Решение № 3190 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3190 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330108038 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 е предявил искове против М. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „****“ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ****, Х. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „******“ ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и „Крисея М“ ЕООД, ЕИК 202218882, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.

„Ген. Гурко“ № 148, вх. Б, ет. 8, ап. 59, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1658/27.02.2025 г. по ч. гр. д. № 3575/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ-ти гр. с-в, а именно:

6000 лева/3067,75 евро – главница, дължима по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ********** от 30.07.2014 г.; 248,47 лева/127,04 евро – лихви за просрочена главница за периода 30.07.2024 г. – 25.02.2025 г.; 393,58 лева/201,23 евро – неустойка за просрочена главница за периода 30.07.2024 г. – 25.02.2025 г.; 16,71 лева/8,54 евро – 1 неустойка за просрочена редовна лихва за периода 30.07.2024 г. – 28.05.2024 г.; 254,80 лева/130,28 евро – неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по силата и при условията на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ************ от 30.07.2014 г. и Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя потребителски кредити на физически лица, банката е предоставила на М. Т. И. банков кредит овърдрафт с размер до 6000 лева за текущи разходи, при солидарната отговорност на Х. Р. И. и „Крисея М“ ЕООД. Твърди, че солидарната отговорност на последните двама ответници произтича от условията на договора. Съгласно преамбюла и т. 16 на същия във връзка с чл. 101 от ЗЗД Х. Р. И. и „Крисея М“ ЕООД встъпили като съдлъжници и във връзка с чл. 121 – 127 от ЗЗД се съгласили да отговарят солидарно по него с кредитополучателя М. Т. И. за изпълнение на задълженията за погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски, съгласно договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по договора. Страните договорили, че вземанията на кредитора по отношение на кредитополучателя и солидарните длъжници са неделими и се събират изцяло от всеки един от тях и от всички заедно, при условията на солидарност, като всеки отговаря за изпълнението на цялото задължение. За усвоените средства по кредита кредитополучателят и солидарните длъжници се задължили да заплащат на „УниКредит Булбанк“ АД лихви: възнаградителна лихва по т. 4, като ГЛП се формира според валутата на кредита и периодичността на олихвяване от приложимия към датата на олихвяване пазарен лихвен индекс плюс фиксирана надбавка. По процесния договор пазарният лихвен индекс към датата на сключване на договора бил едномесечен SOFIBOR – 0,376 %, фиксираната надбавка към лихвения индекс – 8,624 %, а годишният лихвен процент към датата на договора – 9 %. Страните договорили дължими такси и комисионни, посочени в т. 5.1 – 5.4. В т. 5.5. било договорено обезщетение (неустойка за забава), което се определя като процент в съответствие с приложимата според валутата на кредита законна лихва, начисляван за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита, в това число неразрешен овърдрафт. Към датата на договора действащата законна лихва била в размер на 10,03 %. Неустойката за забава била незабавно изискуема съгласно т. 7.1. от договора. В т.

11.2. страните договорили, че при неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължимата лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит, а при изцяло усвоен кредитен лимит, неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и той се олихвява с лихвата по т. 5.5. и е незабавно изискуем. Съгласно т. 11.3., при неиздължаване на главница и/или лихви съгласно договорените срокове, цялата ползвана, но неиздължена част, 2 включително над разрешения лимит на овърдрафта се олихвявал с лихвата за неразрешен овърдрафт по т. 5.5. от договора. Съгласно т. 6 от договора началният срок за усвояване на кредита бил 30.07.2014 г., а крайният срок за усвояването му – 30.06.2015 г. В т. 7 се посочвал срокът за погасяване – до 30.07.2015 г. Съгласно представения по заповедното производство документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на „УниКредит Булбанк“ АД, договорът бил с настъпил падеж. В т. 14 от заявлението за издаване на ЗНИ били изложени фактите и се посочвало договорното основание за настъпилия падеж. Съгласно т. 6 от договора, началният срок за усвояване на кредита бил 30.07.2014 г., а крайният срок за усвояването му – 30.06.2015 г. В т. 7 бил посочен срокът за погасяване – до 30.07.2015 г. Тъй като кредитополучателят не подал искане за отказ от удължаване срока на овърдрафта, договорът бил удължаван ежегодно при условията на т. 12.1. През 2024 г. банката упражнила правото си по същата точка да не удължава срока на договора поради наличието на просрочие за повече от 15 дни на задълженията по него. Поради това договорът бил с настъпил падеж на 30.07.2024 г. Тъй като М. И. и солидарните длъжници не погасили задълженията си в сроковете по договора, включително и на крайната дата за неговото погасяване, били поканени да сторят това доброволно в 14дневен срок от получаване на покана за доброволно изпълнение, връчена при отказ на длъжника М. И., която била съпруга на длъжника Х. И. и управител на дружеството – солидарен длъжник, чрез ЧСИ ********** *********, рег. № ****** при КЧСИ, с район на действие ОС – П. След изтичане на срока за доброволно изпълнение вземането, произтичащо от предоставения кредит не било издължено, включително и към момента на подаване на заявлението. Във връзка с изложеното банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните си книги. По образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 3575/2025 г. по описа на РС – Пловдив, след извършената преценка, че представеното извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, била издадена Заповед № 1658/27.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК и Изпълнителен лист № ***** от 28.02.2025 г. за изпълнение на следните парични задължения на кредитополучателя и солидарните длъжници: 6000 лева – главница; 248,47 лева – лихви за просрочена главница за периода от 30.07.2024 г. до 25.02.2025 г.; 393,58 лева – неустойка за просрочена главница за периода от 30.07.2024 г. до 25.02.2025 г.; 16,71 лева – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 30.07.2024 г. до 28.05.2024 г.; 254,80 лева – неразрешен овърдрафт/ надхвърлен лимит;

138,27 лева – държавна такса за заповедното производство; 464,89 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 162 лева за връчване на ПДИ.

