Решение № 227 от 11.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Ловеч, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20254300100481 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т. против Районен съд Плевен, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв.

От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба е образувано адм.д. № 949/2024 г. на Административен съд Плевен, че производството по делото е продължило по гражданско дело № 6957/2024 г. на РС Плевен, както и че при подаване на исковата молба то е приключило, без предоставяне на възможност за оспорване на акта за преобразуването му от административно в гражданско. С оглед на това се поддържа, че от ответника е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието. От ищеца е изведено искане за присъждане на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди, причинени от разглеждане на делото (производството по адм.д. № 949/2024 г. на Административен съд Плевен и продължило по гр.д. № 4615/2024 г. на РС Плевен) в размер на сумата от 27 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Възражението на ответника Районен съд Плевен за неоснователност на иска е правоизключващо. То се основава на твърдения за ритмично извършвани действия на съда, както и на оспорвания и доводи за липса на поддържаното от ищеца нарушение на принципа на разумна продължителност на производството и за липса на твърдените от него неимуществени вреди.

Ищецът не взема участие по делото – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.

1

От РС Плевен също не се ангажира процесуален представител в откритото съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на РС Плевен, поставяйки акцент върху ритмичното развитие на съдебното производство и върху недоказаност на твърдените неимуществени вреди.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.11.2024 г. е образувано адм.д. № 949/2024 г. по описа на Административен съд Плевен по подадена от К. Г. Т. искова молба против Административен съд Плевен и Административен съд Ловеч, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6000 лв. В същия ден делото е разпределено на конкретен съдия-докладчик.

Поради направени отводи на някои съдии и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, вр. чл. 7, ал. 2 и чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, с определение от 26.11.2024 г. производството по адм.д. № 949/2024 г. е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Плевен.

На 29.11.2024 г. е образувано гр.д. № 6957/2024 г. по описа на Районен съд Плевен, в който ден то е разпределено на съдия - докладчик Силвия Иванова. С разпореждане от 03.12.2024г. исковата молба на К. Г. Т. е оставена без движение, дадена е възможност и срок на ищеца да отстрани констатираната нередовност, с указване на неблагоприятните последици от процесуалното бездействие. Съобщението до К. Г. Т. (от 10.12.2024 г.) е върнато в цялост на 14.01.2025г. с отбелязване на връчителя, че „адресът е посетен многократно - на 16.12.2024 г., 23.12.2024 г., 28.12.2024 г., 03.01.2025 г., 10.01.2025 г., без намиране на адресата или лице, което да получи съобщението“. С разпореждане от 20.01.2025 г. съдията докладчик е разпоредил да се залепи уведомление, да се уведоми ищеца чрез ССЕВ, както и на посочения в исковата молба електронен адрес. Препис от разпореждането е получен от ищеца на 28.01.2025 г.

С определение от 14.02.2025г. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба на К. Г. Т. е върната, а образуваното по нея производство по гр.д. № 6957/2024 г. на Районен съд Плевен – прекратено. Определението за прекратяване е влязло в сила на 25.02.2025 г.

От показанията на свидетелите С. В., С. М. и Н.И., се установява, че същите знаят ищеца като човек от гр. Е. и като адвокат, но свидетелите нямат никакви отношения с него и нямат представа за какви обстоятелства са призован да свидетелстват по настоящето дело. От показанията се установява, че свидетелите са призовавани и по други дела, образувани по искови молби от К. Г. Т., по които също са посочени от ищеца, че и по тези дела нямат представя за какви обстоятелства трябвало да свидетелстват, защото ищецът не се явявал и не е задавал въпроси.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от К. Г. Т. против Районен съд Плевен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 27 000 лв., е неоснователен.

2

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ). Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е свързана с установяване, че в съответната процедура с неразумна продължителност ищецът е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – че той участва в нея за определяне на неговите граждански права и задължения или поради наличието на каквото и да е обвинение срещу него. В случая К. Г. Т. е бил ищец в съдебно производство относно негови граждански права, започнало по адм.д. № 949/2024 г. на Административен съд Плевен и завършило по гр.д. № 6957/2024 г. по описа на Районен съд Плевен, чрез връщане на исковата молба и прекратяване на делото. В този смисъл същият е със статут, съответен на чл.

6, § 1 КЗПЧОС.

Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави след като се установи продължителността на релевантния изследван период.

Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.

В случая релевираната от ищеца продължителност на гражданското съдопроизводство от започването му на 15.11.2024 г. (с образуване на адм.д.

№ 949/2024 г. на Административен съд Плевен) до приключването му с определение от 14.02.2025 г., по гр.д. № 6957/2024 г. на Районен съд Плевен за връщане на исковата молба (влязло в сила на 25.02.2025 г.) се свежда до три месеца и десет дни. Действията на районния съд в този срок, вкл. и тези, на административния, са своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални срокове. В този смисъл производството по делото от започването му на 15.11.2024 г. (с образуване на адм.д. № 949/2024 г. на Административен съд Плевен) до приключването му на 25.02.2025 г. (с влизане в сила на определението за прекратяване по гр.д. № 6957/2024 г. на Районен съд Плевен) се характеризира с разумна продължителност.

С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите предпоставки по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда. За пълнота следва да се маркира, че от събраните по делото показания чрез разпита на свидетелите, поискани от ищеца, не се установяват както означените в исковата молба неимуществени вреди (душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието), така и липсата на представа у свидетелите за предмета на водените от ищеца дела и за неговите преживявания по повод динамиката и изхода на тези дела.

Поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на РС Плевен) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и 3 следва да се отхвърли.

С оглед от резултата на производството пред настоящата инстанция (отхвърляне изцяло на иска), ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото в съответствие с чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, които са в размер на 31,96 лв. (заплатени от бюджета на съда пътни пари на единия от свидетелите по делото).

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Е., ул. *** против Районен съд Плевен за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв. от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство, започнало по адм.д. № 949/2024 г. на Административен съд Плевен и приключило по гр.д. № 6957/2024 г. на Районен съд Плевен с връщане на исковата молба и прекратяването му.

ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. Е., ул. „Костовска“ № 9А да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч, сумата от 31,96 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4