Решение № 3763 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3763 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110209820 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-032347 от 28.01.2026г. издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.4; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на В. Б. Ч., с ЕГН ********** са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер на 153,39 евро и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца.

Недоволен от НП е останал Ч., който чрез адв. Г. подава жалба в срок. В същата се съдържат доводи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, че не е доказано нарушение на чл.20 от ЗДвП, както и на такова по чл.123 от ЗДвП. Твърди се да липсва точно описание на механизма на ПТП и няма описани конкретни материални щети, респективно, че не е доказана липсата на съгласие между участниците в ПТП. Намира за недоказана субективната страна, доколкото жалбоподателят не разбрал, че е настъпило ПТП. Сочи, че СУМПС му е било отнето със заповед за налагане на ПАМ, която била отменена от съда. Намира, че АУАН е съставен без да се спазват правилата за посочване на свидетели. Прави оплаквания, че АУАН бил нечетлив. Намира нарушението за маловажно. Моли за отмяна на НП.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., които пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 16.10.2025 г. около 10:45 часа, в гр.София, на ул. Московска №21, свидетелят П. К. бил паркирал управлявания от него автомобил *** с рег.№********* и се намирал вътре в автомобила, чакайки свой познат, който имал работа в района. По същото време и на същото място жалбоподателят В. Б. Ч. управлявал МПС – лек автомобил *** с рег.

№********* и предприел маневра на заден ход, за да паркира автомобила си в близост до този на свидетеля К.. При извършване на същата водачът Ч. не преценил разстоянието до автомобила, в който се намирал К. и с предната лява част на автомобила си, в областта на предния калник и предна броня ударил паркирания автомобил *** с рег.№********* в областта на предния десен калник и предна броня. От удара се чул звук, който възприел намиращия се в автомобила *** с рег.№********* свидетел К., като двата участващи в ПТП автомобила се и разтресли. Свидетелят К. излязъл от автомобила, в който се намирал, и попитал жалбоподателя Ч. защо не е спрял. Последният изразил изненада, че имало някой в ударения от него автомобил, след което К. предложил на Ч. да съставят двустранен констативен протокол, но последният оказал. Оставил автомобила си паркиран и се отдалечил от мястото на произшествието пеша без да даде свои координати или да уведоми органите на ОПП–СДВР. Това сторил свидетелят К., който изчакал пристигането на служителите на МВР, които съставили протокол за ПТП и докладна записка.

По данните, съобщени от свидетеля К., водачът Ч. бил установен, призован в ОПП СДВР и му бил съставен АУАН за установяване на административно нарушение № АД702638, от 18.12.2025. от А. С., като в обстоятелствената част нарушенията, извършени от жалбоподателя били описани в смисъл, че поР. недостатъчен контрол в/у МПС допуска ПТП в лек автомобил *** с рег.№*********, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия, а като правна квалификация били посочени разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от Алексеев не подал възражения

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно 2 постановление (НП) № 25-4332-032347 от 28.01.2026г. издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.4; чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на В. Б. Ч., с ЕГН ********** са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП "глоба" в размер на 153,39 евро и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца. Била изложена идентична фактическа обстановка с тази в АУАН. Било допълнено обаче, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП наказаното лице го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: декларация от Ч., сведения от К., протокол за ПТП от 16.10.2025г., справка картон на водач - за жалбоподателя, заповеди за компетентност.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля К., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се подкрепят от другите събрани по делото доказателствени материали. Неправилно защитата счита, че същите са изолирани и тенденциозни. Напротив, показанията са хармонични и кореспондират с протокол за ПТП, в който е посочено какви увреди е имало по автомобила на свидетеля и този на жалбоподателя – предна броня, което съответства напълно на съобщеното от самия К. в хода на разпита му. Следва да бъде взето под внимание обстоятелството, че К. съобщава автомобилът на жалбоподателя да е бил оставен на място и органите на МВР да са го огледали при обработване на ПТП. Отделно от това самият Ч. в попълнената пред свидетеля С. декларация посочва, че е бил в този часови диапазон и на мястото на ПТП със своя автомобил, макар и да отрича настъпване на ПТП, което е защитна версия според този съдебен състав, която не кореспондира с установените увреждания и по неговия автомобил. В този смисъл съдът кредитира показанията на свидетеля, от които се установява както настояването на ПТП и неговия механизъм, така и самоволното напускане на произшествието от страна на Ч., отказал да попълни двустранен констативен протокол за ПТП или да уведоми органите на МВР.

