Решение № 12978 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12978 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110153115 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „Т“ ЕАД срещу Л. Л. К. и В. Ц. К.а за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца следните суми, както следва:

1 / Л. Л. К.: сумата от 195,57 евро /в левова равностойност 382,50 лв./ - стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от м.07.2022г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /17.09.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите; 3,49 евро /в левова равностойност 6,83 лв./ - мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2023г. до 10.09.2025г.;

2 / В. Ц. К.а: сумата от 195,57 евро /в левова равностойност 382,50 лв./ - стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от м.07.2022г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /17.09.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите; 3,49 евро /левова равностойност 6,83 лв./ - мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2023г. до 10.09.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 478/2025 г. по описа на РС – Гълъбово.

Ищецът твърди, че между него и ответниците възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот апартамент, находящ се в гр. ........., като всеки от ответниците имал качеството на битов клиент на топлинна енергия по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, която норма предвиждала, че собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, са клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в притежавания общо от ответниците имот топлинна енергия, била извършена и услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като въпреки това ответниците в качеството на собственици, съответно клиенти на топлинна енергия, не изпълнили насрещното си задължение да заплатят дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа, съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците изпаднали в забава, с оглед на което претендира и обезщетение за 1 периода на забавата в размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците Л. Л. К. и В. Ц. К.а чрез процесуалния им представител адв. Д. С., с който изразяват становище за недопустимост на предявените искови претенции, както и за тяхната неоснователност.

Оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват пасивната си материалноправна легитимация като посочват, че правната конструкция, на която се позовава ищецът по чл. 153, ал. 1 150, ал. 2 ЗЕ , е нищожна поради противоречието й с ЗЗП и Конституцията и чл. , правото на ЕС на РБ, поради което оспорват и да е налице валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, респективно ответниците да притежават качеството "потребители на топлинна енергия". Считат, че в настоящия случай ЗЗП се прилага с предимство. Навеждат възражение за недопустимост на исковата претенция, доколкото ищецът твърдял, че е доставил топлинна енергия до абонатната станция, а не конкретно до топлоснабдения имот, ползван от ответниците. Релевират доводи за нищожност на заповедта за изпълнение, съответно предявените искове били недопустими.

Оспорват легитимацията на ищеца да претендира цената на услугата за дялово разпределение, доколкото не той я е извършвал. Поддържат, че за клиентите на топлинна енергия не съществува задължение да заплащат цена за услугата дялово разпределение.

Сочат, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Навеждат доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответниците топлинна енергия. Оспорват да са приемали общите условия. Позовават се на наличието на неравноправни клаузи в същите. Възразяват, че ищецът не е разположил оборудване в абонатната станция, с което да докаже количеството и стойността на доставената ТЕ. При тези съображения, както и на останалите подробно изложени аргументи в отговора на исковата молба, молят за отхвърляне на предявените искове.

Претендират разноски, в това число за оказаната от 5 процесуалния представител на ответника безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Депозиран е и отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК с вх. № 105912/02.04.2026 г. от ответника Л. Л. К. в лично качество, с който доразвива съображенията си за неоснователност на предявените искови претенции. Намира, че чрез действията на „Т“ ЕООД е дерогиран акт на вторичното право на ЕС, от който се установявало, че договорите, сключвани от ищеца по повод доставяне на топлинна енергия следвало винаги да бъдат в писмена форма. Оспорва, че е собственик на процесния имот, поради което заявява, че не дължи претендираните суми. Сочи, че топлинната енергия е начислена произволно и на база отменена наредба, като ищецът едностранно е увеличавал цената й без уведомяване и съгласие от страна на ответниците. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки приложимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД като установителни по реда на чл.422 от ГПК.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ сочи основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи 2 условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "Т" ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона. Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на топлофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, с изключение на случаите, в които между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, например с откриване на индивидуална партида за целия имот /аргумент от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК/. В настоящия случай по делото са ангажирани писмени доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 56, том I, дело № ... г. на Нотариус И Д при Софийски районен съд, по силата на който на 11.03.2002 г. Л. Л. К. и В. Ц. К.а даряват на Л Л.ов К. собствения си недвижим имот, представляващ Апартамент № 60, находящ се в гр. ......, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79,53 кв.м., при съседи: стълбище, ап. № 59, двор, двор, заедно с Избено помещение № 9, при съседи: коридор, мазе № 8, мазе № 10 и двор, заедно с 2,416 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като дарителите са запазили пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху имота. Нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт. Страната (или неин правоприемник), която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже пълно (по несъмнен начин) твърдените от нея различни факти. По делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че след дарението на процесния апартамент са настъпили обстоятелства, въз основа на които ответниците са изгубили учреденото им право на ползване – отказ от правото на ползване, смърт или други. Видно от приобщеното към доказателствената съвкупност Удостоверение с изх. № 68-00-1061/12.08.2015 г., издадено от ГИС – гр. София се установява, че сградата е била със стар адрес: гр. ....... вх. Б, вх. В и вх. Г и същата представлява към настоящ момент многофамилна жилищна сграда с три входа, отразена с идентификатори .....4 и .....5, като процесният апартамент по отношение на който се претенират процесните суми е с настоящ адрес гр. ......... вх. Б. От това следва да процесният имот, напълно съвпада с този, по отношение на който ответниците са запазили правото си на ползване.

По делото е представена като писмено доказателство и Молба – декларация от 06.11.2006 г., с която ответникът Л. Л. К. е поискал да му бъде открита партида на апартамент № 60, находящ се в гр. ......... вх. Б, ет. 3, като е декларирал, че семейството му се състои от 2-ма члена и ще използва своя недвижим имот за жилищни нужди на членове на семейството си. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия, в качеството им на вещни ползватели, в случай, че се установи доставянето на такава енергия до процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

3

Ответниците са навели възражение относно приложението на установената в разпоредбата на чл. 62 ЗЗП забрана за непоискани доставки, което съдът намира за неоснователно. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2016 год., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 год./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа.