Определение № 558 от 24.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. София, 24.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002901518 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу решение №72/21.03.25г. по т.д.

№513/24г. на Апелативен съд Велико Търново, с което, след отмяна на решение №2/20.02.2024г. по гр.д.№1177/19г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Мляко и млечни продукти София“ЕООД искове с правно основание чл.79 ал.1 предл.второ ЗЗД вр. чл.250 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 1 169 684,46 лв. с ДДС, представляваща левова равностойност на липсващи количества – 146 577 кг краве сирене и в размер на 160 131,47 лв. с ДДС, представляваща левова равностойност на липсващи количества – 12 259,105 кг кашкавал „Витоша“,предадени за съхранение като военновременен запас по силата на договори №5028/19.12.2011г. и 5027/19.12.2011г. , ведно със законната лихва, като неоснователни и недоказани.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се,че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл по факти, които не са били въведени своевременно в предмета на 1 спора – относно необходимия стандарт за качество на съхранявания от ответника кашкавал, като по този начин недопустимо е подменил предмета на иска. Касаторът счита въззивното решение за неаргументирано, необосновано и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал в частта, с която съдът е приел,че установеното с констативните протоколи за липсващо количество краве сирене е налично в складове на други търговски дружества, с които ответникът е сключил договори. Неправилни,според него, са и изложените от съда изводи относно характера и материалната доказателствена сила на съставяните при проверките констативни протоколи, за които съставът е приел,че представляват частни свидетелстващи документи, както и относно прекратяването на договорите с едностранното предизвестие, отправено от ответника. В тази връзка излага съображения във връзка с поддържаната от него теза,че констативните протоколи имат характер на официален документ, както и с тезата, че съхранителят не е могъл да прекрати едностранно договора, тъй като самият той е бил в неизпълнение към момента на изпращането на предизвестието. С касационната жалба се прави искане въззивното решение да бъде отменено и спорът – решен по същество с уважаване на исковата претенция. Касаторът претендира разноски за всички инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, позовавайки се на допълнителното основание за допускане на контрол по същество от касационната инстанция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, твърди,че въззивният съд, при постановяването на акта си, се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси:

1.Може ли съхранител, който незаконосъобразно е преместил материали с особен статут по смисъла на ЗДРВВЗ,без да ги възстанови в дадения срок на задължителни предписания, да прекрати едностранно договор за съхранение при субсидиарното приложение на нормите на ЗЗД и договорът да се счита за прекратен, без да са изпълнени изискванията на специалните норми, разписани в чл.24 ЗДРВВЗ и чл.23 НУРОДРВВЗ и материалите да не са освободени /деблокирани/, поради невъзможност на упълномощените длъжностни лица да извършат проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговската документация за тях? /противоречие с решение по т.д.№824/2011г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№1446/2000г. на V г.о. на ВКС, т.д.№118/2010г. на ІІ т.о. на ВКС,, 2 както и определения на ВКС и решения на СРС,СГС и САС/;

2. Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност за осъществяване на контролна дейност върху търговците и организациите, съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването на държавните резерви и военновременните запаси, съгласно разпоредби, обективирани в чл.27 и чл.28 от Закон за държавните резерви и военновременни запаси /ЗДРВВЗ/ за извършване на проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговска документация за тях, представляват ли официални свидетелстващи документи по смисъла на чл.179 ГПК или са частни удостоверителни

/свидетелстващи/ документи между гражданскоправни субекти? 2.1 Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност, имат ли материална доказателствена стойност по смисъла на чл.179 ГПК? /противоречие с решение №24/10.03.2011г. по т.д.

№444/10г. на І т.о. на ВКС; допълнително се сочи,че отговорът на въпросите е от съществено значение за точното прилагане на закона/;

3. Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните,че го счита за спорен по делото, като същият е включен в предмета на иска и ответникът не е отправял искания или възражения по въпроса в преклузивния срок по чл.131 ГПК? 3.1 Необосновано и недопустимо ли е съдебното решение, щом въззивният съд се е произнесъл по факти,за които не е указал на страните,че са спорни? 3.2 Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за факти и обстоятелства, за които има преклузия и ответникът не е възразил в преклузивния срок по чл.131 ГПК? /противоречие с решение №129/29.06.2015г. по гр.д.№7040/14г. на ІІІ г.о. на ВКС, ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/04.01.2001г. по т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС/.

Поставени са в изложението и въпроси, които касаторът свързва с твърдението си за очевидна неправилност и необоснованост на въззивното решение: 1. Не е ли явна необоснованост възприетото от съда,че 3 дружеството е изпълнило договора си за съхранение след изтичането на отправено едностранно предизвестие след 10.12.2017г., без да съобрази,че дружеството не е изпълнило преди тази дата специалните разпоредби на ЗДРВВЗ и е нарушило наличността на същите като е преместило материалите с особен статут, без да уведоми предварително председателя на ДА ДРВВЗ и да получи разрешение за преместването им?; 2. Не следва ли въззивният съд да извърши проверка какъв е конкретният предмет на исковата молба, с която е сезиран съдът?; 3. Не следва ли въззивният съд да следи за преклузията по отношение на възраженията в отговора по чл.131 ГПК?; 4. Не следва ли въззивният съд да признае с материалната доказателствена стойност вписаните в официални свидетелстващи документи обстоятелства по делото?; 5. Представлява ли очевидна неправилност заключението на въззивния съд, че няма изискване съхраняваните материали да отговарят на изискванията за качество по БДС, доколкото такова изискване е поставено в чл.1 от договор №5028/19.12.2011г. за съхранение на държавни резерви от краве сирене и чл.1 от договор №5027/19.12.2011г. за съхранение на военновременни запаси от кашкавал „Витоша“?; 6. Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за търсено качество по БДС /БДС:15/2010г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010г. за кашкавал „Витоша“/, съобразявайки,че такъв стандарт за качество липсва и не е посочен в предоставените доказателства от ответника и трети неучастващи в производството страни, в които се твърди,че са преместени материалите?; 7. Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за определен стандарт за качество като съобрази,че няма възражения от насрещната страна в преклузивния срок по отношение на претендирания стандарт за качество по БДС /БДС:15/2010г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010г. за кашкавал „Витоша“/?; 8.Не е ли очевидна неправилност възприетото от съда,че материалите са преместени и налични в трети страни от дати 01.11. и 02.11.2017г., а в действителност част от материалите са били налични към по-късна дата 07.11.2017г. в складовата база в Търговище, което е удостоверено в констативните протоколи от извършена проверка с органите на ДАНС на 07.11.2017г.? Следва ли съдът да признае факт за доказан, а в действителност да имат грешка в изчисленията за наличности на материали от възприетите от съда дати?; 9. Не следва ли съдът да 4 признае с по-голяма доказателствена стойност две съдебно инженернитехнологични независими експертизи, както и признатите неизгодни факти от управителя на дружеството, а не свидетелски показания от заинтересовани по делото страни?

