Решение № 1319 от 06.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1319 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100508751 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 11106/27.06.2023 г., постановено по гр. д. № 6571/23 г. по описа на СРС, 141 състав, са отхвърлени предявените от М. Н. Р. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.

1, 2 и 3 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“ при ответника, извършено със заповед № 214/16.12.2022 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичане на изпитателния срок, за възстановяване на ищеца на предишната работа и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 342,08 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за времето от 16.12.2022 г. до 16.05.2023 г., като неоснователни. С решението М. Н. Р. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС.

Подадена е въззивна жалба от М. Н. Р. срещу решение № 11106/27.06.2023 г., постановено по гр. д. № 6571/23 г. по описа на СРС, 141 1 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Посочва, че съдът неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин твърдяната от ответника структурна реорганизация, обективирана в Протокол № 28/26.05.2022 г. от заседание на УС на „Топлофикация София“ ЕАД, и е счел, че трудовите функции на предпоследната и последната длъжност на ищцата не се припокриват по обхват и съдържание. Твърди, че съдът не е обсъдил оспорването, касаещо Протокол № 27/26.05.2022 г. от заседание на УС на „Топлофикация София“ ЕАД и функционалната характеристика на дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“. Посочва, че с отговора на исковата молба ответникът е представил препис – извлечение от Решение по т. 3 от Протокол № 27/26.05.2022 г. от заседание на УС на „Топлофикация София, но не е представил изисканото копие или оригинал на Протокол № 27/26.05.2022 г., носещо подписи и печати на посочените в него лица. Твърди, че съдът не е обсъдил и доводите за фиктивно съкращаване на щата, осъществено чрез вътрешна реорганизация, при която всички съществени функции на длъжността са запазени и обединението с друга длъжност е фиктивно.

Поддържа, че съдът не е обсъдил и доводите на ищцата, касаещи правната и доказателствената стойност на атестационните формуляри или т. нар. карти за тримесечно отчитане. Твърди, че съдът неправилно е приел, че свидетелката Д. Б. П. се е отрекла от показанията си по повод изказвания на директорката на дирекция „ОКУВ“ в „Топлофикация София“ ЕАД г – жа Т., касаещи прекратяването на трудовите правоотношения на служители и работници с по – дълъг стаж в дружеството, пред пенсия и такива с ТЕЛК. Поддържа, че противно на приетото от съда свидетелката е заявила, че тези думи са казани директно към нея. Счита, че необосновано съдът не е кредитирал показанията на св. Д.П. в тяхната цялост и в съвкупност с писмените доказателства по делото, и е приел, че поясненията на свидетелката при очната ставка със свидетеля на ответната страна представляват „отричане от предходните й думи“. Твърди, че съдът не е обсъдил в решението си доклада от г – жа П.Т. до г – жа М.В., както и доводите в исковата молба, че правното основание за прекратяване на процесното трудово правоотношение е неточно. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че уговорката за изпитване е действителна, въпреки че ищцата вече е била изпитвана за същите трудови функции на 2 други предходно заемани от нея длъжности. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че доводите на въззивницата, касаещи представените по делото преписи – извлечения от заседание на УС на дружеството, са неоснователни, тъй като препис – извлеченията от документи не могат да съдържат подписи в оригинал. Твърди, че наличието на структурна реорганизация се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и че събраните по делото доказателства са обсъдени от първоинстанционния съд. Твърди, че процесното трудово правоотношение е прекратено в срока за изпитване, а не на основание по чл. 328, т. 5 КТ или поради друго виновно основание от страна на работника, представляващо нарушение на трудовата дисциплина. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищцата М. Н. Р. твърди, че на 15.02.1999 г. е сключила с ответника „Топлофикация София“ ЕАД срочен трудов договор, по силата на който е била назначена на длъжността „Отчетник по инкасо“ на ТЕ, НКП 9155.

Посочва, че с допълнително споразумение № 177/25.03.2003 г. е била преназначена на длъжността „Инспектор съдебни вземания и събираемост“ за неопределено време. Твърди, че с длъжностна характеристика, връчена й на 27.06.2006 г., длъжността е била формално пренаименована на „Инспектор обслужване на потребители“. Посочва, че с допълнително споразумение № 57/19.04.2011 г., сключено на основание чл. 119 вр. с чл. 67, ал. 1 КТ, е приела да изпълнява длъжността „Организатор“ при условията на окончателен трудов договор за неопределено време. Твърди, че с допълнително споразумение № 100/23.04.2013 г. е била преназначена на длъжността „Служител информация“, а с длъжностна характеристика, подписана на 3

