Решение № 155 от 05.05.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Козлодуй, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20261440100366 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на И. А. А., ЕГН ********** от гр.Козлодуй чрез пълномощник адвокат М. С. от Адвокатска колегия – Враца, с която са предявени против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление гр.Хасково обективно съединен искове – установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, пр.1 вр.чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20, за признаване за установено между страните, че Договор за паричен заем № 309523 от 04.04.2022г. е нищожен и обективно съединен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на платена без основание по същия договор сума от 264,32 евро (след допуснато изменение на иска), ведно със законната лихва.

Ищецът твърди, че на 04.04.2022 г. е сключил с ответника Договор за паричен заем № 309523 за отпускане на заем в размер на 2000 лева срещу задължение да върне сума в общ размер от 2651.49 лева. Посочва, че при изчисляване на ГПР не са взети предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Отбелязва, че в чл.6 от договора е предвидено същият да бъде обезепечен споръчител/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.1 т.5 от Общите условия и едно или повече от следните уредени там обезпечения - ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, като в случай чене бъде предоставено обезпечение съгласно чл.6, ал.2 от договора заемателят ще дължи плащане на неустойка. Обосновава потребителския характер на сключения договор, като излага съображения, че същият не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 ЗПК. Твърди, че в договора не е надлежно посочен лихвеният процент. Поддържа, че е налице нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не са посочени конкретните разходи, които са включени при изчисление на ГПР. Счита,че 1 посочване единствено на цифровото изражение на процента ГПР не е достатъчно,тъй като води до неяснота относно оскъпяването на кредита и лишава потребителя от възможността да определи обхвата на поетото от него задължение. Твърди, че нито в договора, нито в първоначалния погасителен план, респ. последващите такива е уточнен общият размер на възнаградителната лихва, както и съотношението на вноската за лихва в рамките на общия размер на погасителната вноска за да може кредитополучателят да прецени икономическата тежест при сключване на договора. Излага съображения и относно неправилно посочения размер на ГПР, в който не е включено задължението за плащане на неустойка.

Поддържа, че процесният договор не отговаря на изискването чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като в него не е посочен размерът на лихвения процент на ден, което препятства възможността на потребителя да упражни правото си на отказ от договора. Излага подробни съображения и относно недействителнотта на клаузата, с която е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение, като се твърди, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Сочи, че с нея се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което води до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Обосновава недействителност и на клаузата за възнаградителна лихва, като счита, че уговореният в нея размер противоречи на добрите нрави. Въз основа на изложеното отправя искане за уважаване на предявения от него иск за прогласяване недействителността на процесния договор за потребителски кредит и иска връщане на платената в повече сума над чистата стойност по кредита. Претендира разноски, като излага подробни съображения в тази насока.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият оспорва основателността на предявените искове.

Твърди, че процесният договор е валидно сключен, и ищецът е получил в заем сумата от 600 лв., като лично е участвал и имал възможност да влияе върху определянето на параметрите на заема, същият се е запознал с неговото съдържание, след което по собствена воля го е подписал. Сочи, че заемодателят е извършвал плащания по кредита, които към момента на подаване на исковата молба са в общ размер на 571.10 евро. Поддържа, че посоченият в договора размер на ГПР отговаря на изискванията на закона, като в същия не следва да бъде включвана начислената неустойка. Счита, че в чл.3.3 от договора ясно е посочен начинът на формиране на ГПР. Обосновава действителност на уговорката за неустойка, като намира, че същата не излиза извън присъщите й функции, поради което не противоречи на добрите нрави.

Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена и е израз на доброволно формираната от двете страни воля. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв.С. и поддържа исковете.

Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Креди Йес“ ООД, редовно призован не се явява представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, 2 изразява се становище за неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски. Възразява се срещу заплащането на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приобщените по делото писмени доказателства, че на 04.04.2022 г. между „Креди Йес“ ООД и ищеца И. А. е сключен договор за паричен заем № 309523. Видно от договора е, че ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищцата заем в размер на 600,00 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 9, с дата на първо плащане – 02.05.2022 г. и дата на последно плащане – 02.01.2023 г., с уговорен ГПР – 48,298 % и месечен лихвен процент 3,330 %, с размер на погасителната вноска 78.25 лв.

В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарят на условията на ч. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор от заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от общите условия; 2.Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3.Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в поза на заемодателя.

Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 546.76 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.

По делото е приложен погасителен план към договора за заем 309523 от дата 04.04.2022 г., с който са уговорени падеж, погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от договора за кредит в размер на по 78.25 лева, разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение в размер на по 60.75 лева или общ размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за кредит в размер на 139.00 лева, месечно.

Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Представени са и Общите условия, като в чл. 12 от отговора страните са се съгласили за изпълнението на договора да се прилагат общите условия към договора за заем, с които заемателят подробно се е запознал и от които е получил екземпляр при сключване на договора за заем.

Ответникът признава и представя писмени доказателства за факта, че ищецът е заплатил по същия договор за кредит сумата от 571.10 евро, което са 1116.97 лева.

От правна страна, съдът намира следното:

3

Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им, тъй като ответникът оспорват претенциите му, което обуславя спорност на вземането, няма постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки а разглеждане спора по същество.

В тежест на ищеца е да докаже, че договора за паричен заем е нищожен на посочените основания-противоречи на закона, доколкото от този факт извличат изгодни правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението, факта на наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. В тежест на ответника е да докаже в процеса, че договора е валидно сключен, да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е при съобразяване на императивните материални норми. Да се установи,че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.

По иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е сторил процесното плащане по договора, който се иска да бъде обявен за недействителен.

По иска за недействителност на договора за кредит, съдът намира следното:

Искът е с правно основание чл. 26 ЗЗД за установяване нищожност на Договора, тъй като с клаузите на чл. 8 и чл. 6 противоречи на закона по чл. 26, ал. 1, предл. първо, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 -10 ЗПК. С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 9.лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а;10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на 4 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на потребителски кредит.

Дори при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.