Ответникът по касационната жалба „Мляко и млечни продукти София“ЕООД в представен в законоустановения срок писмен отговор е изразил становище за липса на обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество е изложил съображения за неговата правилност и за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащо на касационно обжалване свъззивно решение,поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване по същество на въззивното решение настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на въззивната инстанция е приел, че съдът е сезиран с предявени допустими обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 предл.2 вр. чл.250 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнението на задълженията по двата договора за съхранение на млечни продукти, към които са приложими освен общите разпоредби на ЗЗД, така и специалните такива на Закона за държавните резерви и военновременните запаси и Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси от 2003г. Приел е за безспорно, а и установено от доказателствата по делото,че облигационните правоотношения между страните по възлагане на ответника като външен съхранител на функции по безвъзмездно съхранение на млечни продукти датират от 2001г. /по отношение съхраняването на кашкавал/ и от 2006г. /по отношение съхраняването на краве сирене/, като от 2011г. /със сключването на двата договора от 19.12.2011г. правоотношенията са трансформирани във възмездни такива; че по силата на последните ответникът се е задължил да съхранява , пази с грижата на добър 5 търговец и по начин, който не допуска влошаване на качествените им показатели, и върне на ДА ДРВВЗ предоставените му на влог 146 577 кг краве сирене и 19 000 кг кашкавал „Витоша“; че с писмо от 08.11.2017г. /получено от агенцията най-късно на 10.11.2017г., когато същата е изпратила насрещно писмо/ ответното дружество е уведомило ДА ДРВВЗ, че прекратява с едномесечно предизвестие договорните правоотношения с агенцията по причини,че складовите му помещения, в които са се съхранявали материалите, са продадени с постановления за възлагане от ЧСИ, като новите собственици на хладилните помещения са отправили предизвестия до дружеството за освобождаването им; че между страните е последвала в периода 10.11.2017г.05.01.2018г. кореспонденция, при която по предложение на ответника е сключено на 15.08.2018г. тристранно споразумение с „Дунавска млечна компания“ООД за съхранение на материалите в техен обект до приключването на нова конкурсна процедура за избор на нов външен съхранител, но същото е останало неизпълнено, поради отказ от страна на това дружество да съхранява материалите по обективни причини. Във връзка със спорния и един от определящите изхода на делото въпроси дали договорите от 19.12.2011г. са били действащи след 10.12.2017г., когато се твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по тях,от което са последвали вреди за ищеца, съдът е анализирал клаузите им. Установил е, че договорите са сключени със срок на действие една година и с възможност за продължаване за следващите 12 месеца при липса на отправено преди изтичането на срока предизвестие за прекратяване; че страните са предвидили между основанията за прекратяване и изричната възможност това да стане с едномесечно мотивирано писмено предизвестие от страна на съхранителя, което свое потестативно право последният е упражнил с изпратеното от него предизвестие от 08.11.2017г., а даденият с него едномесечен срок е изтекъл на 10.12.2017г. Доколкото в отговор на това писмо агенцията не се е противопоставила изрично на предприетия начин на прекратяване на договорните правоотношения, а само е посочила,че до преместването или освобождаването на материалите дружеството продължава да отговаря за съхранението и целостта на материалите по начина,по който е уговорено до избор на нов външен съхранител, на когото те да бъдат предадени, съдът е приел,че договорът е прекратен с изтичането на срока на предизвестието – 10.12.2017г., след която дата в отношенията между страните е приложима нормата на чл.255 ал.2 ЗЗД, 6 при действието на която влогоприемателят отговаря само при проявени умисъл и груба небрежност. Приел е за неоснователна тезата на ищеца, че договорите не са прекратени от посочената дата, тъй като не е проведена процедурата по освобождаване, реализация или преместване на военновременните запаси, приети за съхранение, предвидена в специалните разпоредби на ЗДРВВЗ и в наредбата.Обосновал се е със съображение,че действието на тези специални правила се ограничава в рамките на действието на правоотношението и се простира до момента, в който договорът за съхранение не се прекрати на някое от предвидените в него основания – в случая или до изтичането на срока му, или до изтичането на срока на отправеното предизвестие, тъй като противното тълкуване би противоречало на свободно уговорените между страните клаузи и би довело до извода,че влогоприемателят, независимо от упражненото от него право да прекрати договора,следва да търпи действието му за неопределен период напред - до реализиране на задължението на влогодателя да вземе собствената си вещ, което би лишило от смисъл и съдържание самото му субективно право.