15.06.2020 г., длъжността е била формално преименована на „Специалист информация“. Твърди, че на 14.06.2022 г. е подписала допълнително споразумение № 22000453/14.06.2022 г., с което е била преназначена на длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“, като договорът, който е подписала, бил със срок на изпитване – шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Поддържа, че е подписала и нова длъжностна характеристика, която по същество не се различавала от предходната, тъй като не били променени същинските трудови функции, нито били вменени нови или допълнителни, които да са толкова съществени, че да обосновават включването на изпитателен срок. Посочва, че въпреки това със заповед № 214/16.12.2022 г. била уволнена на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичане на изпитателния срок. Оспорва законосъобразността на уволнението, като извършено извън изпитателния срок, а евентуално – в пълно противоречие с императивните изисквания на закона. Счита, че уговорката за изпитателен срок е недействителна, тъй като е постигната с работник, работещ по окончателен трудов договор за същата длъжност, от което автоматично следва незаконосъобразност на уволнението. Твърди, че промяната на длъжността е фиктивна и е извършена при злоупотреба с право. При условията на евентуалност твърди, че заповедта за уволнение е нищожна поради липса на формирана работодателска воля – заповедта не е подписана от изпълнителния директор на дружеството, а от друго лице, по отношение на което липсва надлежно учредена представителна власт за осъществяването на тези действия. При условията на евентуалност твърди, че допълнителното споразумение от 14.06.2022 г. е унищожаемо, тъй като е сключено при заплаха, евентуално – при условията на крайна нужда при явно неизгодни условия. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на ищцата и да отмени заповед № 214/16.12.2022 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, да възстанови ищцата на заеманата до уволнението й длъжност, и да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 10 342,08 лв. /вж. допуснатото изменение в размера на иска/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 16.12.2022 г. до 16.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.02.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

4

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Оспорва възражението за недействителност на клаузата за изпитване, като твърди, че е извършена мащабна структурна реорганизация в ответното дружество, свързана с изграждане на нова структура – отдел „Обслужване на клиенти“ в дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземания“, при което са съкратени определени длъжности, а на тяхно място са възникнали нови длъжности. Твърди, че при действителна клауза със срок на изпитване, работодателят не е длъжен да посочва причината за прекратяването на трудовото правоотношение, като поддържа, че реорганизацията касае съществени изменения в трудовото правоотношение, свързани с характера на работата. Оспорва да е налице заобикаляне на закона, като твърди, че то е субективно основание за недействителност на сделката, което ищецът следва да докаже. Твърди, че уволнението е извършено в срока за изпитване, тъй като в допълнителното споразумение е включено отлагателно условие относно началото на действието му, като посочва, че срокът на изпитване е започнал да тече на 17.06.2022 г. При условията на евентуалност твърди, че действието му е отложено поради ползван отпуск за временна неработоспособност и платен отпуск през този период. Оспорва възражението за унищожаемост на клаузата за изпитване, като твърди, че никой не е заплашвал ищцата да подпише споразумението. Оспорва приложимостта на възражението, че последното допълнително споразумение е сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия. Оспорва, че не е налице представителна власт на лицето, подписало заповедта за уволнение.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение между тях е възникнало по силата на трудов договор от 15.02.1999 г., с който ищцата е била назначена на длъжността „Отчетник по инкасо“ на ТЕ, НКП 9155. С допълнително споразумение № 177/25.03.2003 г. ищцата е била преназначена на длъжността „Инспектор съдебни вземания и събираемост“ за неопределено време. С длъжностна характеристика, връчена на 27.06.2006 г. на ищцата, длъжността е била пренаименована на „Инспектор Обслужване на потребители“. С допълнително споразумение № 57/19.04.2011 г., сключено на основание чл. 119 вр. с чл. 67, ал. 1 КТ, ищцата е приела да изпълнява длъжността „Организатор“ при условията на окончателен трудов договор за 5 неопределено време. С допълнително споразумение № 100/23.04.2013 г. ищцата е била преназначена на длъжността „Служител информация“. С длъжностна характеристика, подписана на 15.06.2020 г., длъжността е преименована на „Специалист информация“. На 14.06.2022 г. ищцата е подписала допълнително споразумение № 22000453/14.06.2022 г. към трудовия договор от

15.02.1999 г., с което ищцата е преназначена от длъжността „Специалист информация“ на длъжността „Специалист, обслужване на клиенти“, с код по НКПД 33413008“, считано от 17.06.2022 г.

В допълнителното споразумение е уговорено, че се сключва за неопределено време с изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя.

По делото са представени като доказателства длъжностна характеристика за последната заемана от ищцата длъжност „Специалист, обслужване на клиенти“, считано от 17.06.2022 г., както и длъжностна характеристика за предходно заеманата от ищцата длъжност „Специалист, информация“ в периода от 15.06.2020 г. до 17.06.2022 г.