Присъда № 61 от 03.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 61 от 03.10.2022г. по НОХД № 1007 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2022 год.

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И. А. Д. за това, че на 02.05.2021 г., на Главен път II-86, км.9+400 /пътя гр. П.-гр.С./, област П., при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № *****, движейки се в посока запад – изток, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во от ЗДвП – „ На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“, като управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 2,17 на хиляда. чл.21 ал.1 от ЗДвП – „ При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „В“ извън населено място – 90 км/ч“, като се движил със скорост 180 км/ч. чл.42, ал.2 т.2 от ЗДвП – „ Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“, като при изпреварване навлязъл в насрещната пътна лента предназначена за насрещно движение, при което създал пречка за насрещно движещия се л.а. „БМВ 730 Д“ с рег. № **** и чл.43 т.4 от ЗДвП – „ Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като изпреварил моторно превозно средство използвайки пътна лента за насрещно движение, когато не можел да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Н. И.

И. ЕГН **********, Г. А. К. ЕГН **********, и на Р. Р. У. ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние, от деянието е настъпила смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък-чл. 343, ал. 3, предл.1-во и предл.5-то, б. „б“, предл.2-ро, вр. с ал.1, б. „В“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и предлага съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение реализиране наказателната отговорност на Д. държавното обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на 1 отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде редуцирано с 1/3 с оглед прилагане разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. По отношение начина на изтърпяване на основната санкция прокурорът намира, че целите на индивидуалната и генералната наказателна превенция биха се постигнали единствено с реално изтърпяване на същата. Относно кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ прокурорът излага становище, че съответният на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК, е размер от десет години.

По делото не бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите от процесното престъпление лица, но преобладаващата част от тях въз основа на отправени до съда по надлежния ред писмени молби, бяха конституирани в процесуалното качество на частни обвинители, представлявани от съответните им повереници. Така въз основа на изрично изразената им воля да упражнят съответното си процесуално право, съдът конституира като частни обвинители съответно близките родственици на починалите лица, както следва:на починалия Р.У. : Д.М. У.а /съпруга/, Р.Р.У. /дъщеря/, Ю.Р.У.

/сестра/, Р.Р.У. /баща/ и Л.Р.У. /майка/, на починалия Н.И.: В.Н.И. /дъщеря/ и Ж.Н.И. /майка/, на починалия Г.К.: А.А.К. /брат/, С.Г.К. /майка/, А.А.К. /баща/ и К.А.К. /сестра/.

В хода на съдебните прения представителите на частното обвинение допълниха аргументацията на прокурора в подкрепа на обвинителната теза, като акцентираха основно върху обстоятелствата, които квалифицират процесния случай като особено тежък и пледираха за определяне на наказание, ориентирано към предвидения в закона максимум на основната санкция, както и относно използването на подобен подход при определяне на допълнителната такава.

Доколкото производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2, подсъдимият и неговите процесуални представители не оспориха тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението, като изразиха несъгласие с предложената от държавното обвинение квалификация на стореното, в частта, в която е прието, че случаят е „особено тежък“.

Изложиха се аргументи в подкрепа на становището, че процесната деятелност не се субсумира под разпоредбата на чл.343, ал.3, б.“б“предл.2 от НК, като се оспори предложената от прокуратурата тежко наказуема квалификация и се обоснова претенцията за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с отпадане на квалифициращия елемент „особено тежък случай“. По отношение размера на кумулативно предвидените в закона наказания, защитата пледира същите да бъдат индивидуализирани при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които според процесуалните представители на Д. са превалиращи над отегчаващите такива. Реализирайки правото си на лична защита, подсъдимият се присъедини към изложеното от своите защитници, заявявайки готовност да понесе съответстващата на 2 стореното от него „отговорност“, а в последната си дума поиска справедлива присъда по преценка на съда.

Производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от НПК /“Съкратено съдебно следствие“/ в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Подсъдимият Д. направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Както бе посочено, той и защитата му не оспориха тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението.

Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.

Подсъдимият И.А. Д. е роден на ****************** Има ЕГН:

**********.

И.А. Д. притежавал СУМПС от 1996 г. /*****Г./ категория „В“, като на **** г. придобил и категория „ВЕ“. Същият като водач на МПС бил санкциониран нееднократно с наказателни постановления и фишове, издадени по административен ред за извършвани нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият преимуществено управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № *****, собственост на приятелката му свид.А.А., с която живеел на семейни начала.

На 02.05.2021 г. около 11:00 часа сутринта Д. извършил пътуване от гр.

П. до с. Б., общ. Р., обл. П. с въпросния лек автомобил „БМВ“, в който заедно с него били майка му-свид. Д.З. и свид. П.А. /майка на приятелката му А.А./.

Целта на пътуването им била посещение на къща в с. Б., собственост на Н. и П. А., за да празнуват Великден. С тях по същото време към въпросния имот предприели пътуване с личния си лек автомобил свид. Д.У., съпругът Р.У.

/починал впоследствие/ и детето им Р.У., а свидетелите Н.М., Д.М. и Н. А. се придвижили с „Мерцедес С180“ рег. ****. При пристигането в къщата на описаната група лица там вече бил Г.К. / починал впоследствие/, който по принцип извършвал строително-монтажни дейности по имота.

