило и след изтичане на този срок Министерския съвет на Република България издал Решение № 325 от 14.05.2020 г. “ със следното съдържание: 1.Обявява извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г.; 2.Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор да въведе временни противоепидемични мерки за територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите. Обявената с цитираното по-горе решение извънредната епидемиологична обстановка била удължавана с няколко последващи акта на МС - Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 1

2020 и Решение № 72 от 26.01.2021 г. с което била удължена до 1 февруари 2021 г. до 30 април 2021 г. С Решение № 547/28.07.2021 г. на МС извънредната епидемиологична обстановка отново била удължения от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. В изпълнение на решенията на Министерски съвет, министърът на здравеопазването на Република България издал множество заповеди с които въвеждал различни противоепидемични мерки. На 22.10.2021 г. министърът на здравеопазването издал Заповед № РД- 01610/22.10.2021 г. с която били регламентирани противоепидемичните мерки, които следвало да се предприемат по отношение на лицата, за които било установено, че са заразени с „COVID-19“. Според точка втора от заповедта на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни, от датата на потвърдителното лабораторно изследване подлежали следните потвърдени случаи на COVID-19: заразоносители /асимптомни лица/; лица с леки клинични оплаквания /телесна температура 38 ºС, кашлица, загуба на обонянието, нарушение или загуба на вкуса, неразположение, хрема, възпалено гърло, стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане и/или диария, без промени в психичния статус /т. е. объркване или летаргия/ и без придружаващи хронични заболявания и/или имунокомпрометиращи състояния; лица по т. 1, които писмено и изрично са заявили отказ от болнично лечение. Съгласно точка 9 от същата заповед медицинското наблюдение на лицата поставени под домашна изолация се осъществявало от общопрактикуващ лекар или лекуващ лекар от лечебното заведение, осъществило болничното лечение. Поставянето под карантина следвало да стане с предписание до лицето, издадено от директора на съответната РЗИ или упълномощено от него лице. Съгласно т. 10. от цитираната заповед в периода на задължителна изолация в домашни условия лицата по т. 2 и т. 7 били длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в Приложение № 3. При влошаване на здравословното състояние, независимо от причината, лицата по т. 10 следвало да уведомят лекаря, осъществяващ медицинското наблюдение, а в случай, че не успеят да осъществят контакт с него, следвало да уведомят регионалния център за спешна медицинска помощ чрез тел. 112.

Информацията за лицата, които били поставени под карантина се подавала на органите на МВР които следвало да следят за спазването и.

Подс. З. Г. А. живеел в ***. На 20.08.2021 г. той посетил гр. Търговище с цел да си направи „PCR“ тест тъй като възнамерявал на 21.08.2021 г. да пътува извън границата на страната. След като си правил тест, последния показал положителен резултат. Информацията била незабавно подадена в РЗИ -Търговище и на основание т.

2 от цитирана по – горе заповед, с Предписание № 5158/21.08.2021 г. издадено от директора на РЗИ – Търговище, А. бил поставен под карантина за срок от 14 дни, считано от 20.08.2021 г. Подсъдимият следвало да изпълнява предписанието на адреса си - гр. Омуртаг, ул. ***. На 21.08.2021 г предписанието било връчено лично на подс.

А. срещу подпис. На 25.08.2021 г. А. се почувствал зле и поради влошеното си здравословно състояние решил да посети лекар. Подсъдимият не изпълнил указанията в т. 10 от Заповед № РД-01-610 /22.10.2020 г. да подаде сигнал на тел. 112 за влошеното си здравословно състояние и около 16.00 часа на горепосоченото дата напуснал адреса си и отишъл да потърси медицинска помощ. Около 16.30 часа на същия ден полицейските служители от РУ - Омуртаг - свидетелите С.М. и М.Е. извършвали проверка на поставените под карантина лица. Те посетили адреса на А. в гр. Омуртаг, ул. *** и потърсили подсъдимия, при което установили, че същият е напуснал адреса.

Двамата свидетели провери разговор с бабата на А., която обяснила, че А. е напуснал адреса и е отишъл до болницата. По случая било образувано ДП.

2

Гореописаната фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен материал – от свидетелските показания и събраните писмени доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Е., са логични, последователни и кореспондират помежду си и със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Двамата свидетели са категорични, че при извършена на 25.08.2021 г. проверка за спазването на наложената на А. карантина са установили, че подсъдимият не е на адреса си в гр. Омуртаг, на който е следвало да изпълнява карантината и че бабата на подсъдимия, с която са разговаряли е заявила, че същият е напуснал дома си, за да потърси лекарска помощ. От приложеното по делото предписание № 5158/21.08.2021 г. издадено от директора на РЗИ – Търговище, също по безспорен начин се установява, че А. е бил поставен под изолация за периода 20.08.2021 г. – 02.09.2021 г., която следвало да изпълнява на посочения от него адрес: гр. Омуртаг, ***, както и че е бил запознат с предписанието и с наказателната отговорност по чл.355 от НК, предвидена за неизпълнението му. По делото не са събирани доказателства относно характеристиките на заболяването „COVID 19“ ,както и относно обявяването на пандемия в световен мащаб и извънредно положение на територията на Република България , считано от 13.03.2020 г, доколкото тези факти са общоизвестен и не се налага да бъдат доказвани с писмени доказателствени средства.

От така установените факти следва извода, че на 25.08.2021 г. около 16,30ч. в гр.

Омуртаг по време на пандемия - COVID-19, свързана със смъртни случаи по хората нарушил въведените със т. 10 от Заповед № РД-01-610/22.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората, свързана с разпространението на „COVID 19“, издадена на основание чл. 61, ал. 5, ал. 7, ал. 9 и ал. 12 от Закона за здравето и чл. 73 от АПК във връзка с Решение № 547/28.07.2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2020 г. извънредната епидемиологична обстановка, като лице по т. 2 лице с потвърден случай на COVID-19 поставено под изолация в домашни условия за срок от 14 дни с предписание за изолация в домашни условия № 5158/21.08.2021 г. на Директора на РЗИ- Търговище не изпълнил задължението си да не напуска мястото на настаняване което е посочил, че ще пребивава от 20.08.2021 г. до 02.09.2021 г. а именно: гр. Омуртаг, ул. ***, като напуснал този адрес и пребивавал на неустановено място и по този начин осъществил от обективна страна състав на престъпление по чл.

355, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, под формата на вината - пряк умисъл.

При определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия А. наказание съдът се съобрази с изискванията на чл. 54 от НК и отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете факта, че подсъдимият с действията си е създал опасност от заразяване с „COVID 19“ и на други лица. Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са чистото му съдебно минало, причините, поради което не е спазил предписанието и липсата на данни по делото за наличието на други отрицателни прояви в обществото на подсъдимия, поради което съдът прие, че деянието, по повод на което е образувано настоящото наказателно производство, е изолиран случай в живота на подсъдимия. Предвид изложените данни съдът постанови присъдата си при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода малко над предвидения общ минималния размер, а именно за срок от пет месеца и наказание глоба в минимален размер, а именно 10 000.00 лева. Тъй като прецени, че по отношение на подсъдимия в случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК – същият не е осъждан на наказание 3 лишаване от свобода, за престъпление от общ характер и наложеното понастоящем наказание лишаване от свобода е до три години, както и това, че за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на последното за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

С така наложените наказания съдът счита, че ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенции по чл.36 от НК.

Поради тези фактически и правни съображения съдът и в този смисъл постанови настоящата си присъда.

Съдия при Районен съд - Омуртаг:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№8 гр. Омуртаг, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав: