Решение № 141 от 18.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Велико Търново, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20254100101178 по описа за 2025 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът К. Г. Т. е формулирал претенция против солидарните ответници: Апелативен съд Бургас; Окръжен съд Бургас; Апелативен съд Варна по предявени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 т.2 от ЗОДОВ ввр. чл.47 от ХОПЕС, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 27000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на Общностното право на Европейския съюз на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС, на гр.дело№1199/2025г. на ОС-Бургас, преобразувано и висящо на производство по в.ч.гр.дело№527/2025г. на Ап.С-Варна, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателно и изплащане. Изложени са съображения относно мотивите да заведе дело по реда на ЗОДОВ: К. Г. Т. подал искова молба до Ап.С-Бургас, която е препратена по подсъдност, без да му била дадена възможност да направи избор на процесуална концентрация за местна подсъдност на правния спор на основание чл.116 от ГПК, като същата била изпратена на ОС-Бургас, по повод на което било образувано гр.дело№1199/2025г. на ОС-Бургас, като първите разпределени по делото докладчици се отстранили от неговото разглеждане, а последващият докладчик, също го лишил от възможността да направи избор за мес тна подсъдност, редом с обструкции да направи делото недостъпно за разглеждането му. В тази насока била подадена въззивна жалба, която била изпратена за разглеждане на Ап.С-Бургас, пред които производството било образувано и отново поредният съдебен състав, следвайки порочността на първоинстанционния съд, касаещ право на достъп до съд, съгласно чл.7 от ЗСВ с постановяването на Определение№385/26.08.2025г. по в.ч.гр.дело№295/2025г. на Ап.С-Бургас с „понтийски процесуален похват“ изпратил делото по подсъдност на Ап.С-Варна за произнасяна по съществото на частната жалба, но с

Определение№655/23.09.2025г. по в.гр.дело№527/2025г. на Ап.С-Варна повдигнал препирня за 1 подсъдност и изпратил делото за определяне на родово компетентен съд по частното производство на ВКС, като с Определение№4433/02.10.2025г. по ч.к.гр.дело№3655/2025г. ВКС върнал делото на Ап.С-Бургас за произнасян по частната жалбата, но след отстраняване на всички съдии от състава му с Разпореждане№676/06.11.2025г. по в.гр.дело№295/2025г. на Ап.С-Бургас на основание чл.23 ал.3 от ГПК делото било изпратено на ВКС за определяне на друг родово компетентен съд и с Определение№5543/01.12.2025г. по к.ч.гр.дело№4513 /2025г. ВКС определил Ап.С-Варна, пред който предстояло произнасяне по подадената въззивна частна жалба против преграждащия развитието на производството съдебен акт и при „скрита обективна безпристрасност“. Счита, че ответниците като компетентни органи чрез пролонгиращи похвати били допринесли за несвоевременно развитие на производството и го направят делото достъпно за разглеждане, вследствие на което е засегната и неимуществената ми сфера, а болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Строго индивидуални били и мерките, които предприел за да се справи с изживените негативните емоции. Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, за което по делото ще се съберат доказателс тва, било достатъчно, за да се ангажира отговорността на държавата. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността ми; накърнената чест, достойнство, а целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице и е нормално да се приеме за изпитаните неудобства, чувства се унизено, а също така е притесненост и несигурно, накърняващи моралните и нравствените ценности у личността му, както и при социалното му общуване като в тази връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства, а първинстанционният съд бил сезиран за обезвреда на типичните и обичайни неимуществени вреди, прилагане на принципа за справедливост при извършване на цялостната им оценка от решаващия съд е налице задължителна за съдилищата практика - т. 11 от ППВС№4/1968г., за разлика от така нар. в съдебната практика и правната теория „специфични вреди“. Ответниците като компетентни органи не могли своевременно да защитят накърненото му право да получи желания съдебен акт в срок, вследствие на което съществено е засегната и неимуществената му сфера, като било накърнено чувството му за справедливост, изпитвал безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Значително било засягането на неимуществената му сфера в резултат от продължителното генериране на негативни емоции бил в нарушен сън, изпитвал продължително време тревожност, раздразненост, подтиснато настроение, установимо от приложената медицинска документация, а евентуалното предприетото от мен активно поведение е средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за ищеца. С оглед психологичната индивидуалност на всеки човек, липсата или наличието на активно поведение е начин за справяне с преживения стрес, но не и доказателство за липсата на такъв, а самото възприемане, че са нарушени конституционно признати права било достатъчно да се приеме, че са настъпили неимуществени вреди, че общия критерий за размера на дължимото обезщетение по чл.

6, §. 1 от КЗПЧОС не може да бъде установен, тъй като залогът за пострадалия по всяко забавено гражданско производство е различен - принцип на риска, а не на вината при обективната(безвиновната) отговорност на държавата по чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС, а преценката дали ищецът претърпял неимуществени вреди, техния вид и размери, касае делото по същество, като самата бавност и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, 2 следва да се установят от съда, като се обезщетяват всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска, не е и условие за редовността на исковата молба в нея да бъде посочено кое длъжностно лице се явява пряк причинител на вредите, за които се претендира обезщетение(Решение№164/04.06.2012г. по гр.дело№570/2011г. - IVг.о. ВКС, позовавайки се на ТР 3-2005-ОСГК на ВКС…).

Ответната страна Окръжен съд Бургас(чрез Адм.ръководител-Председател Д. М.) оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Проследява в отговора хронология на разглеждане на гр.дело№1199/2025г. на ОС-Бургас. Счита, че не било налице каквото и да е забавяне при извършването на процесуални действия от страна на ОС-Бургас. Нямало и отстраняване на докладчици,което обективно би могло да доведе до забавяне движението на делото. Неизпълнението на указанията на съда от страна на ищеца, не можело да обоснове основателност на претенцията за обезвреда за нарушаване правото на разглеждане на делото в “разумния срок“. В правомощията и задълженията на съда е да следи за редовността на исковата молба и да дава указания на страните, .включително да им поставя въпроси за изясняване на фактите, както и да им дава указания да конкретизират твърденията си и да отстраняват противоречията в тях. Съдържанието на съдебните актове, респ. преценката за тяхната законосъобразност, респ. незаконосъобразност, направена от по-горна инстанция в хода на проведен инстанционен контрол, не са част от нарушението на правото на разглеждане на делото в разумен срок,от значение е времето на предприемане на съответното процесуално действие от страна на съда. Счита за правно несъстоятелно и твърдението, че на ищеца не била дадена възможност да направи избор на процесуална концентрация за местна подсъдност на правния спор на основание чл.116 от ГПК. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ исковете по този закон се предявяват по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, а не пред съда, в района на който е постоянният адрес/седалище на ответника. Право на избор по смисъла на чл.116 от ГПК ищецът в производството по гр.дело№1199/2025г. на ОС-Бургас е нямал. Правото на избор по чл.7 ал.1 от ЗОДОВ, както и това по чл.116 от ГПК, съществува преди завеждане на делото и се упражнява с адресиране на исковата молба до съответния избран съд. С постъпване на исковата молба в посочения от ищеца съд правото му на избор се погасявало, независимо дали е упражнено в съответствие със закона или не, и на негово място се поражда правомощие на съда-адресат, по аргумент от чл.118 от ГПК, да определи надлежния съд и нему да изпрати делото за разглеждане.

Подсъдността не била динамична величина, която може да бъде променяна и съобразявана от съда при всяко положение на делото. В настоящия случай срокът за разглеждане на делото започнал да тече с постъпване на исковата молба в ОС-Бургас - на 08.07.2025г. и е приключил с постановяване на Определение№1974/06.08.2025г. за прекратяване на производството, като на 13.08.2025г., след администриране на подадена частна жалба, делото е изпратено по компетентност на Ап.С-Бургас, за произнасяне по нея. В периода: 08.07.2025г.-06.08.2025г.(по-малко от един месец), се извършили процесуални действия, свързани с проверка на редовността на исковата молба, като два пъти били давани указания на ищеца за отстраняване на нередовности. Като се има предвид времето, което било необходимо за връчване на съобщенията и процесуалните срокове за изпълнение на указанията на съда, не може да се приеме, че този срок е неразумен. Той бил технологично необходим. От образуване на делото до изпращането му по компетентност на Ап.С-Бургас, не било имало забавяне от страна на съда по движението на делото. На практика не се стигнало до разглеждане на иска, не поради процесуално бездействие на съда да извърши своевременно процесулани действия, а поради неизпълнение на указания на съда в законния срок. Ето защо, не 3 било налице разглеждане на гр.дело№1199/2025г. в неразумен срок. Тъй като не били налице незаконосъобразни действия, респ. бездействия на ОС-Бургас при разглеждане на гр.дело№1199/2025г., нито претърпени неимуществени вреди, то не подлежи на обсъждане и свързващия трети елемент на фактическия състав на специалния деликт по чл.2б от ЗОДОВ, а именно - причинна връзка между действия, респ. бездействия и претендирани вреди. Липсват твърдения и доказателства, установяващи и обосноваващи търсения размер обезщетение. ОСБургас не бил допуснал нарушение на принципа за решаване на делото в разумен срок и ищецът не е претърпял никакви неимуществени вреди,поради което искът му, насочен и срещу ОС-Бургас бил неоснователен и недоказан и следвало да бъде отхвърлен.

Ответната страна Апелативен съд Бургас(чрез Адм.Ръководител-Председател П. С.) оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Проследява в отговора хронология на разглеждане на гр.дело№1199/2025г. на ОС-Бургас, гр.дело№295/2025г. на Ап.СБургас и в.ч.гр.дело№527/2025г. на Ап.С-Варна. Не приема твърденията на ищеца, че процесуалните действия, извършени от съдилищата по повод спора за подсъдност, представляват „понтийски процесуален похват“ от тяхна страна. За да се отправят подобни твърдения, съдът или следва да е бездействал, или да е предприел действия извън правомощията си по закон, като никоя от хипотезите не е налице. Напротив, в съответствие със закона, Ап.С-Бургас първо е „поправил“ грешно подадената пред него искова молба, изпращайки я на компетентния първоинстанционен ОС-Бургас, а след това, поради невъзможността да разгледа спор, по който е ответник, е предприел съответните процесуални действия, разписани в ГПК - отводи на състава на съда, при това своевременно, Евентуалната неправилност на съдебен акт, отстранена по реда на инстанционния контрол, както и при повдигане спор за подсъдност, не е основание да се приеме, че е действие, представляващо необосновано забавяне на разглеждането на производството по делото. Законът е създал подобни норми в интерес на търсещите правосъдие. За да бъдел уважен иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, следвало да се съобрази общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.