Акт от 17.07.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№170 гр.

Велико Търново, 17.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд

– Велико Търново, шести състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСЕН

БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 80/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.78,ал.2 от ЗНЗ.

Жалбоподателят

„Хюмън Експерт Консулт“ ООД – град Велико Търново, е обжалвал предписание, съдържащо се в протокол за извършена проверка №ПР 1837992/17.01.2019 г. на инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново като незаконосъобразно. Основното му оплакване е досежно формалната и материалноправна незаконосъобразност на това предписание. Според твърденията в жалбата не става ясно коя е датата на изпълнение на предписанието, нито срокът за изпълнението му. Аргументира, че обективно не може да изпълни предписанието поради обстоятелството, че не е извършвало дейност в качеството си на предприятие, осигуряващо временна работа. В това отношение се поддържа, че дружеството, като работодател, не осигурява временна работа, защото няма сключени срочни договори с работници и служители. Именно поради това според жалбоподателя изпълнението на административния акт би нарушил правата на работниците, които са в трудово правоотношение с него, тъй като би следвало трудовите им договори да се преобразуват. В това се изразява и нецелесъобразността на предписанието. Сочи и, че за да бъдат изпратени лицата от предприятие, осигуряващо временна работа в предприятие ползвател било необходимо в трудовите договори да е уговорено именно това обстоятелство, като нормата на чл.107с, ал.2 от КТ изисква нарочен писмен акт, какъвто липсва по преписката. В процесният случай липсвали есенциални предпоставки, които да сочат, че наетото от дружеството лице Д.Ц. е изпратена да полага труд в предприятие ползвател. Допълнителни съображения са развити в представената от процесуалния му представител писмена защита. Претендира разноски за производството.

Ответната страна, дирекция

„Инспекция по труда“ – Велико Търново отрича основателността на жалбата.

Подробни съображения за този претендиран резултат се съдържат в представената по делото от процесуалния представител на ответника писмена защита. Маркирани накратко, тези съображения касаят представените едва пред съда писмени доказателства, представляващи споразумение от 07.09.2017 г. между жалбоподателя и “Ив Трейд 2016” ООД в едно с трите приложения към него, както и съображения по съществото на спора. Що се касае до упоменатите новопредставени писмени доказателства, то в представената писмена защита се поддържа, че проверката се извършва на база на представени към момента на извършването и доказателства; споразумението и приложенията към него не са представени в релевантния момент; тези доказателства не са представени дори и към момента на обжалването на определение № 414/12.11.2019 година по делото от страна на жалбоподателя; към 15.01.2019 г. от жалбоподателя да представени приложения 1 и 2 към договор за предоставянето на услуги №19 от 31.08.2017 година, които са в хармония с констатациите на проверяващите въз основа на доказателствата, представени отново от жалбоподателя преди този момент; съдържанието на представеното една пред съда споразумение не кореспондира с договора за представяне на услуги от 31.08.2017 г. и най - сетне, според приложените от самия жалбоподател към жалбата му фактури се установява, че сумата по т.2 е съответна на определената такса за административно обслужване по т.4,1,4 на раздел 4 от договора за услуга от 31.08.2017 г. и на т.1 от приложение 1 към него. Що се касае до съображенията по същество на ответника, то се поддържа, че ПАМ има преустановително действие, при което адресатът и е задължен в определения срок да преустанови осъществяваната дейност по осигуряване на временна работа до получаване на необходима регистрация от Агенцията по заетостта. Освен това се поддържа и, че на база на годните доказателства, събрани в хода на административното производство е обоснован извода, че жалбоподателят реализира /осъществява/ дейност като предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ, тъй като предметът на договора с “Ив Трейд 2016” е свързан с осигуряване на работа на работници и служители, като регулативния режим на тези отношения е уреден в КТ. Именно от клаузите на този договор се установява според ответника, че дружеството като изпълнител предоставя работна сила на работници и служители на възложителя си, като едновременно с това администрира правоотношенията с тях, като наемането им е с цел да работят в обект на възложителя. При това договорът регулира трудови правоотношения и следва да се подчинява на изискванията на КТ, като в случая важи правилото на чл.9 от ЗЗД. В процесният случай се касае до предоставяне на работна сила на работници, при което са приложими правилата на чл.1, ал.1 и 2 от КТ. В това отношение се сочи императивния характер на разпоредбите на чл.107р и сл. от КТ, както и телеологическото тълкуване на тези разпоредби. Ответникът поддържа, че на практика задълженията на жалбоподателя според договора изцяло се припокриват с тези на предприятието, осигуряващо временна заетост по чл.107с, ал.5 от