Решение № 11194 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11194 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110135265 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Ц. Г., уточнена с молба с вх. № 342410/21.10.2025г., с която е предявен срещу С.о. осъдителен иск с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер от 6135,50 евро (с левова равностойност 12 000 лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, вследствие на деликт, настъпил на 21.04.2025 г. от пропадането на ищцата в необезопасена отводнителна шахта, намираща се в *********, пред книжарница *******, непосредствено до ******* (след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК), ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.06.2025г. до окончателното плащане.

Първоначално ищцата твърди, че на 21.04.2025г. в гр. София, в градинката пред *******, по време на разходка кракът й попаднал в необезопасена отводнителна шахта, като при падането загубила равновесие и цялата тежест на удара била понесена от дясната й ръка, вследствие на което получила травма на дясната водеща ръка и наранявания в областта на лявото коляно и лявата глезенна става. Сочи, че шахтата била покрита с капак и нямала видими дефекти. След указания на съда и с молба от 21.10.2025г. ищцата уточнява, че мястото на инцидента, на което се е намирала отводнителната шахта, е в началото на ул.

„Славянска“ в частта й до Народния театър. Вследствие на падането, дясната ръка на ищцата моментално се е подула силно и придобила мораво – лилав цвят. Първоначално ищцата не усетила болка поради адреналина от падането, но след като е изминал един част започнала да изпитва силна болка. Поради това е посетила **** за преглед, където е била направена рентгенова снимка, била установена контузия и охлузване в областта на дланта на дясната ръка, като е била поставена и шина, която е носена до 06.05.2025г. В периода от 22.04.2025 г. до 15.05.2025 г. ищцата била в болничен поради временна нетрудоспособност. След 15.05.2025г. състоянието на ищцата все още не е било възстановено, но се наложило да се върне на работа, за да изпълнява трудовата си дейност като призовкар. Твърди, че от 08.05.2025г. е започнала да провежда рехабилитационни процедури, които продължавали и понастоящем, а освен това й е било предписано лечение чрез ултразвук и магнитно поле.

1

Твърди, че вследствие на инцидента е изпитвала силни болки и страдания неудобства, физически дискомфорт, свързани със затруднението за движение, приемала обезболяващи, като болките от травмата не отшумели напълно. Сочи също, че е имала затруднения в ежедневните си дейности, не е можела да се обслужва самостоятелно, преживяла е емоционални страдания, имала страх от преминаване до подобни съоръжения и избягвала мястото на инцидента, като освен това инцидентът е оказал влияние и върху социалните й контакти, както и до възникнало напрежение в отношенията с близките. С оглед на изложеното твърди, че вследствие на падането е претърпяла неимуществени вреди, като поддържа, че ответникът е легитимиран да отговаря за причинените вреди, доколкото именно на С.о. било възложено стопанисването и поддръжката на участъка в района на мястото на събитието в гр.София. Моли предявеният иск да бъде уважен, като в полза на ищцата бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В първото по делото отрито съдебно заседание ищцата е посочила, че точното място на инцидента е в *********, пред книжарница *******, непосредствено до ******* и е поискала основанието на иска да бъде изменено, като с определение от същата дата съдът е допуснал по реда на чл. 214 ГПК изменението, доколкото описанието на процесния инцидент с неговите обективни признаци /дата и място на настъпването, и неговия механизъм/ са част от основанието на предявения осъдителен иск, поради което при посочване на друг механизъм, друго място или друга дата, различни от първоначално заявените в исковата молба, се касае за изменение на основанието на предявения иск по смисъла на чл.214 ал.1 изр.1 ГПК.

Ответникът в срока по 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва да е налице основание за ангажиране на отговорността на С.о..

Сочи, че не е налице неизпълнение на задълженията на общината да поддържа публичните общински пространства в безопасен вид, както и да осигури нормално и безопасно придвижване на пешеходците. В тази връзка твърди, че поддържането на отводнителната шахта е възложено на ****** по силата на концесионен договор от 23.12.1999 г. Оспорва твърденията относно начина, по който се е случила описаната злополука, като намира, че не са налице доказателства за неизправна шахта в сочения участък, което да стане причина за настъпването на инцидента с ищцата, както и да са нанесени на ищцата твърдените вреди и същата да е претърпяла негативни последици с твърдяната продължителност. В условията на евентуалност спрямо този довод, счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишено и несъответно на произтеклите вредоносни последици. Релевира възражение, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите с поведението си, тъй като не е отдала нужното внимание при своето придвижване и вместо по алеята, е насочила своето движение през процесната шахта. С оглед на изложеното, счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, а в условията на евентуалност- да бъде присъдено пониско от претендираното обезщетение, като навежда, че подлежат на обезщетяване претърпени болки и страдания, но не и други негативни емоционални преживявания, така и че размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да бъде съобразен с обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.

