Решение № 4150 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4150 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110151896 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Т. И., ЕГН **********, с адрес : *** срещу ****, с код по БУЛСТАТ: **** адрес: ***, с която се иска съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева /2556.50 евро/ -неимуществени вреди, вследствие на извършено от ответника нарушение - тормоз, представляващ дискриминация по признак лично положение, изразяващ се в указване по какви въпроси, може да се говори, прекъсване, обвинение, че е проявено неуважение чрез строене със скръстени ръце и заплаха с глоба в о.с.з по административно дело № *** г. на ***, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателно заплащане.

Ищецът твърди, че е адвокат и на *** г. е бил процесуален представител по административно дело № *** г. на ***. Поддържа, че в съдебното заседание председателят на съдебния състав **** давал на ищеца непредвидени в закона указания по какви въпроси да говори, прекъсвал го и не му позволил да развие пледоария, което нарушило правото на изслушване, на клиента му. Председателят на състава заявил, че ищеца е „проявил неуважение към съда“, тъй като стоял със „скръстени ръце“. Ищецът излага доводи, че адвокатите не следва да седят в поза „мирно”, а той има и медицински причини (хирургична операция), която налага тази поза на ръцете.

Поддържа се, че заплаха с налагане на глоба поради позицията на ръцете е форма на принуда с цел да внуши страх в адвоката и създаде т.нар. смразяващ ефект и ограничи дейността на адвоката по делото.

Ищецът намира това третиране като проява на „тормоз“ и „преследване“ по смисъла на чл.4 ЗЗДискр. спрямо него по признак „лично положение“ и по § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като съвсем умишлено без никаква причина се създава враждебна, унизителна и заплашителна среда спрямо него, в нарушение на закона.

Твърди се, че са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в фрустрация, малоценност и безпомощност, накърнено достойнството и унижение, обида, загуба на 1 доверие в правораздаването и неговите функции за защита на основни права, гарантирани в ЕКПЧ, и изобщо в държавността. Неимуществените вреди се остойностяват на 5000 лева.

Иска се да бъде задължен ищеца да представи препис от адм.дело № *** г. по описа на *** за установяване на твърдяното с иска „нежелано поведение“' – указания как следва да е положението на ръцете на ищеца и отправената в тази връзка закана за глоба, ако указанието не бъде изпълнено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

С довод за нередовност на исковата молба, се сочи, че не става ясно в какви действия или бездействия на ** **** ищецът разпознава „тормоз“ и „преследване“- Не е изяснено и кога, и къде е нарушено правото на изслушване, кои са персоналните атаки от председателя на състава, уведомил ли е ищецът председателя на състава, че има медицински причини да стои със скръстени ръце, какво общо има между интересите на клиента на ищеца и стоенето със скръстени ръце.

С доводи за неоснователност на иска се сочи, че в открито съдебно заседание, проведено на ***. по адм.д. № ***г. по описа на *** не са осъществени дискриминационни действия, които да представляват тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.

Сочи се, че в исковата молба е посочен значим за личността на И. белег - статуса му на адвокат, който обусловил различното третиране, поставянето му в по-неблагоприятно и неравностойно положение в сравнение с друго лице, което се намира в сходно положение, но не притежава този белег. Прави се позоваване на съдебния протокол, от проведеното на ***. открито съдебно заседание и се твърди, че ищецът не е бил по-неблагоприятно третиран, от които й да е друг участник в заседанието.

Твърди се, че редът в съдебната зала се пази чрез спазване на правила за поведение, наложени от председателя, като в конкретния случай съдът е приел кръстосването на ръцете като непочтително отношение и учтиво е помолил ищеца да застане почтително на банката докато тече заседанието. Ищецът е отговорил, че така му е удобно. В съдебното заседание не е твърдял, че стой със скръстени ръце поради медицински причини.Тъй като ищецът не е съобразил поведението си в съдебната зала с указанията на председателя на съдебния състав, който ръководи заседанието се е наложило да бъде предупреден, че ако продължава с това поведение ще бъде глобен.

Поддържа се, че в АПК и ГПК не е предписано какво трябва да е съдържанието на съдебните прения, нито каква трябва да е структурата на самата съдебна реч. Но след като се знае на каква фаза е делото и с какъв акт ще се произнесе съдът, респ. какви въпроси ще решава, може да се направи верен извод и за съдържанието на пледоарията.В случая е провеждано заседание във връзка с касационни жалби, поради което председателят на съдебния състав е насочил ищецът да продължи с пледоария относно касационните основания, изложени в касационната жалба. Изрично председателят на състава е посочил, че не ограничава правото на адвоката да пледира

Оспорва се иска и по размер. Прави се възражение за погасяването на вземането по давност.

