Решение № 906 от 02.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. Пловдив, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500691 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 201/10.01.2024г.,постановено по гр.д.№12611/22г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.,с което е признато за установено по отношение на „*************с управител С. И. П.,че дължи в полза на Етажна собственост с адрес: гр.**************, с председател на управителния съвет И. В. Ч., чрез пълномощника „**********, представлявано от управителя И. В. сумата,за която е била издадена заповед по чл.410 от ГПК № 4561/22.06.2022г.по ч.гр.д. № 8027/2022г. по описа на РС – Пловдив ,поправена по реда на чл.247 от ГПК с разпореждане № 2483/27.01.2023г. по ч.гр.д. № 8027/2022г. по описа на ПдРС както следва: 969,87лв.- главница, представляваща непогасени месечни такси за консумативни разходи и управление и разходи за Фонд „Ремонт и обновяване“на Етажната собственост, с адрес: гр. ***********,за периода от месец май 2019г. до месец декември

2021г.вкл.,съгласно решения на

ОС на

ЕС от

19.02.2013г.,

24.11.2014г.,26.02.2020г., 20.04.2021г. и 14.12.2021г.;ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.06.2022г. до окончателното й погасяване;

Жалбоподателят „***********,чрез пълномощника адв.С.П. моли обжалваното решение да се отмени изцяло като недопустимо в частта за присъдени суми извън присъдените такива със заповед по чл.410 от ГПК № 4561/22.06.2022г.по ч.гр.д. № 8027/2022г,по същество-като неправилно и необосновано по подробни

1 съображения,изложени в жалбата.Иска се от съда да постанови друго решение,с което да се отхвърлят предявените искове.Претендира разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна-Етажната собственост с адрес: гр.*************, чрез пълномощника

„**********,счита въззивната жалба за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.Не претендира разноски,но прави възражение за прекомерност на разноските за адв.възнаграждение на другата страна.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва постановеното решение страна,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПРС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.6,т.10 от ЗУЕС.

Не е спорно между страните,а и това се установява от приложеното ч.гр.д.№

8027/22г.на ПдРС,че по реда на чл.410 от ГПК в полза на ищеца по делото е издадена срещу ответника заповед за изпълнение № 4561/22.06.2022г.,поправена по реда на чл.247 от ГПК с разпореждане № 2483/27.01.2023г.за заплащане на сумата от 969,87лв.,представляваща непогасени месечни такси за консумативни разходи и управление и разходи за Фонд „*************,за периода м.05.2019г.- м. 12.2021г.вкл.,съгласно решения на ОС на ЕС от 19.02.2013г., 24.11.2014г.,26.02.2020г., 20.04.2021г. и 14.12.2021г .,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението – 02.06.2022 г. до окончателното й погасяване,срещу която заповед ответникът е възразил в срок по реда на чл.414 от ГПК и надлежно е бил заведен установителният иск съгл.чл.415 от ГПК.

Ищецът твърди,че ответникът като собственик на три самостоятелни обекта в в сградата, съответно: със статут на „ателие“,със статут на гараж и със статут на „кафене“,функциониращ като „оръжеен магазин“, не е изпълнил задължението си за заплащане на месечни такси за консумативни разходи и управление и разходи за Фонд „Ремонт и обновяване“ на Етажната собственост, с адрес: гр. ************, за периода м.05.2019г.м.

12.2021г.вкл., съгласно решения на

ОС на

ЕС от

19.02.2013г.,24.11.2014г.,26.02.2020г.,20.04.2021г.и 14.12.2021г .,от които сумата в общ размер на 370.53лв. за ателието,сумата в общ размер на 182.64лв. за гаража и сумата в общ размер на 416.70лв. за „оръжейния магазин“.

Ответникът е направил възражение за нередовност на предявените искове – за ателие,за гараж и за оръжеен магазин.Поддържа,че искът е предявен от лице, различно от лицето, в полза на което е издадена процесната заповед по чл.410 о т ГПК.Излага съображения за неоснователност на претенциите като посочва,че е налице незаконосъобразност на решения на ОС на ЕС от 19.02.2013г., 24.11.2014г., 26.02.2020г., 20.04.2021г. и 14.12.2021г.като счита,че преклузивния срок по чл. 40,ал.2 о т ЗУЕС не е изтекъл.

2

По делото е представен НА № 49/29.10.2010г,с който ответникът е придобил собствеността върху три самостоятелни обекта в сградата в режим на ЕС,протоколи от проведени Общи събрания на ЕС от 19.02.2013г.,24.11.2014г.,26.02.2020г., 20.04.2021г. и 14.12.2021г.,констативен протокол от 29.01.18г.,разрешение за строеж № 44/27.05.11г.и удостоверение № 47/05.07.11г.за въвеждане в експлоатация във връзка с преустройството на два от притежаваните от ответника самостоятелни обекта-кафене и двоен гараж в „Ловнорибарски магазин и склад“.Изготвена е СТЕ с в.лице В.К. и е разпитан един свидетел- К. Я. във връзка със състоянието,в което се намира самостоятелния обект ателие,собственост на ответника.

