Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2083 от 01.10.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2779/2020
Вид
Определение № 2083
Подписан
01.10.2020
Състав
Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Семеен кодекс
  • §1 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2083

28.09.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

4-ти граждански

На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско дело № 20201000502779 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. К. П. , чрез пълномощника адв. Е. Г., срещу определение от 08.06.2020г., постановено по гр.дело № 9211/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, в частта, с която е върната исковата молба на М. П. по иска с правно основание чл. 26 СК, предявен против К. М. Д. и Т. М. П.

(починал в хода на процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон М. Т. П. и М. К. П. ) за обявяване на относителната недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 46, том I A, рег. № 6264, дело № 41 от 24.04.2018г. на нотариус Р. Б. и е прекратено производството по иска с правно основание чл. 26 СК.

Частната жалбоподателка иска да бъде отменено атакуваното определение, като смята същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че Т. М. П. е починал на 26.08.2018г., поради което към датата на подаване на исковата молба- 09.07.2018г., процесното жилище и имало характер на „семейно жилище“, поради което и за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 26 СК. Смята, че преценката за това дали съпругът собственик може да се разпореди със собственото си жилище, което е семейно такова, без съгласието на другия съпруг следва да се извърши към датата на подаване на исковата молба, към който и момент следва да се преценява и правния интерес на ищцата да предяви иска по чл. 26 СК.

Ответницата по частната жалба К. М. Д. е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Ответницата М. Т. П. изразява становище за нейната основателност.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Софийският градски съд е бил сезиран на 09.07.2018г. с искова молба от М. К.

П. , с която против Т. М. П. и К. М. Д. е предявен иск с правно основание чл. 26 СК – да се обяви за относително недействителен спрямо ищцата договор за прехвърляне на 1 недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 46, том I A, рег. № 6264, дело № 41 от 24.04.2018г. на нотариус Р. Б., сключен между ответниците; искове с правно основание чл. 31 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД против К. М. П. – за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с н.а. № 46, том I A, рег. № 6264, дело № 41 от 24.04.2018г. на нотариус Р. Б. до размера на ½ идеална част, представляваща припадащата на ищцата наследствена квота и осъждане на ответницата К. Д. да предаде владението на имота до ½ идеална част.

Установява се от представените по делото препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, че на 26.08.2018г. ответникът Т. М. П. е починал, като е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. К. П. и дъщеря си М. Т. П. . С определение от 18.10.2018г. съставът на СГС е конституирал на мястото на починалия ответник наследницата му по закон М. Т. П. .

С атакуваното определение, съдът е приел, че с оглед настъпилата смърт на ответника Т. П. ищцата няма правен интерес да предяви иска по чл. 26 СК, тъй като вече не е негова съпруга, а негов наследник без права върху „семейното жилище“, което е загубило този си характер, поради прекратяване на брака със смъртта на съпруга-собственик.

Частната жалба срещу това определение е депозирана в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.

Семейно жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца-§1 от ПЗР на СК. Според чл. 26 СК, когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. В случая липсата на правен интерес от завеждане на иска по чл.26 СК, породена от смъртта на съпруга, не е изначална, а възниква по време на производството - във времето след предявяване на иска и преди размяната на съдебните книжа между страните. В разпоредбата на чл.235 ал.З ГПК е посочено, че съдът е длъжен по време на процеса да отчете това обстоятелства от значение за спорното право, обуславящо допустимостта на предявения и подържан (дори след смъртта на съпруга) иск с правно основание чл.26 СК. Отчитайки гореизложените съображения, САС намира, че със смъртта на съпруга-собственик ищцата е изгубила правния интерес от воденето на иска по чл.26 СК и на това основание следва да се прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска.

Ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент, тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху „семейното жилище“.

Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо, като съпруга - несобственик, би бил налице в случай на развод или унищожаване на брака, при определяне на мерките относно ползването на семейното жилище, но със смъртта на съпруга й, бракът е прекратен и това вече е правно невъзможно.

По изложените съображения предявеният иск по чл. 26 СК е недопустим поради липса на правен интерес. Наличието на правен интерес за страната от завеждане на иска е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. При липсата на такъв, производството по делото се прекратява.

Изводите на въззивната инстанция съвпада с изводите на първоинстанционния 2 съд, поради което определението на СГС в атакуваната част следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран Софийският апелативен съд, 4 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.06.2020г., постановено по гр.дело № 9211/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, в частта, с която е върната исковата молба на М. П. по иска с правно основание чл. 26 СК, предявен против К. М. Д. и Т. М. П..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3