Решение № 7136 от 20.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7136 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело № 20231100114254 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. М., с ЕГН:

********** и адрес:гр. София , Столична община - район „Младост“, ж.к. „******* срещу П. А. Т., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, кв. Малашевци, ул. *******, с която по реда на чл.422, вр. чл.417, ал.1 ГПК, е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

535 ТЗ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, произтичащо от издаден от ответника запис на заповед за заплащане на сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, дата на издаване: 03.08.2020г., място на издаване: гр.

София, падеж: 03.12.2020 г., място на плащане: гр. София, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 24679/2022г. по описа на СРС, 176 състав.

Ищецът твърди, че има действително, ликвидно и изискуемо вземане по процесния запис на заповед, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което и иска да бъде установена дължимостта на сумите по заповедта.

В законоустановения срок ответникът П. А. Т., чрез своя особен представител адв. Р.

Р. е подал отговор, с който е изразил становище, че производството по делото е допустимо.

Ответникът оспорва иска, както и обстоятелствата, на които същият се основава, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен.

Ответникът оспорва да е издавал и подписвал процесния запис на заповед. Оспорва да е получавал процесната сума от 100 000лв., поради което и оспорва връщането на същата.

Ответникът оспорва абстрактния характер на процесния запис на заповед, като твърди, че липсва каузално правоотношение за издаването му.

В първото по делото съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен договорен представител - адв. П., която поддържа изложените съображения в отговора на 1 исковата молба. Излага и допълнителни съображения за неоснователност на иска. Твърди, че между страните е имало договор за заем, по който ответникът като заемополучател не бил изпълнил задълженията си. За да не бъдат предприемани действия по принудително изпълнение ответникът подписал процесният запис на заповед.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

По реда на чл.422, вр.чл.415, вр. чл.417 ГПК, е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.535 ТЗ, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума, за която е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 №14675/26.05.2022г. и Изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д№24679/2022г. на СРС. Искът е предявен в едномесечния срок от получаване на указанията, поради което съдът намира, че производството е допустимо.

По основателността:

Видно от Запис на заповед от 03.08.2020г. ответникът безусловно и неотменимо се е задължил да плати на ищеца сумата от 100 000лв. /сто хиляди/лева на датата на падежа, а именно 03.12.2020г.

Видно от заключението по съдебно-почерковата експертиза на в.л. С. Ц., неоспорено от страните, записът на заповед, приложен в кориците на заповедното дело, е подписан от ответника. Обстоятелство, което в съдебно заседание неговият упълномощен представител не оспорва.

По делото са приети писмени доказателства за предишни отношения между страните по делото. От тези доказателства е видно, че ответникът П. Т. е получил в заем от М. М. сумата от 25600 евро, за което през 2009г. е учредил ипотека. На 16.06.2015г. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за тази сума, а през 2023г. ипотекираният имот е изнесен на публична продан.

По делото е разпитана и свидетелката А.Л. Т.а - съпруга на П. А. Т.. Тя е заявила, че съпругът не е получил сумата от 100 000 лева, за които е подписал процесния запис на заповед. Видно от същите показания процесният запис на заповед е бил подписан, за да се удължи срока на ипотеката. Съпругът и обаче не е получавал суми от ищеца.

Съгласно постоянната съдебна практика записът на заповед е абстрактна сделка и за разлика от каузалната сделка не съдържа основание с оглед действителността му.

Независимо от това обаче абстрактният характер на записа на заповед не бива да се абсолютизира, тъй като същият се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на опредЕ. сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. След проверка на формалната страна на записа на заповед съдът по същество трябва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или неизпълнението на задълженията по каузалната сделка, респективно за съществуването или не на вземането.

2

В настоящия случай съдът намира, че процесния запис на заповед от 03.08.2020г. съдържа всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл.535 ТЗ, а именно: наименованието “запис на заповед” в текста на документа, безусловно обещание да се плати опредЕ. сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което се дължи плащане, дата и място на издаването и подпис на издателя. Безспорно е установено, че процесният запис на заповед е издаден от П. Т.. Поради това и съдът го намира за редовна от формална страна ценна книга, с която ответникът е поел обещанието да плати на ищеца сумата от 100 000 лева.

В отговора си на исковата молба, както и в съдебното заседание, ответникът е поддържал, че не е получил 100 000 лева от ищеца, както и, че няма основание за издаването на записа на заповед.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че процесният запис на заповед няма основание за издаването му. Съгласно постоянната съдебна практика записът на заповед е абстрактна сделка, като такава няма основание за издаването му. Липсата на основание не е основание за нищожност на записа на заповед.

По отношение на другото оспорване, съдът намира, че от нито една от страните не са въведени твърдения за наличие на договор за заем между страните за сумата от 100 000 лева.

Дори и самото оспорване от страна на ответника, че не е получил 100 000 лева от ищеца, говори за това, че такъв не е сключен, предвид реалния характер на заема.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да уважи иска като основателен.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът присъжда направените разноски както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът е доказал разноски в общ размер на 13 000лв., от които сумата от 4000лв. за държавна такса за заповедното и исковото производства, 4000 лева за особен представител и сумата от 8650лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Процесуалният представител на ответника е възразил срещу размера на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат. Търсеното възнаграждение е в минималния съгласно наредбата размер.

Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е опредЕ. в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна 3 преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.

В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 5000 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е приключило в две съдебни заседания.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС 650 лева за депозит за приетото по делото заключение на вещо лице.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск предявен по реда на чл.422, вр.чл.415, вр. чл.417 ГПК, от М. Д. М., с ЕГН: ********** , адрес:гр. София , Столична община - район „Младост“, ж.к. „******* срещу П. А. Т., с ЕГН:**********, адрес: гр. София, кв.

Малашевци, ул. *******, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.535 ТЗ, сумата от 100 000лв. /сто хиляди/лева, представляваща неплатена главница по Запис на заповед от 03.08.2020г., за която сума са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №14675/26.05.2022г. и Изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.

№24679/2022г. на СРС.

ОСЪЖДА П. А. Т., с ЕГН:**********, адрес: гр. София, кв. Малашевци, ул. *******, да заплати на М. Д. М., с ЕГН: ********** , адрес:гр. София , Столична община - район „Младост“, ж.к. „******* сумата от 13 000лв., представляваща направени разноски, от които сумата от 4000лв. за държавна такса за заповедното и исковото производства, 4000 лева за особен представител и сумата от 5000лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

ОСЪЖДА П. А. Т., с ЕГН:**********, адрес: гр. София, кв. Малашевци, ул. *******, да заплати да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК 650 лева за депозит за вещо лице по набирателната сметка на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.д.№24679/2022г. на СРС да бъде върнато на съответния състав на СРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4