Решение № 4635 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4635 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100511006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника С. Ц. Н. срещу Решение № 1871/05.02.2025 г. постановено по гр.д. № 48537/2024 г. по описа на СРС, 173-ти състав, в частта с която С. Ц. Н. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 230,35 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.- 23.04.2024 г. и 41,12 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.05.2024г.) до окончателното им изплащане.

Подадена е и въззивна жалба от ответницата П. Г. Н. срещу Решение № 1871/05.02.2025 г. постановено по гр.д. № 48537/2024 г. по описа на СРС, 173-ти състав, в частта с която П. Г.

Н. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД ½ от следните суми: 3173,27 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.05.2024г.) до окончателното им изплащане; 460,69 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-23.04.2024 г.; 41,12 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.- м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.05.2024г.) до окончателното им изплащане; 8,59 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-23.04.2024 г.

Във въззивната жалба подадена от С. Ц. Н. са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, поддържайки че СРС неправилно приела, че ответницата е изпаднала в забава, тъй като ОУ на ищцовото дружество 30-дневният срок за плащане тече от датата на публикуване на задълженията в интернет страницата на дружеството, а в случая ищецът не представил доказателства кога точно са били публикувани задълженията на ответницата, като без тази дата не можело да се определи кога длъжникът е изпаднал в забава. Поддържа се, че забавата настъпвала само за изравнителните 1 сметки, а не за месечните прогнозни фактури. Твърди се още, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че за процесния период е съществувало задължение на ответника да заплаща именно тази услуга, както и нейния размер. Поддържа още, че били нарушен и чл.36,ал.2 от ОУ на ищеца, тъй като дружеството не е представило доказателства за „уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане“ на тази услуга. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Във въззивната жалба подадена от П. Г. Н. са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, поддържайки че въззивницата не била материално правно легитимирана да отговаря по така предявения иск, тъй като партидата била открита на името на друго лице. Сочи още, че първата инстанция неправилно приела, че ответницата е изпаднала в забава, тъй като ОУ на ищцовото дружество 30-дневният срок за плащане тече от датата на публикуване на задълженията в интернет страницата на дружеството, а в случая ищецът не представил доказателства кога точно са били публикувани задълженията на ответницата, като без тази дата не можело да се определи кога длъжникът е изпаднал в забава. Счита, че не дължи главницата за дялово разпределение и лихва върху нея. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемият ищец - „Топлфикация София“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на въззивна жалба, с който се излага становище за неоснователност на жалбите и се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Трето лице помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като жалбоподателите са заплатили дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за частично основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. От приетия по делото Нотариален акт № 62/18.05.2006г., т. 2, рег. № 3976, дело № 199/2006г. на Нотариус № 264 – Д.Т. се установява, че С. Ц. Н. и П. Г. Н. са закупили недвижим имот – апартамент в град София, ж.к. „********, с припадащите му се площи 2 права и помещения, идентичен с топлоснабдения имот.

Същевременно обаче с молба от 01.06.2007 г. ответникът С. Ц. Н. е поискал да му бъде открита собствена индивидуална партида при ищцовото дружество. Съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Заявлението-декларация, подадено от ответника С. Н.о на 01.06.2007 г., представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе си, открил е партида на ответника и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент ищцовото дружество е приело предложението на С. Ц. Н. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, в който смисъл са и правните съображения изложени в т. 1 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо от 01.06.2007 г. между С. Ц. Н. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период се явява единствено ответника С. Ц. Н. и той е единствено материално правно легитимиран да отговаря по така предявения иск. Предвид изложеното искът срещу ответницата П. Г. Н. следва да бъде отхвърлен изцяло.

По останалите оплаквания във въззивната жалба подадена от С. Ц. Н. съдът намира следното:

По оплакванията във въззивната жалба за мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното: по делото пред първата инстанция не е било спорно, че периода за който са били претендирани процесните вземания за главница и лихви е бил 2021 г.- 2023 г.. За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София " ЕАД на клиенти в град София (ОУ – 2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г., като е несъмнено, че общите условия са влезли в сила, доколкото са били публикувани във в-к Монитор, а не Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР на които всъщност се позовава въззивника. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че при действащите ОУ на ищецът, длъжникът изпада в забава и без да бъде поканен, като се прилага правилото на чл.84,ал.1, изр. първо ЗЗД съобразно което, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

По изложените съображения съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че за да изпадне ответницата в забава е било необходимо дължимите от нея суми да се публикуват 3 на сайта на ищцовото дружество.

По оплакванията във връзка с дължимата такса за дялово разпределение съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл.

22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. и Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. С оглед на изложеното неоснователно се явява възражението на ответника, че ищецът не се явява легимиран да претендира дължимата сума по услугата за дялово разпределение.