Малко по-късно през въпросния ден към компанията се присъединили също и свидетелите В.П., Т. А.а и Г.П., като всички се настанявали на предварително подготвени две маси в едно от помещенията в къщата.

По време на събирането И. Д. употребявал алкохол – ракия.

Към 18:00 часа всички освен подсъдимият, Р.У. и Г.К. си тръгнали, като Д. продължил да употребява ракия, изпивайки неустановено в хода на разследването количество.

Около 21:30 часа на същата дата Д., У. и К. решили да извършат 3 пътуване до гр. Пловдив с лекия автомобил „БМВ Х5“ с рег. № *****, като в изпълнение на взетото решение подсъдимият, въпреки че бил употребил алкохол /чиято концентрация в кръвта му била 2,17 промила/, се качил на шофьорското място, на предна дясна седалка седнал Г.К., а на задната лява седалка зад водача седнал Р.У., след което потеглили. Д. управлявал посочения автомобил, в посока към гр. Пловдив по маршрут с. Б.–с. Х.–с. П.– южен обходен главен път II-86 на гр. Пловдив, като по път II-86 пътувал в южната лента за движение в посока от запад на изток.

В същото време в северната лента на платното за движение /насрещна за водача Д./ по същия път, в посока от изток на запад, се движел със скорост около 90 км/ч лек автомобил „БМВ 730D“ с рег. *******, чийто водач бил Н.И. /починал впоследствие/. В един момент управляваният от подс. Д. автомобил „БМВ Х5“ настигнал движещи се пред него леки автомобили /неустановени в хода на разследването/ и предприел маневра „изпреварване“, като навлязъл в насрещната-лява северна лента, като към този момент скоростта му била около 180 км/ч /по-висока от разрешената от 90 км/ч за пътно превозно средство „категория В“ извън населено място/. С тази маневра водачът Д. създал пречка за насрещно движещия се лек автомобил „БМВ 730D“ /управляван от Н.И./, тъй като не можел да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента и възприемайки го, подсъдимият задействал спирачната система. Същевременно и водачът И. задействал спирачната система на управлявания от него автомобил и го отклонил наляво, но въпреки това настъпил удар между двата автомобила при км.9+400 на главен път II-86, който бил неизбежен. Сблъсъкът между двата автомобила бил в предната част на л.а. „БМВ Х5“ и в предната дясна част на л.а. „БМВ 730D“, като в момента на удара скоростта на лекия автомобил „БМВ Х5“ била около 132 км/ч, а скоростта на л.а. „БМВ 730D“ била около 82 км/ч.

След удара лекият автомобил „БМВ Х5“ се преобърнал, ударил се в северната мантинела, след което се установил в северната лента за движение на пътя, като предната му част била ориентирана в североизточна посока, а л.а. „БМВ 730D“ бил отблъснат на югоизток, ударил се в южната мантинела, след което се установил в южната крайна лента за движение, като предната му част била ориентирана на изток.

Вследствие от сблъсъка на И. Д. било причинено счупване на главата на дясната бедрена кост със задно изкълчване, отчупване на фрагмент от задния ръб на вдлъбнатината на дясната тазова кост, разкъсно-контузна рана в областта на вътрешната част на дясното коляно, счупване на първо до пето ребра в дясно, контузионни огнища на десен бял дроб, вътремозъчен кръвоизлив в дясната половина на челната мозъчна област и разкъсноконтузна рана по лявата долно-челюстна област.

На Г.К. били причинени излив на кръв в гръдна кухина и в стомаха, тежка гръдна травма, включваща наличие на кръв в бронхиалното дърво, нацепвания по стената на аортната дъга, контузии на белия дроб, 4 кръвонасядания по предното средостение, счупване на гръдната кухина, счупване на гръдната кост, счупване на лявата лопатка, счупване на лицевите кости, счупване на дясната бедрена кост, счупване костите на дясната подбедрица, счупване на поясните прешлени, травматични увреди на тъканите в двете коленни стави, кръвонасядане, охлузвания, разкъсноконтузна рана по главата, охлузване и разкъсно-контузна рана по лявата длан, охлузвания по дясната длан, охлузвания по гръдния кош, счупване на ребра, вследствие на което починал, поради острата кръвозагуба от описаната погоре тежка гръдна травма.

На Р.У. били причинени тежка черепно-мозъчна травма, включваща многофрагментно счупване на костите на лицевия череп, черепния покрив и черепната основа, разрушаване на главен мозък и структурите му, кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, гръдна травма, включваща многофрагментно (множество) счупвания на ребра, двустранно по няколко фрактурни линии счупване на гръдна кост, разкъсване на белия дроб, разкъсване на плеврата, контузия и кръвонасядания на белодробната тъкан двустранно, излив на кръв в гръдната кухина, коремна травма, включваща разкъсване на черен дроб, излив на кръв в коремната кухина, кръвонасядания на мастните капсули на двата бъбрека, остра следкръвоизливна анемия на вътрешни органи, охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото, горни и долни крайници, вследствие на което починал, поради съчетаните тежки черепно-мозъчна травма, гръдна и коремна травма, причинила множествени травматични увреждания, несъвместими с живота.