Представя се заверено копие на съдебен протокол, съставен за проведено открито съдебно заседание, проведено на ***. по адм.д. № ***г. по описа на ***.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред СРС е предявен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1 от Закона за защита от дискриминация.

2

Твърди се дискриминация въз основа на следният, посочен в чл. 4 от Закона за защита от дискриминация признак: „лично положение“.

Чл. 9 от Закона за защита от дискриминация въвежда особено разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство за защита от дискриминация. В процеса с оглед разпределената доказателствена тежест на основание чл.154 ГПК именно ищецът следва да установи фактите, от които може да се направи предположение, че е дискриминиран по процесния признак (решение № 85/13.09.2016 г. по гр. д. № 4328/2015 г. на ВКС, IV г. о.). Т.е. страната, която твърди, че е дискриминирана следва да изложи фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

В съдебната практика на ВКС - напр. решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр.д. № 534/2012 г., IV г.о., решение № 153 от 14.06.2010 г. по гр.д. № 6/2009 г., III г.о., решение № 428 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 1207/2009 г., IV г.о., решение № 391 от 22.04.2009 г. по гр.д. № 811/2008 г., I г.о.; решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009 г., III г.о. и решение № 1432 от 08.01.2008 г. по гр.д. № 1405/2006 г., III г.о., се приема, че за да се уважи иск чл.71 ЗЗДискр е необходимо да бъдат установени всички елементи в разпоредбата, а именно: понеблагоприятно третиране на лице, въз основа на някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като преценката се извърши в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ищецът носи основната доказателствена тежест в производството по чл.71 ЗЗДискр, а предвиденото в закона разместване на доказателствената тежест възниква единствено след доказване на твърденията, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация.

По делото е приобщен протокола от проведеното о.с.з на *** г. по адм.д. №***г. на ***.

След като съдът е счел делото за изяснено е даден ход на устните състезания като съдът е указал на адв. И. да не преповтаря факти, които са известни и да обърне внимание само на касационните основания. Развил се е диалог както следва:

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ: Моля да не преповтаряте факти, които са известни. Само на касационните основания обърнете внимание.

„АДВ. И.: Няма да ме прекъсвате, защото имам право да развия защита и да изложа факти.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ: Никой не ви ограничава правото, само уточнявам.

АДВ. И.: Вие няма как да се ориентирате за нарушението, без да изложа фактите.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ: Продължете с пледоарията си, само не преповтаряйте факти, които са проверени и установени. Насочвам ви, че делото е касационно. Никой не ви ограничава правото да говорите, просто ви насочвам по същество.“.

…

ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Поддържам касационната жалба която е подадена от ***, във връзка с първоинстанционното решение и оспорвам касационната жалба на ищеца.

АДВ. И.: Момент, поддържате касационната жалба?

ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Поддържам нашата касационна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ, към АДВ. И.: Ако обичате застанете почтително пред Съда, не с кръстосани ръце. Застанете почтително на банката, докато тече заседанието.

АДВ. И.: Това не е непочтително отношение, така ми е удобно.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на съдебния състав направи забележка и предупреждение към адв.

С. И., който разговаря със съдебния състав със скръстени ръце, да се държи почтително и го предупреди, че ако продължава с такова поведение ще му наложи съответна глоба за 3 неуважение към Съда.

АДВ. И.: На основание чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК правя искане за отвод на съдебния състав по следните мотиви: беше ми обърнато внимание, че се държа непочтително към съдебния състав.

СЪДЪТ, след кратко съвещание, като счете, че не са налице основания да приема предубеденост от решаването на настоящия спор, отчитайки ноторно известното неуважително отношение на същия адвокат по принцип и като цяло към съдебните състави на ***,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА да се отведе от решаване на настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

След обявяване на това определение, в 15.32 ч. адв. С. И. демонстративно напусна съдебната зала.

По аргумент от разпоредбата на чл. 150 ГПК приложим съгласно разпоредбата на чл.

144 АПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в хода на съдебното заседание съдопроизводствени действия, като протоколът е официален документ, доказващ извършването на тези процесуалните действия от съда и от страните От значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания /в този смисъл – Решение № 428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, III ГО и др./.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци сред които и твърдените от ищеца – „лично или обществено положение“. На санкциониране подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочената разпоредба, а именно: различно третиране на лицето/лицата при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Следователно следва да бъде установен защитен признак за лицето/лицата и причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. Неблагоприятно третиране според нормата на § 1, т. 7 ДР ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.