Във въззивната жалба не се спори по очертаната от районния съд фактическа обстановка.

ПдРС е уважил исковете,като е приел,че два от трите самостоятелни обекта с идентификатори: ***– гараж и 1.35 – за обществено хранене са с променено предназначение-„Ловно-рибарски магазин и склад“,но този факт не води до извод,че такса се дължи за един,а не за два обекта.Посочва се,че ответникът не представя доказателство за това,че Удостоверение № 47/05.07.2011г. за въвеждане в експлоатация на ловно-рибарския магазин и склад е представено на професионалния домоуправител – в Протокол от ОС на ЕС от 19.02.2013г. няма данни удостоверението за експлоатация да е сведено до знанието на ЕС, аналогично в протоколи от ОС на ЕС от 24.11.2014, 17.03.2017г.,26.02.2020г., 20.04.2021г.,14.12.2021г.също няма данни,че ответникът е уведомил ЕС,а в протокола от 29.01.2018г.ЕС възприема обекта като магазин на партерен етаж/кафене 3, но не и като „Ловно-рибарски магазин и склад“. Няма данни ЕС да е била наясно с промяната в предназначението на обекта.

Приел е за неоснователно възражението на ответника за незаконосъобраност на решенията на ОС на ЕС,като е изложил мотиви,че вс и ч к и решения,обективирани в протоколите от 11.2014 г.,17.03.2017г.,26.02.2020г.,20.04.2021г.,14.12.2021г., 29.01.2018г. и 19.02.2013г. не подлежат на проверка за законосъобразност в това производство,позовавайки се на трайната съдебна практика,според която етажният собственик не може да релевира възражения за неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на ОС на ЕС,а от там и за тяхната незаконосъобразност или нищожност извън установения от закона ред в производството по чл.40 о т ЗУЕС,като изтичането на преклузивния срок по чл.40 о т ЗУЕС прегражда възможността за защита на етажните собственици срещу незаконосъобразните според тях решения на ОС на ЕС.В тази връзка следва да се отбележи,че е неоснователно възражението във въззивната жалба,че първостепенния съд не бил разгледал направените възражения за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС-напротив,съдът е изложил подробни мотиви защо не следва да се разглежда това възражение в настоящото производство.

От приложените решения от 19.02.2013, 20.04.2021г.според ПдРС е виден начинът по който се извършва разпределение за консумативни разноски – по равно между живущите в сградата,като възражението затова,че реално разноски не са извършвани касаело решението 3 на ОС на ЕС относно отчета за приходи и разходи на редовното ежегодно ОС,като по делото са налични данни за това,че такива решения са били приемани,видно от протокол от 14.12.2021г.Аналогично съдът е приел и възраженията за това,че ремонт на безистен,ремонт на асансьор,ремонт на общи части на ниво тераса (поради това че не се касае въобще до обща част) не е извършван,като относими при приемане на решението на ОС на ЕС относно приходи и разходи,поради което е стигнал до извода,че не може да изследва въпроса за това действителен ли е този разход или не,защото възникването на отговорността за етажния собственик се поражда от вземането на решението на ЕС, а не от други факти и обстоятелства.

ПдРС е коментирал възраженията на ответника относно негодността на СО с идентификатор *** – жилище за обитаване,като е посочил,че по делото няма данни този факт да е сведен до знанието на ЕС чрез управителя й.Видно от протокола от 19.02.2023г.,ОС на ЕС е приело изискване за необитаемите самостоятелни обекти собственикът да е уведомил управителя.

Възраженията на ответника,изложени по отношение на основателността на претенцията за почистване пред гаража за м.02.2020 районния съд приема като касаещи решение на ОС на ЕС по целесъобразност,което не подлежи на съдебен контрол.

От справка за извършени плащания за периода от м.декември 2014г.до м.март 2022г.вкл.съдът установил,че ответника не е заплатил нито консумативни разходи,нито разноски за поддръжка на общите части,нито такса управление,нито вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и е намерил предявения иск за основателен,поради което го е уважил изцяло.

Настоящата инстанция първоинстанционния съд. напълно споделя изводите,до които е стигнал

Доколкото мотивите на ПдРС са правилни,изчерпателни и базирани на подробен анализ на събраните по делото доказателства,на осн.чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към тях.Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Не се възприема възражението в жалбата,че ищецът въобще не бил оспорил наличието на знание за реализиране на преустройството и обединяването на гаража и кафенето в ловно-рибарски магазин със склад.Не ищецът,а ответникът е навел твърдение за това преустройство и той е следвало да докаже,че е уведомил ЕС за него.

Аналогично не се възприема и довода,че ищцовата страна не била твърдяла,че не е уведомена и че не знае,че жилището не се ползва от ответника.Ищецът няма как да твърди отрицателния факт,че не знае за неползването на този самостоятелен обект,той претендира от ответника дължимите от него задължения като за обитаем обект.На ответника е доказателствената тежест да докаже,че е уведомил ЕС,че жилището е негодно за обитаване.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна,но такива не са 4 претендирани от нея и не следва да ѝ се присъждат.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/10.01.2024г.,постановено по гр.д.№ 12611/22г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5