Решение № 1061 от 09.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 112 от от 27.03.2024 г. по гр.д. № 353/202 3 г. Софийски окръжен съд, ІІІ търговски състав, е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК по отношение на М. Г. К. с ЕГН **********, Г. К. К. с ЕГН **********, С. Р. К. с ЕГН ********** и Н. П. К. с ЕГН **********, че съществува вземане на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 към ответниците за солидарно заплащане на сумата от 26 610. 40 евро, с левова равностойност 52 045. 42 лв., от които : 25 052. 96 евро - просрочена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год., дължима за периода от 10.06.2022 год. до 21.08.2022 год., ведно със законната лихва от 22.08.2022 г. до окончателното й изплащане и 1 557. 44 евро - дължима на основание чл. 3, ал. 1 от договора възнаградителна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 24.06.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч. гр. д. № 885/2022 год. на P C Елин Пелин. Ответниците са осъдени за разноски в исковото и заповедно производства съразмерно уважената част от исковете.

Със същото решение е отхвърлен иска за установяване съществуването на вземане солидарно за заплащене на сумата от 4 939. 12 лв., от които : 1 652. 63 евро главница по сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 56287/08.03.2012 год., дължима за периода от 10.06.2022 год. до 21.08.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2022 год. до окончателното й изплащане, 627.28 евро - наказателна лихва чл. 3, ал. 1 от договора за просрочие за периода от 24.06.2022 г. до 21.08.2022 г. и 480 лв. - заплатени от банката на 22.08.2022 год. разходи за уведомяване на длъжниците по договора за предсрочната 1 изискуемост на кредита.

Подадена е обща въззивна жалба от всички ответници, чрез представителя им, в уважителната част. Въззивниците навеждат оплакване, че е нарушено правото им на защита и СОС е допуснал нарушиение на съдопроизводствените правила. Поддържат, че съдът не се е произнесъл по възражения наведени от ответниците за неравноправност на клаузите по договора. Считат, че не са налице основания за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем на 24.06.2022 г. и че обявяването е незаконосъобразно извършено от банката. Считат, че данните от извлечението от сметки не са коректни и ясни, тъй като не съвпадат с другите документи по делото заявление, нотариална покана, уведомление за предсрочна изискуемост и счетоводни книги. Сочат, че са налице плащания по кредита, които „Юробанк България“ АД не представя, от които е видно, че няма изпълняемо право, както и че документи, представени от банката не удостоверяват валидно и изискуемо вземане, по смисъла на чл. 418, ал. 2 ГПК от 24.06.2022 г. Излагат доводи, че е налице противоречие със закона по отношение на съдържащите се в чл. 3. 1. и 4. 2. от Допълнително споразумение от 09.02.2015 г. и чл. 1 от Допълнително споразумение от 18.12.2017 г. клаузи, с които към главницата са прибавени просрочени лихви, редовни лихви и такси. Целта на споразуменията е била да се облекчат длъжниците, поради затруднения с обслужването на кредита, като се въведе облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката по договора. Възможността за сключването на подобни споразумения е предвидена в чл. 13 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. Поддържат, че в Наредбата не е предвидена възможност, при преструктуриране на експозицията на банката да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга. Излагат доводи, че уговарянето на лихва върху е недопустимо съгласно действащото законодателство и олихвяването на изтекли лихви противоречи на закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и не поражда действие - чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Считат, че от разрешаване на въпроса за наличие на неравноправни клаузи ще се установи дали са налице предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Правят се основно възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит, като се позовават на даденото от СЕС тълкуване на Директива 93/13/ ЕИО в Решение от 14.03.2013 г. по дело № С 415/11 г. Считат, че претендираното вземане се основава на неравноправни клаузи по Договора и допълнителните споразумения, като банката е увеличавала лихвата по кредита и всички постъпили суми от кредитополучателя от 08.03.2012 г. до 21.08.2022 г. неправомерно са разпреД.и за погасяване на недължими едностранно увеличени лихви, с което главницата по дълга не е намалявала и са се начислявани още по големи и недължими лихви. Позовават са на неравноправност, а от там на нищожност на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 6, ал. 4, чл. 14. 2 и чл. 18, ал. 1 от договора в атакуването части и допълнителни споразумения към него, на основание чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 143 от ЗЗП, като сочат, че клаузите не са индивидуално договорени и са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водат до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

По тези и допълнителни съображения молят да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна - ищеца „Юробанк България” АД, чрез представителя си е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че съдът е обсъдил всички възражения на ответниците и ги е 2 съобразил при постановяване на решението, като не са допуснати нарушения в доклада по делото по чл. 146 ГПК и при събиране на доказателствата, относими към спора. Оспорва доводите срещу заключението на СОЕ, както и за допуснати процесуални нарушения от страна на СОС, като поддържа, че банката е съобразила и осчетоводила редовно всички плащания на ответниците по кредита. Възразява се срещу съображенията, че не са налице основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като са налице просрочия от 10.04.2022 г., които към връчване на поканата на 24.06.2022 г. не са погасени. Кредитът редовно и обявен за предсрочно изискуем, при спазване изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и ТР № 4/2013 г.

