Решение № 977 от 18.10.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Добрич, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20213230103548 по описа за 2021 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:

Образувано е по повод искова молба, подадена от Ц. И. Р.а - В. с ЕГН ********** и Х. И. Р. с ЕГН **********, с която срещу Р. М. М. с ЕГН ********** са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетения за причинените им имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, както следва

- по 1500 лева за всеки ищец за претърпените от тях неимуществени вреди от деликт - увреждане на надгробен паметник, собственост на ищците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.11.2021 г. до окончателното плащане.

- по 3600 лева /в увеличен размер по реда на чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК/ за всеки ищец за причинените им имуществени вреди от деликт - увреждане на надгробен паметник, собственост на ищците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021 г. до окончателното плащане

Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства и твърдения:

Ищците са собственици на гробно място в гробищен парк в гр. Добрич № ***, в които са погребани техни предци и в който през 1908г. е поставен ръчно изработен паметник от мрамор с орнаменти. Лелята на ищците Й. Р. починала на ***г. Приживе Р. завещала цялото си имущество на ответника.

Между страните се водят граждански дела по повод завещанието. Година 1 след смъртта на Р. ищците поставили на гроба й паметна плоча с нейното име. Впоследствие ответникът поставил без знанието и позволението на ищците две плочи върху надгробния паметник от 1908г. /в неговата горна част/ с надписи "С почит и уважение Р.” и "Й. Х. Р. ***”. В гроба, в които била погребана Р., били погребани нейни родственици. С поставянето на двете плочи ответникът извършил оскверняване на гроба на прародителите на ищците. Имената на Й. Р. били изписани най- отгоре, като по този начин се нарушвала йерархията в изписването на имената на починалите. Нарушена била фасадата на паметника. Недопустимо било изписването на името на жив човек на надгробен паметник , който нямал нищо общо с рода на ищците. С поставянето на плочите паметникът бил повреден. Същите не можели да се премахнат, без да се разруши целостта му. Според ищците стойността на паметника и съответно претърпените от тях имуществени вреди възлизат на 7300 лева. В резултат на това деяние всеки от тях е претърпял и неимуществени вреди - болки и страдания, чувство за безпомощност и беззащитност предвид престъпното засягане на личната им сфера, изразяващо се в повреждане на паметника, който е с историческа и емоционална стойност .По изложените съображения се моли за уважаване на исковете в цялост.

Претендират се сторените по делото разноски.

В първо съдебно заседание ищците поясняват, че покойната Й. Р., считано от 2009г. е била във влошено психическо здравословно състояние, поради което през 2018г. същата била поставена с решение на Окръжен съд гр. Добрич под запрещение. Твърди се, че от 2009г. до поставянето й под запрещение ответникът Р. М. се е грижил за Й. Р. в изпълнение на сключен договор за наем, по силата на който вместо ответникът да заплаща наем е следвало да се грижи за Й. Р., както и да заплаща ежемесечните и текущите й разходи.

В срок представят писмена защита. Сочи се, че осъщественото от страна на ответника въздействие върху процесния паметник представлява непозволено, неправомерно и грубо посегателство върху чужда движима вещ - надгробен паметник изграден и поставен от родовете М. и Р.и, който има не само емоционална, но и историческа стойност за ищците. Повреждането на паметника, според ищците е престъпление, което засяга обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими или недвижими вещи, и по- конкретно тези, които осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества така, че те да служат по предназначението им. Ответникът злоупотребил със здравословно състояние на тяхната леля, с цел да придобие имуществото й. Според ищцовата страна ответника не е имал намерение да изпълни свой нравствен дълг. Последният е предприел действия по поставянето на плочи с надгробен надпис, чак след като е даден ход на делото за обявяване на завещанието в негова полза за недействително и след като в първото съдебно заседание, опитвайки се да изтъкне близки отношения с покойната, е заявил, че щял да се погрижи за гроба й. Действията на Р. М. довели до естетически неприемлива промяна във външния вид на паметник - чужда движима вещ, като тези действия са извършени в разрез с общоприети правила за реда, по 2 който се поставят/изписват имената на починалите и църковни правила относно разположението на тези имена по паметниците. В обобщение се твърди, че действията на ответника са противоправни, не представляват изпълнение на нравствен дълг и противоречат на морала и добрите нрави, представляват грубо посегателство върху чужда движима вещ - надгробен паметник изграден и поставен от родовете М. и Р.и, който има не само емоционална, но и историческа стойност за ищците, като това посегателство освен че е извършено неправомерно, на практика е довело до повреждане на паметника, която повреда не може да бъде отстранена без да се разруши целостта му.

Ответникът оспорва исковете. Заявява, че плочите са сложени по желание и разпореждане на Й. Р. преди смъртта й. Оспорва се с поставянето им ищците да са претъпели описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. С поставянето на плочите на гроба на Р. ответникът изпълнил свой нравствен и морален дълг в качеството си на неин универсален наследник. Приживе Р. му завещала цялото си имущество и той й дължал почит и уважение. Поставянето на надгробни плочи било израз именно на почит и отговаряло на обществения морал и християнската религия. Плочите били изработени съобразно особеностите на паметника и били на стойност 500 лева. Счита се, че същите не увреждат паметника, не закриват съществуващи надписи и могат да бъдат премахнати, без да се наруши целостта му.

Изразяването на лична почит и уважение не би могло да доведе до описаните в исковата молба неимуществени вреди. Ищците били лишени от наследството на Р. и от това те изпитвали неприятни усещания и емоции, а не от поставянето на надгробните плочи. Навежда твърдения за липса на установени между ищците и Й. Р.а близки взаимоотношения. Между ищците и тяхната наследодателка били водени съдебни дела. Ответникът бил този, който се грижил за Й. Р.а, водел я на операции - на тазобедрената става, на очите. След като ищците разбират, че тяхната леля е извършила завещание в полза на Р. М., започват да предприемат действия по поставянето й под запрещение. През 2017г. Х. и Ц. Р.и заключват Й. Р.а и не й позволяват да се среща с никой.

Поради изложеното се настоява за отхвърляне на исковете в цялост и за присъждане на разноски.

В първо съдебно заседание ответникът оспорва твърденията, че Й. Р. от 2009г. е била във влошено психическо състояние. Поддържа релевираното в писмения си отговор възражение, че е изпълнил свой нравствен и морален дълг по заръка на покойната. Твърди, че с поставянето на плочите не се уврежда паметника, както и че не съществува ред в изписването на имената на починалите върху надгробните плочи. Сочи, че от 2017г. ищците не са позволявали на никого, включително и на него, да посещава Й. Р., за което същият е подавал жалби до прокуратурата и полицията и че всъщност е узнал за смъртта й по-късно, като е поставил паметната плоча от материал и начин, указан от самата покойница.

Р. М. депозира в срок писмена защита, с която поддържа възраженията 3 си за неоснователност на предявените искове. Поставянето на надгробните надписи е вследствие лично желание и разпореждане на покойната, която е искала той да получи цялото й движимо и недвижимо имущество. Със своите действия ответникът е изпълнил един свой нравствен ангажимент, поет приживе на неговата завещателка. В този смисъл, според него, са и показанията на разпитаните по делото свидетели М. и П.. Според него се касае не за вреда, а за изпълнение на насрещно нравствено задължение в знак на почит и уважение, поет приживе и изпълнен след смъртта на Р.. От приетата по делото съдебно – техническа експертиза, според ответника, се установява, че е напълно възможно премахването на двете плочи, залепени на горната лицева част на паметника, при това без да се разруши паметника или съседни на двете плочи елементи. Според Р. М. съдът следва да съобрази специфичните характеристики на паметника, установени по делото, а именно:

- 100 годишен паметник, липсата на каквато и да е грижа и поддръжка за него.

Твърди се липса на причинна връзка като елемент от условията за основателност на исковете за имуществени вреди – поради липсата на почистване и подмазване на дамарите на камъка, от който е изработен , вредата би била налице и при обичайно стечение на обстоятелствата, както и при мислено изключване на поведението на деликвента. Позова се на практика на ВКС, обективирана в решение № 62/05.07.2022 г. 2 ГО, гр.д. № 4036.2021 ВКС и решение № 9 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., Ill гр. о., с които е дадено тълкуване как се преценява наличието на причинна връзка като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: „Причинната връзка е философска категория и общото понятие за нея е създадено от философската наука, но то е валидно и за правната.

Деянието трябва да е това условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях“. В обобщение се твърди, че исковете са неоснователен поради липса на вреди и на причинноследствена връзка между противоправно и виновно поведение на ответника и претендираните от ищците вреди. Оспорва се ищците да са претърпяли психични негативни преживявания във връзка с констатираното поставяне на процесните плакети от ответника.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредените (съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, т.е. от 4 ищците. Понятието „вреда“ (което не е нормативно определено) следва да се тълкува в широк смисъл — като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка (резултат на) противоправното и виновно поведение на дееца.

В тежест на ответника е оборването на презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД. Ответникът следва да докаже и наведените от него възражения срещу основателността на иска.

По делото не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници с изх.

№ ***., издадено от Община град Добрич, ищците Х. И. Р. и Ц. И. Р.а – В., са единствени наследници по закон на Й. Х.ва Р., починала на ***г. Ищците се явяват племенници на починалата.

Установява се, че въз основа на искова молба на Ц. и Х.в Р.и срещу Й.

Р.а и Р. М. е образувано гр. дело № 2750/2016г. по описа на ДРС с предмет делба на недвижими имоти /съгласно удостоверение от 21.05.2018г., издадено от ДРС – л. 42 от делото/.