Кредитират се и показанията на свидетеля С., които са кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Същият не е очевидец на нарушението, но дава сведения във връзка с съставения от него АУАН, както и че жалбоподателят Ч. е попълнил декларация във връзка с инцидента.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които не са в колизия с вече анализираните гласни доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поР. което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и 3 чл. 43 от ЗАНН.

Макар и жалбоподателят да е реализирал ПТП с автомобила на свидетеля К. и да е напуснал пеша местопроизшествието, съдът намира, че са налице предпоставки за отмяна на НП.

Настоящият съдебен състав счита, че е налице и нарушение на материалния закон и на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и за двете визирани нарушения.

По отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменява задължение водачите на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

При така установената фактическа обстановка, не се установява в какво се изразява липсата на контрол на водача върху управляваното от него ППС. Това от своя страна е станало причина за липсата на подробно, пълно и ясно описание на тази липса на контрол и в съставения АУАН от актосъставителя, доколкото описанието му се изчерпва със следното:

"поР. недостатъчен контрол върху автомобила". Порокът е изцяло пренесен и в НП, доколкото и последното е издадено при неизяснена от събраните доказателства фактическа обстановка. Горното съставлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които предвиждат АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай, липсата на пълно описание се дължи на неизяснената в пълнота фактическата обстановка в хода на административнонаказателното производство, а последното е допринесло за неправилната правна квалификация на описаните две нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Респективно при описанието на нарушението изобщо не е описано в какво се изразяват действията на водача по неизпълнение на задължението му непрекъснато да контролира МПС – дали това е неправилно боравене с уредите за управление, погрешни реакции, дистанция, неправилна маневра или друго. Това е пречка за съда да разбере какво всъщност е според наказващия орган неправомерното поведение на жалбоподателя, което съществено нарушава неговото право на защита. Установява се, че и в АУАН, и в НП е използвано бланкетното понятие „недостатъчен контрол“ без в това да се влага какъвто и да е конкретен смисъл. При съставяне на АУАН и съответно на НП е следвало да се посочи какви точно действия или бездействия визира наказващият орган, съответно актосъставителят при квалифициране на поведението на водача като такова, противоречащо на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП урежда нарушение, което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато контролиране от водачите на управляваните от тях пътни превозни средства, като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП. В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП и в АУАН, и в НП, а като причина е посочено: "недостатъчен контрол върху автомобила". Същевременно, разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП урежда 4 състав на друг вид нарушение, при който освен посочените признаци, се предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което не съставлява престъпление. Разликата в съставомерните елементи на двете нарушения определя и разликата в предвидената от законодателя санкции. В случая в АУАН въобще не е намерило отражение в цифровата квалификация на нарушението, свързано с настъпването на ПТП, доколкото чл.20, ал.1 от ЗДвП създава задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Въобще не е повдигнато административнонаказателно обвинение за причиняване на ПТП, което е в колизия с обстоятелствената част на АУАН.

Второ, едва с НП жалбоподателят узнава, че нарушената от него разпоредба всъщност е 179, ал.2 пр.4 от ЗДвП, която освен санкцията съдържа и реализиралият се състав на административно нарушение. Непосочването в АУАН обаче е съществено процесуално нарушение, ограничаващо съществено правото на защита, също както и липсата на словесно описание в НП и АУАН в какво се изразява липсата на контрол на ППС от страна на Ч.