Решение № 218 от 01.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. В., 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20233100101134 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковете на Б. В. М., ЕГН ********** от гр.****, против РД „Пожарна безопасност и защита на населението"-В., ЕИК ****, с адрес: гр.В., бул. "****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 41456 лв. /четиридесет и една хиляди четиристотин петдесет и шест лева/, представляваща нанесени на ищеца неимуществени вреди, а именно физически болки и психически страдания, получени в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020г. /датата на увреждането/ до пълното изплащане на сумата, както и сумата от 1496 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и шест лева/, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, а именно разходи по лечението му, от които сумата от 146 лева – заплатено лечение в МБАЛ "СВ. А. - В." АД и сумата от 1 350 лева – поставен имплант /остеосинтезни средства-комплект/, в резултат претърпяна травма - счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно, от трудова злополука, настъпила на 04.09.2020г., а именно пропадане в необезопасена дупка по време на гасене на пожар, ведно със законната лихва, считано от 04.09. 2020г. /датата на увреждането/ до пълното 1 изплащане на сумата.

Претендират се и разноски в размер на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

В исковата молба се твърди, че Б. В. М., ЕГН ********** е работил в PC „ПБЗН"- **** при РД"ПБЗН" - В. на длъжност „младши експерт Командир на екип".

На 04.09.2020г. около 03.35 часа ищецът участвал в дейности по гасене на пожар в склад за дърва за огрев, находящ се в гр.****, обл. В., ул."****.

Разгъвайки маркуча от уредбата за бързо действие на пожарния автомобил по посока на пожара, кракът на Б. В. М. пропада в необезопасена дупка за монтиране на пътен знак, прокопана в земната повърхност с дълбочина от около 60 /шестдесет/ сантиметра от служители на фирма „ЗЕБРА" ООД, ЕИК ****.

Почувствал силни болки в областта на коляното на десен долен крайник. В следствие, на злополуката Б. В. М. получил счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, в дясно.

С екип на „Бърза помощ" бил транспортиран до МБАЛ „СВ. А." АД гр.В., където след назначени изследвания била констатирана:

1.

Фрактура на ставната повърхност на тибията с ангажиране на еминенцията и фрактури и промени проминиращи каудално в направление към метафтата в латералната половина на тибията с дислокация на фрагменти в латералната й задна част на латералното тибиално плато.

2.

Фрактура на главичката на фибулата в областта на ставната повърхност на тибиалната епифиза.

3.

Течна колекция н супрапателарния рецесус с нехомогенна структура и наличие на кръвеквивалентни елементи.

Тъй като фрактурите били с много голяма сложност за лечение, на 08.09.2020г. Б. В. М. бил пренасочен за оперативно лечение на травмите в Клиника „Ортопедия и травматология" на „ВМА" към „МБАЛ"-В..

На следващия ден - 09.09.2020г. му била извършена и операция по открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация - тибия. Крайникът бил имобилизиран и с гипсова лонтгета.

Стационарното му лечение във ВМА продължило 7 /седем/ дни, през 2 които бил лекуван медикаментозно.

Събитието е прието за трудова злополука, на основание чл.55, ал.1 от КСО, съгласно Разпореждане №Ц5104-03-129/23.09.2020г. на ТП на НОИ-В..

Проведеното му първоначално лечение било свързано с имобилизация на пострадалия крайник и пълен покой при постелен режим. Прием на обезболяващи. Не можел да се грижи сам за себе си. Обгрижвали го близките му, тъй като не можел да става и придвижва самостоятелно дори за елементарни дейности свързани с хранене, личен тоалет и физиологични нужди.

Оперативните шевове му били свалени на 14 /четиринадесетия/ постоперативен ден. Поставената му ортеза била също за срок от 14 /четиринадесет/ дни. Имобилизацията на крайника му била осъществена с гипсова имобилизация за срок от няколко месеца. Не можел, а и не трябвало да стъпва на крайника за срок от 45 /четиридесет и пет/ дни. Следвало да се придвижва с 2 /две/ помощни средства за срок не по-кратък от 3 /три/ месеца.

При домашни условия следвало да продължи и с антитромботичната профилактика за срок от 3 /три/ седмици.

Три месеца след инцидента Б. В. М. търпял болки с висок интензитет.

Болките постепенно започнали да намаляват до умерени и слаби. И към момента изпитва болки в травмирания крайник. Не може да се натоварва, като спазва редица ограничения.

Освен описаните по-горе телесни повреди, изживял стрес от злополуката. Претърпените от него травми се отразили негативно и върху психичното му здраве. Станал тревожен и напрегнат. Страдал от безапетитие и безсъние. Изпаднал след злополуката в депресивно състояние. Получил и психическа травма, а именно страх от злополуки, сънувал кошмари, свързани с инцидента.

За проведеното му лечение Б. В. М. заплатил на МБАЛ"СВ. А.-В."АД сумата в размер на 146 /сто четиридесет и шест/ лева, съглано Фактура № ****г., ведно с касов бон. За поставения в десния му долен крайник имплант /остеосинтезни средства -комплект/, в хода на назначената му операция заплатил сумата в размер от 1 350 /хиляда триста и петдесет/ лева, съгласно фактура № **********/14.09.2020г. с дата на плащане 09.09.2020г. Общия размер на сторените разходи по лечението му възлязъл на сумата 1 496 3

/хиляда четиристотин деветдесет и шест/ лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна.

В него се сочи, че исковете са недопустими и неоснователни.

Недопустимостта се обосновава с факта, че се иска от ответника РДПБЗН-В. да отговаря за непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, с твърдение за извършване на неправомерно действие от трето лице фирма „ЗЕБРА" ООД.

