Решение № 22 от 20.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Кюстендил, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500375 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Д е л о т о има за предмет разглеждане на подаденa въззивна жалба с вх.

№6043/21.05.2024г. от Д. Л. Б. ЕГН:**********, с адрес: гр.******, насочена против решение №446/29.04.2024г. по гр.д.№1775/2023г. по описа на РС – Кюстендил.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено, на основание чл.422 от ГПК, в отношенията между страните по делото, че Д. Л.

Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.******, дължи на *** ЕАД /с предишно наименование ***/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *******, сума в размер на 295.75 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №7320845760/05.06.2021г., №7322122741/05.07.2021г., №7323433353/05.08.2021г., №7326054606/05.10.2021г. за периода от 05.05.2021г. до 04.08.2021г., както и сума в размер на 55.84 лева - незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.01.2021г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство KIDS WATCH, модел MyKi Watch 4 LITE Pink. Със същото решение РС-Кюстендил е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения, на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 ал.1 от ЗЗД, иск за признаване на установено, че Д. Л. Б., с ЕГН: **********, дължи на *** ЕАД /с предишно наименование ***/, с ЕИК ***, сума в размер на 620.73 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Осъдил е, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Д. Л. Б., с ЕГН: **********, да заплати на ***" ЕАД, сума в общ размер на 645.44 лева, представляващи разноски в заповедното производство и в исковото производство.

1

Така постановеното решение се обжалва в частите, в които е признато за установено, че жалбоподателката дължи на ищцовото дружество парични суми, както и в частта, в която същата е осъдена да му заплати разноски. Въззивницата навежда съображения за неправилност на съдебния акт в тези му части. Счита, че не била уведомена за фактури №7320845760, №7322122741, №7323433353 и №7326054606, съгласно Общите условия на ответника, действащи към датата на сключване на договора - 31.12.2020г., каквито по делото липсвали. Счита още, че била осъдена да заплати фактура №7326054606, което не било обсъдено от първоинстанционния съд. Въззивницата сочи, че общите условия на ответника с наименование *** ЕАД нямали обратно действие за датата 31.12.2020г. и били ирелевантни спрямо нея, поради което счита, че представените по делото Общи условия били неотносими към настоящия съдебен спор. Доказателствената тежест за наличие на Общи условия, приети от въззивницата към 31.12.2020г., била на въззиваемата страна, а не на въззивницата. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд я бил осъдил за разноски по делото в размер на 645.44 лева, поради липсата на идентичност между сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1193/2023г. и тези по решението на първоинстанционния съд. Счита, че само в случаи, когато е налице идентичност на присъдените суми в заповедното производство и производството по чл.415 ГПК следва съдът да присъди разноски на ищеца. Излага становище в насока на несправедливост на присъдените разноски на ищеца по делото, и то предвид обстоятелството, че ищецът не бил изпратил в съдебно заседание своя процесуален представител.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и се моли постановяване на решение, с което изцяло да бъдат отхвърлени исковите претенции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна *** ЕАД, чрез пълномощника адв.В. Г..

Въззиваемата страна излага становище относно обжалваната част на първоинстанционното решение, като намира същото за правилно, а въззивната жалба - за неоснователна. Счита, че с подписването на договора потребителят бил уведомен за общите условия към него, като посочва, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Намира, че незаплатените услуги в размер на 295.75 лева се дължали не въз основа на издадените фактури, а на договорно основание. Същото се установявало и от изготвена от вещо лице съдебно – счетоводна експертиза. По делото била изслушана и съдебно – техническа експертиза, от която ставало ясно, че за процесния период на потребление от 05.05.2021г. до 04.08.2021г. ищцовото дружество е предоставило далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна мрежа за мобилни номера ***0, ***, *** и ***, като в експертизата било уточнило и подробно за всеки процесен мобилен номер какви точно далекосъобщителни услуги са били предоставени за посочения период. Твърди, че относно възражението за несправедливост на разноските на ищеца, въззивната страна е следвало да подаде молба по чл.248 от ГПК, а не настоящата въззивна жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно бил определил размера на разноските, съразмерно с уважената част от иска.

Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част като допустимо, правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция, както и разноски за адвокатско възнаграждение.

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. С 2 решението е разгледан иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, след осъществена хипотеза по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК и в предвидения от закона срок.

Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира следното:

Производството пред РС-Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от *** ЕАД, с предишно наименование *** ЕАД, против Д. Л. Б., с постоянен адрес в гр.К., с която е бил предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата Б. съществуването на вземане на ищеца спрямо нея, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.

№1193/2023г. по описа на КнРС за следните суми: 295.75 лева - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.05.2021г. до 04.08.2021г., дължими въз основа на сключени между страните договори, както следва договор за мобилни услуги и договор за застраховка на устройство, с дата 31.12.2020г. за мобилен номер ***0; договор за мобилни услуги от дата 11.01.2021г. за мобилен номер ***; договор за мобилни услуги за мобилен номер *** и договор за лизинг, с дата 11.01.2021г., както и договор за мобилни услуги от дата 18.01.2021г. за мобилен номер ***, за които са били издадени следните фактури - фактура №7320845760 от 05.06.2021г. за отчетен период 05.05.2021г. 04.06.2021г.; фактура №7322122741 от 05.07.2021г. за отчетен период 05.06.2021г. - 04.07.2021г., фактура №7323433353 от 05.08.2021г. за отчетен период 05.07.2021г. 04.08.2021г. и крайна фактура №7326054606 от 05.10.2021г.; 55.84 лева – общ размер на незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг с дата 11.01.2021г., дължими за периода от месец октомври 2021г. до месец декември 2022г., включително, както и 620.73 лева - дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователна исковата претенция за сумата от 620.73 лева - дължима договорна неустойка и съдебният акт в тази част е влязъл в сила, тъй като не е бил предмет на въззивно обжалване.

В срока за подаване на отговор на исковата молба ответницата не е оспорила сключването на договорите и възникването на задълженията по тях, нито е противопоставила твърдения за извършени плащания от нейна страна, а позовавайки се допусната техническа грешка в исковата молба относно датата на деактивация на абонамента (както е било изяснено след даване на съответни указания от страна на съда– вярната дата е била 25.08.2021г., а не погрешно посочената 25.08.2020г., която е и нелогична, предвид това, че всички договори между страните са били сключени след нея), е направила възражения, че след като вземанията са възникнали преди 25.08.2020г., то същите са се погасили с изтичането на кратката давност за периодични платежи. След като ищецът е посочил, че се касае за техническа грешка и, че твърди, че деактивацията на услугите е настъпила считано от 25.08.2021г. и съдът е допуснал това уточнение, ответната страна не е въвела допълнителни възражения.

В хода на първоинстанционното производство са приобщени сключените между страните договори, приложени към заявлението по заповедното производство, на които ищцовото дружество основава своите претенции, както и Общи условия на *** ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, в сила от 3

10.09.2010г., с последващи изменения, включително и от 01.03.2022г., във връзка с промяна на търговското наименование на оператора от *** ЕАД на *** ЕАД, а също и Общи условия на договор за лизинг. Във всеки от сключените индивидуални договори между страните е посочено, че Общите условия към съответния договор представляват неразделна част от него.

Приети са заключения на вещи лица по назначени съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертизи.

Според заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, общата дължима сума за мобилни услуги, фактурирани за процесните мобилни номера ***0, ***, *** и *** за периода от 05.05.2021г. до 04.08.2021г., отчетени под абонатен номер *** и съгласно издадени за тях фактури с №7320845760, № 7322122741 и № 7323433353, е размер на 319.19 лева, в това число: 15.70 лева – общо начислена за периода сума за разговори, данни, съобщения; 266.66 лева – общо начислена сума за месечни такси, 48.97 лева – ДДС;

10.47 лева – лизингови такси и 14.97 лева – застраховки. От така формираната обща сума в размер на 356.73 лева е била фактурирана отстъпка в общ размер на 37.53 лева.

Вещото лице е констатирало, че относно устройство KIDS WATCH, модел MyKi Watch 4 LITE Pink, взето във връзка с мобилен номер ***, по силата на сключения на 11.01.2021г. договор за лизинг, няма данни абонатът-ответник да е заплатил месечните лизингови вноски, като размерът на лизинговите вноски след месец 10.2021г., когато е издадена крайната фактура №7326054606/05.10.2021г., дължими за цената на устройството е в размер общо на 55.84 лева.

От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза е установено, че за процесния период на потребление от 05.05.2021г. до 04.08.2021г. ищцовото дружество е предоставило далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна мрежа за мобилни номера ***0, ***, *** и ***, като вещото лице конкретизирало за всеки мобилен номер какви далекосъобщителни услуги са били предоставени за посочения период.