Издаденият изпълнителен лист бил присъединен на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК към образуваното срещу същите длъжници изп. дело № ************ по описа на 3

ЧСИ ********* **********, рег. № **** при КЧСИ, с район на действие ОС – П.

Длъжниците подали възражения по реда на чл. 414 ГПК, поради което се предявяват настоящите установителни искове. Излагат се съображения, че е налице облигационно отношение между страните, по силата на което са били предоставени и усвоени парични средства. Твърди се неизпълнение на договора (неплащане на дължими вноски на уговорените срокове) от страна на задължените лица – кредитополучателя и солидарните длъжници, поради което с изтичането на срока на договора, за „УниКредит Булбанк“ АД бил налице правен интерес да подаде Заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 418 от ГПК. Към датата на подаване на настоящата искова молба процесните суми не били заплатени от кредитополучателя и от солидарните длъжници – ответници в настоящото производство. С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1658/27.02.2025 г. по ч. гр. д. № 3575/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ-ти гр. с-в. Претендират се разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им, е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № *************** от 30.07.2014 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 12, ал. 1, т.

9 от ЗПК. В договора не бил посочен размер на ГПР и как е формиран същият този размер – какви конкретни разходи са включени в законово установената формула. Тази липса била абсолютно формално основание за недействителност на договора, който безспорно се квалифицирал като потребителски по смисъла на ЗЗП и ЗПК. На следващо място в размера на ГПР не се включвали всички разходи за потребителя, които са пряко свързани с договора, предвид това, че се усвоява, ползва и погасява чрез банкова сметка. В тази връзка се твърди, че в ГПР не са включени таксите и комисионните за откриване и поддържане на банкова сметка, таксите за усвояване на суми чрез тази банкова сметка, таксите и комисионните съгласно Тарифата на банката, застрахователните премии. Съгласно чл. 16 от Общите условия, кредитополучателят поемал задължение да сключи и поддържа през целия срок на договора с трето ползващо се лице – банката за всички рискове относно живота и здравето му.

Изложеното налагало извод за това, че сключването на застраховка и дължимите по нея застрахователни премии са задължително условие за сключването и действието на договора и като такива представлявали общ разход по кредита. Предвид недействителността на договора за кредит и предвид липсата на позоваване от страна на ищеца в исковата молба на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ответниците считат, че предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК следва да бъдат отхвърлени 4 изцяло. Дори съдът да приложи разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, се възразява, че чистата стойност на кредита е върната от ответниците с извършваните от тях плащания от 30.07.2014 г. до 2024 г. На следващо място се прави възражение за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП относно лихвообразуването, начисляването на неустойки за забава и наличие на анатоцизъм /начисляване на лихва върху лихва/. В тази връзка разпоредбите от договора за потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, позволяваща по силата на чл. 12.1 от договора на кредитната институция без знанието на потребителя да прекрати едностранно договора при липса на конкретно неизпълнение, представлявало неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗЗП, тъй като позволявало на търговеца без предизвестие и без сериозно основание да прекрати едностранно договора. На следващо място се посочва, че банката е начислила и заявила в заповедното производство за плащане от потребителя неустойки и лихви за един и същ период за едни и същи плащания, което било видно и от издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение, а именно: неустойка върху редовна лихва, лихва за просрочена главница за период от 30.07.2024 г. до 25.02.2025 г., неустойка за просрочена главница за периода от 30.07.2024 до 25.02.2025 г. Твърди се, че след като лихвата е за просрочена главница, то тази лихва има характер на лихва за забава, а в същото време за същия период е начислена и неустойка за просрочена главница, което обезщетява търговеца за същото неизпълнение и за същия период, което според ответната страна е недопустимо и съгласно общите правила по ЗЗД, а съгласно разпоредбите на ЗЗП представлява неравноправна клауза по чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП – задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправна била и клаузата на чл. 11.2 от договора, съгласно която неплатената лихва се отнася като усвоена част от кредитния лимит или към неразрешен овърдрафт. По силата на чл. 11.2 от договора лихвите се превръщат /капитализират/ като главница – разрешен или неразрешен овърдрафт, които от своя страна се олихвяват с възнаградителната лихва и при забава с неустойка за забава, което води до главоломно нарастване на задълженията на потребителя. Горното представлявало нелоялна търговска практика и не било допустимо при договорите за потребителски кредити, тъй като представлявало анатоцизъм. Ето защо и разпоредбата на чл. 11.2 от договора представлявала неравноправна клауза, а и нищожна съгласно общите правила на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Неравноправна клауза била разпоредбата на чл. 11.3 във връзка и чл. 5.5 от договора, тъй като предвиждала при неизпълнение на главница и/или лихва цялата неиздължена част, включително над разрешения овърдрафт, да се олихвява с лихва за забава. Следователно законната лихва била начислявана не само върху забавените задължения, но и върху неизискуеми суми. Излага се също така, че в представеното извлечение е посочено, че броят на 5 вноските за главница, които не са платени на договорените дати е една в размер на 6000 лева, а в същото време е посочено и се твърди, че задълженията по договора са изцяло изискуеми от 30.07.2024 г. Твърдяло се отказ от подновяване от страна на банката и настъпил краен падеж, а в същото време се представяли покани и уведомления по чл. 60 от ЗКИ за упражняване на правото на предсрочна изискуемост.