В условията на евентуалност твърди, че отговорността следва да се реализира по специалния закон – чл. 238, ал.1 ЗМВР, като следва да се изключи общия гражданско-правен режим на отговорността по ЗЗД, както и разпоредбите на ЗДСл. Тази отговорност е безвиновна и е предвидена в ЗМВР до размера, посочен в чл. 238, ал.1 ЗМВР, а именно на държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда, като видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия.

В този случай сочи, че искът е неоснователен, доколкото ответникът е заплатил полагащото се на ищеца обезщетение в размер на 8544 лева.

В условията на евентуалност сочи, че е налице съпричиняване от страна на служителя на вредоносния резултат в резултат на допусната небрежност от него при изпълнение на служебните му задължения.

Сочи, че съгласно чл. 70, ал.З от Инструкция за експлоатация на пожарната техника, peг. № 1з - 491 от 28.03.2007 г., при пристигане само на един пожарен автомобил на местопроизшествие, ликвидирането на което ще изисква подаване на вода и/или други ГВ в количества, превишаващи резервираните в пожарният автомобил, ръководителят на екипа установява пожарния автомобил на най-близкия и най-надежден източник за водоснабдяване или организира подвозване на ГВ.

Твърди, че автомобилът е установен на пътното платно не на безопасно място - на разстояние около 30 см от бордюра, и не в близост до водоизточник, което е нарушение на посочените правила. Сочи, че като ръководител на екип ищецът е бил длъжен да положи дължимата грижа за спазване на посочените правила и грижа за собствената си безопасност. В 4 посочения случай е била налице видимост и осветеност на участъка, поради което ищецът е имал обективна възможност да възприеме правилно обстановката и да не допусне попадането си в дупка.

Оспорва продължителността и интензитета на причинените неимуществени вреди, оспорва наличието на психическа травма, доколкото на ищеца не му е оказвана психологична или консултативна помощ.

Оспорва размера на исковата претенция като прекомерно завишен.

По отношение на претенцията за лихви, сочи, че същата е с акцесорен характер и като такава също се явява неоснователна.

В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването им. Ищецът признава, че е получил сумата от 8544лв., като обезщетение от ответника по реда на чл. 238 ал. 1 от ЗМВР, поради което намаля исковата си претенция за неимуществени вреди със сумата на полученото обезщетение.

Ответникът моли за отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на обезщетението, вкл. с платените 8544лв., които следва да бъдат приспаднати от определеното от съда обезщетение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 78 от ЗДСл, а не в разпоредбата на чл. 238 ал. 1 от ЗМВР, доколкото няма спор между страните, че обезщетението по реда на чл. 238 ал. 1 от ЗМВР в размер на 8544лв. е вече заплатено от ответника. Доколкото по настоящото дело се търси разликата между вече заплатеното обезщетение по реда на чл.

238 ал. 1 от ЗМВР и действителните вреди, т.е. редът за търсене на обезщетение по специалния закон е вече изчерпан, то квалификацията на исковете е по общия закон, а именно Закона за държавния служител и по специално разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ЗДСл, като спорът се разглежда по реда на чл. 125 от ЗДСл.

Доколкото ищецът е бил държавен служител от системата на МВР със статут по ЗМВР /Закон за министерство на вътрешните работи/, който е 5 претърпял злополука при изпълнение на служебните си задължения и с оглед на заявения петитум – заплащане на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, извън предвиденото в чл. 238, ал. 1 ЗМВР, квалификацията на исковете е по чл. 78, ал. 1 ЗДСл /Закон за държавния служител/, а редът, по който се разглежда спора, съгласно чл. 125 от ЗДСл, е общият исков ред. /така и правната квалификация в решение № 10172 от 29.06.2020 г. по гр. дело № 25/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърдено /недопуснато до касация/ с Определение № 118 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2678/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят С.Ч., така и решение № 939/27.06.2022 г. по в. гр. д. № 801/2022 г. , допълнено с решение № 1189/19.09.2022 г. на САС, ГО, 14 състав по гр. д № 801/22 г ., потвърдено /недопуснато до касация/ с Определение № 461 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4368/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Ц. и решение № 170/09.12.2021 г., постановено от ЛОС по въззивно гр. д. № 74/2021 г., потвърдено /недопуснато до касация/ с Определение № 50349 от 4.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят А.Б. /.

Искът по чл. 78 от ЗДСл, като претенция за разликата над заплатеното обезщетение по чл. 238 ал. 1 от ЗМВР, е допустим. Това е така, доколкото чл.

268 ЗМВР регламентира изплащане на еднократно обезщетение в определен размер без да се урежда имуществена отговорност на администрацията за репариране на действително претърпените неимуществени вреди от причинено по време на работа увреждане. Този правен режим не изключва приложението на чл. 78 ЗДСл. Правилото на чл. 238 ЗМВР има за цел да създаде благоприятен режим за служителите, като им гарантира по-опростен и бърз ред за получаване на фиксирано по размер обезщетение за понесени по служба телесни увреждания /без да е необходимо да прибягват до съдебни процедури и свързаните с тях забавения и тежести/, а не да ги лиши от възможността да търсят по съдебен ред обезщетение за вредите, които надхвърлят по размер предвиденото в закона обезщетение. Обратното би означавало служителите със статут по ЗМВР да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо други държавни служители, както и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения относно правото на обезщетяване на вреди от трудова злополука, без тази разлика да е обоснована - да преследва правомерна цел и да е налице пропорционалност между преследваната цел и използваните средства, в това число с оглед 6 изискванията на чл. 14 Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ вр. с чл. 1 Протокол 1. /Определение № 50693 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М.Р./