По делото е конституирано на страната на ответника трето лице – помагач ******, която оспорва основателността на предявения иск. Заявява че собственик на процесните съоръжения е „С.о.“, която следва да носи отговорност за произлезлите вреди. Оспорва предявения иск, тъй като твърденията на ищеца не са доказани, като моли претенцията да бъде отхвърлена.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже, че е претърпяла твърдените в исковата молба 2 неимуществени вреди (конкретно следва да докаже пълно и главно, че на 21.04.2025г., в в *********, пред книжарница *******, е стъпила върху улична необезопасена шахта с дефектен капак, вследствие на което кракът й попаднал в шахтата, ищцата паднала на земята, при което дясната ръка на ищцата била контузена и получила наранявания в областта на ляво коляно и лява глезенна става), че те са настъпили в причинна връзка с противоправно поведение на служители на ответника при или по повод изпълнение на възложена от ответника работа, като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи, че е заплатил претендираните суми, както и оборване на презумпцията на виновност на негови служители.

Във връзка с наведеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на увредения, което е довело до настъпване на вредите - липса на внимание при придвижването на ищцата. В тежест на ответника е да докаже възражението за наличие на сключен Договор за концесия от 23.12.1999г., по който ****** се е задължило да извършва експлоатационна поддръжка и обезопасяване на посочената отводнителна шахта.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

За реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД не е необходимо установяване на конкретната самоличност на прекия извършител /извършители/, а на факта, че същият е причинил вредата при или по повод възложена работа. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа, независимо от това дали извършването и става в течение на определеното работно време или извън него. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждане.

Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява настъпването на процесния инцидент, а именно: на 21.04.2025г. ищцата пропада в необезопасена отводнителна шахта, намираща се в *********, пред книжарница *******, непосредствено до *******.

В тази връзка по делото е разпитана К.Г.Б. – дъщеря на ищцата, присъствала при падането на майка си. Посочва, че по Великденските празници през 2025г. заедно с майка си са решили да се разходят в центъра. Докато са преминавали покрай дясната страна на Народния театър, ако се застане с лице към него, ищцата е пропаднала в шахта, която е била близо до книжарница, като ударът е бил поет от ръката й, а кракът й е потънал до коляното.

Шахтата е имала метално покритие, но след стъпването върху него, то е пропаднало. На свидетеля са предявени приетите по делото снимки на л.47, л.50 и л.51, като свидетелката е посочила, че майка й е паднала в изобразената на снимките шахта. Свидетелката сочи, че е помогнала на майка си да се изпрати, като ръката й е била видимо червена и ищцата споделила, че я боли. Двете решили да продължат разходката си, но болката в ръката на А.

3

Г. станала нетърпима, а долната част на дланта се е подула, поради което са посетили болница „Пирогов“, където е била извършена рентгенография. Наложило се е да бъде поставена шина, която е била поставена на следващия ден и е носена около месец, като е обхващала частта от дланта от долната част на пръстите до края на дланта. През следващите дни състоянието на ищцата допълнително се влошавало – ръката ставала все по-синя и все по-подута и изпитвала изключителни болки. Ищцата не можела да изпълнява ежедневните си дейности и домакинската работа, доколкото водещата й ръка е дясната, прекратила е социалните си контакти и работа. Обичала е ходи на народни танци, но след инцидента е преустановила това занимание. Свидетелката сочи, че майка й е приемала обезболяващи медиК.ти, посещавала е рехабилитационни процедури, раздвижвала е ръката си. Към настоящия момент ищцата все още се оплаквала от болки и пукане, особено при по-дълги активности, при чистене и при носене на тежко.

Разпитан е и втори свидетел – Г.Г.Б., който е бивш съпруг на ищцата. Същият посочва, че е научил за процесния инцидент, след като е провел телефонен разговор с ищцата и дъщеря си. При разходка около Народния театър ищцата стъпала върху шахта, чиято решетка е пропаднала, паднала е на земята и си е контузила ръката. Малко след падането и в същия ден, ищцата започнала да изпитва болка в ръката, поради което свидетелят я е закарал в болница Пирогов“, където е извършена рентгенография и е предписано носенето на шина, която да обездвижи ръката при китката. Свидетелят сочи, че след като е закарал ищцата в болницата, се е върнал на мястото на падането с дъщеря си и е видял къде е мястото на инцидента. Шахтата се е намирала по алеята от дясната страна на Народния театър, ако се застане с лице към него. На свидетеля са предявени приетите по делото снимки на л.47, л.50 и л.51, като същият е посочил, че ищцата е паднала в изобразената на снимките шахта и показанията му са свързани с нея. В деня на инцидента времето е било добро, не е имало валежи или събития, които да предполагат наличието на множество хора, като ищцата не е била с високи обувки. През следващите дни след падането възглавничката на палеца на дясната ръка на ищцата е посинял и тя се оплаквала, че я боли. Домакинската работа е била поета от свидетеля и дъщеря им, които са чистили, готвили, миели съдове и разхождали кучето, тъй като ищцата е изпитвала болки. Пет дни след инцидента ищцата е започнала да посещавала рехабилитация, но свидетелят не помни къде, тъй като не я е придружавал.