- поради неизпълнение на задълженията на длъжниците и след отправено изявление от страна на банката, достигнало до тях. Неоснователно е оплакването относно клаузите за капитализация на сумите, тъй като съдът не ги е отчел при постановяване на решението. Не е налице анатоцизъм и това това понятие се различава от капитализацията на лихви. Оспорва твърденията за неравноправност на клаузите на договора. Моли да се потвърди решението в оспорената част.

На свой ред ищецът „Юробанк България” АД е депозирал насрещна въззивна жалба срещу решението на СОС в частта, в която е отхвърлена претенция за главница за сумата от 1 652, 63 евро (разликата над 25 052, 96 евро до 26 705, 59 евро), претенцията за наказателна лихва в размер на 627, 28 евро и претенцията за разходи за уведомяване в размер на 480 лв. В жалбата се поддържа, че в тази част решението е неправилно и необосновано. Оспорва изводите на съда, че банката е приложила олихвяване на лихва. Поддържа, че претенцията за наказателна лихва всъщност е претенция за законна лихва, която е дължима според ТР № 3/2019 г. Поддържа, че в неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на чл. 309 а от ТЗ СОС не е възмездил направените от банката разноски за събиране на кредита. Според ищеца в случая не е налице анатоцизъм, както е посочено в решението, тъй като става въпрос за извършване на капитализации, които облекчават положението на кредитополучателите. Капитализацията се извършва въз основа на постигнато съгласие между страните по договора за кредит, съгласно който дължимите лихви по кредита или друго задължение по него се добавят към неизплатената и дължима редовна главница. Така лихвите и/или другите акцесорни вземания, се преоформят и стават част от вземането за главница, а върху новоформираната сума за главницата започва да се начислява възнаградителна лихва от следващия лихвен период. Сочи, че в чл. 10, ал. 3 от ЗЗД се съдържа императивна забрана за начисляване на лихва върху лихва, освен при определени условия, съобразно наредба на БНБ № 9/03.04.2008 г.

Поддържа, че със сключване на допълнителните споразумения към договора за кредит е преструктурирана самата главница, за да бъде облекчено положението на кредитополучателите и към нея е натрупана дължимата, но неплатена до определен момент лихва, което е разрешено съгласно чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г.

Позовава се на признание на дълга от ответниците и на ТР № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че СОС е следвало да зачете всички параметри, които са били определени между страните в сключените допълнителни споразумения относно размера на задълженията. Поддържа, че претенцията за наказателна лихва всъщност представлява законната такава, дължима съгласно ТР № 3/2017 г. за периода 24.06.2022 г. до 21.08.2022 г. - датата на обявяване на предсрочна изискуемост по кредита до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Моли да се отмени решението и по отношение на претенцията за наказателна лихва в размер на 627, 28 евро. Поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил и претенция за направените разходи за уведомяване на длъжниците за предсрочната изискуемост в размер на 480 лв., която се дължи на на 3 основание чл. 309 а от ТЗ и представлява разноски за връчване на покани за обявяване на предсрочна изискуемост, за да се пристъпи към принудително събиране на вземанията. По тези и допълнителни съображения Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски.

Ответниците М. Г. К., Г. К. К., С. Р. К. и Н. П. К. не са взели становище по насрещната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.1 и т. 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението се оспорва изцяло - по жалби и на двете страни по спора, поради което изцяло подлежи на преценка за законосъобразност.

Исковете са предявени след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжниците срещу заповедта по чл. 417 ГПК.

С оглед развитите във въззивното производство съображения, съдът приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за установяване на неизплатени задължения на ответниците по договор за банков кредит обезпечен с ипотека, обявен за предсрочно изискуем.

Основателността на предявените искове изисква доказване от страна на ищеца, пълно и главно, валидно възникнало правоотношение по договор за банков кредит, настъпила предсрочна изискуемост на задълженията за заплащане на сумите по кредита, както и тяхната стойност. Ответниците от своя страна следва да установят прапогасяващите и правоизключващите си възражения, включително - заплащане или друг способ за погасяване на задълженията.

В случая в отговор на възраженията на ответниците в жалбата им, че в нарушение на процесуалния закон по чл. 131 ГПК първоинстанционния съд не им е предоставил възможност да депозират отговор на исковата молба, съдът е дал първо възможност на ищеца да уточни претенциите си. С молба от 18.09.2024 г. банката - е уточнила, че главницата, за която е издадена заповед по чл. 417 ГПК в общ размер от 26 705, 59 евро, представлява сбор от падежиралата вноски на 10.06.2022 г. в размер на 69, 14 евро и остатък от главницата от 26 636, 45 евро, при условията на обявена предсрочна изискуемост на кредита и съдът е допуснал уточнението, с определението по насрочване на делото от 28.11.2024 г.