Определение № 26410 от 23.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26410 гр. София, 23.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508328 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Ж. П. срещу решение №7403от 25.04.2025 г. по гр.д . № 59924/2023 г. на СРС, 56 състав, в частта относно постановена привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, с която Т. Ж. П. е осъдена да заплаща на Ц.Л.П. сумата от 400 лева месечно за лишаване от ползването на притежаваната от него 1/2 ид. ч. от процесния апартамент.

В жалбата се твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционнияс ъд, че е лишила насрещната страна от ползване на процесното жилище.

Ответникът по жалбата оспорва същата в предоставения му срок.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

1

Производството е образувано по искова молба от Ц.Л.П. срещу Т. Ж. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот апартамент № 29, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ж.к. ****, със стар административен адрес гр. София, ул. „Димитър Несторов“, сградата на ЖСК „Трудолюбие“ – блок № ****, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня и клозет, с обща площ 81,35 кв. м., при съседи: изток – ул. „Димитър Несторов“ и апартамент № 30 – собственост на Д.С.Д., запад – двор на сградата, север – апартамент № 60 – собственост на В.И.В. и К.И.В., юг – стълбище и апартамент № 30 собственост на Д.С.Д., заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 42 с площ от 9,73 кв. м., при съседи: изток – ул. „Димитър Несторов“, запад – коридор на таваните, север – таван № 41, собственост на А.Т.К., юг – таван № 43, собственост на С.В.С. и Л.В.С., заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 47 с обща площ от 7,15 кв. м., при съседи: изток – мазе № 46, собственост на В.Т.Ч. и Х.Т.Ч., запад – коридор на мазетата, север – мазе № 44, собственост на И.С.Н., юг – коридор на мазетата, и заедно с припадащите се 1,266/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя, съставляващо съгласно доказателствен акт за собственост парцел I от квартал 301 по плана на гр. София, местността „Красно село, Стрелбище I ч., Хиподрума“, при съседи съгласно доказателствен акт за собственост: изток – ул.

„Димитър Несторов“, запад двор на сградата, север – жилищна сграда на блок № 119 местността Хиподрума и юг двор на сградата, представляващ съгласно схема № 155.985691-14.09.2023 г., издадена от СГКК – София САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект в сграда с адрес: гр. София, район „Красно село“, ж.к. Хиподрума, бл. № ****, ет. ****, с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 81,35 кв. м., с прилежащи части: таван № 42 с площ 9,73 кв. м., зимнично помещение № 47 с площ 7,15 кв. м. и 1,266/100 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта

***, над обекта ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда– многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Ищецът твърди, че имотът е придобит по силата на Нотариален акт № 53 от 27.03.1978 г., том VIII, н. д. № 2746/1976 г. на нотариус при СРС от неговата баба Ц.В.

П. и баща му Л.А.П., който към момента е бил в брак с майката на ищеца Е.Б. П. /сега М./, поради което поддържа, че ½ ид.ч. от имота е придобита от баща му и майка му в режим на СИО, прекратена с развода им през 1991 г. Сочи, че баба му Ц. е починала 2 през 1990 г., а баща му Л.П. е починал на 21.05.2022 г. Твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80 от 20.10.2023 г., том II, н. д. № 170/2023 г. по описа на нотариус В.К. с рег. № 066 на НК, майка му Е.Б. М. му е дарила ¼ ид. ч. от процесния имот. Въз основа на изложеното твърди, че е собственик на 5/8 ид. ч. от имота, а ответницата Т. П. – на 3/8 ид. ч. от същия и иска делбата да бъде допускана при сочените квоти. Предявява привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ответницата да му плаща обезщетение за ползване на имота докато трае делбеният процес.

В отговора на исковата молба се оспорват твърдените от ищеца квоти в съсобствеността. Сочи се, че имотът не е придобит на възмездно правно основание от Л.А.П. по силата на Нотариален акт № 53 от 27.03.1978 г., том VIII, н. д. № 2746/1976 г. на нотариус при СРС, а че основанието било безвъзмездно – дарение. Твърди се, че същият е предоставен на Ц.В. П. като обезщетение в качеството й на собственик на отчужден от държавата недвижим имот за жилищно строителство по реда на ЗПИНМ.

Впоследствие на 24.08.1972 г. Софийски градски народен съвет дал съгласие Ц.В. П. да прехвърли на Л.А.П. ½ ид. ч. от процесния имот като дарение, въз основа на което е съставен и Нотариален акт № 53 от 27.03.1978 г., том VIII, н. д. № 2746/1976 г. на нотариус при СРС. При условията на евентуалност се поддържа, че е налице трансформация на лично имущество. Счита, че майката на ищеца Е. М. никога не е притежава идеална част от имота, въз основа на което навежда довод за липсва на вещно-прехвърлителен ефект на извършеното пред 2023 г. дарение. Поддържа, че с ищеца са собственици при квоти по ½ ид. ч. Оспорва претенцията по сметки, като твърди, че не е възпрепятствала достъпа на ищеца да процесния имот С обжалваното решение № 7403от 25.04.2025 г. по гр. д . № 59924/2023 г. на СРС, 56 състав съдът е допуснал до делба процесния имот при равни квоти и е осъдил на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Т. Ж. П. да заплаща на Ц.Л.П., сумата от 400 лева месечно за лишаване от ползването на притежаваната от него 1/2 ид. ч. от апартамент № 29, считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното извършване, ведно със законната лихва за всяка месечна вноска до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение в частта, имаща характер на определение, е постъпила частна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в 3 периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването . Това е акт по спорна съдебна администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо – не разрешава материално-плавен спор между страните. Затова и разпределението се извършва найрано с решението по допускане на делбата, тъй като с него се разрешават въпросите досежно наличие на съсобственост, между кои лица и при какви квоти.

.За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост върху вещ; лично ползване на общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените си нужди, като по този начин той е лишил другите съсобственици от възможността да ползват общата вещ; както и невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие за ползването. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на привременната мярка е съделителят, претендиращ заплащането на обезщетение по чл.

344, ал. 2 ГПК, да не използва съсобствения имот съобразно правата си, а същият да се ползва лично от друг съделител, какъвто е и спорният момент в настоящия случай.

В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Я., на ищеца, и Н.С., на ответницата. От свидетелските показания и на двамата се установява, че в процесното жилище живее ответницата Т. П., както и че между страните не е постигнато съгласие за съвместно ползване на апартамента. Също така се установява, че ищецът няма достъп до процесното жилище, включително не разполага с ключ за него. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателката в частната жалба относно показанията на свидетелката Н.С.. От една страна същата никъде не заявява, че „Т. П. не е отказала на Ц.П. достъп до апартамента, каквито са твърденията в жалбата. Напротив- свидетелката казва, че не знае тези обстоятелства. От друга страна следва да се има предвид, че всичко изложено от свидетелката Стефанова, не е възприела лично, а й е било разказано от самата ответница, поради което съдът не кредитира същите като преки доказателствени средства. Възраженията на жалбоподателката се явяват неоснователни, респективно частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Т. Ж. П. срещу решение №7403 от 25.04.2025 г. по гр. д . № 59924/2023 г. на СРС, 56 състав, в частта относно постановена привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5