Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 08.02.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 699/2023
Вид
Решение № 85
Подписан
08.02.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Кристиан Бориславов Гюрчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 647, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 647, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Русе, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200699 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. К. К. против Наказателно постановление № 210457-000311 от 22.11.2021 г., издадено от ВПД началник РУ-Ветово към ОД на МВРРусе, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. З. М. от Адвокатска колегия - Русе, в качеството на упълномощен защитник, която поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в хода на пледоарията си и с представените писмени бележки. Претендира направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Т.Й., която оспорва изложеното в жалбата и моли наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобрано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 24.10.2021 г., около 16:45 часа, в Община Ветово, на път Първи клас № I-2километър 34, в посока от гр. Русе към гр. Разград, свидетелят М. В. и В.И. служители от Районно управление – Ветово при ОД на МВР – Русе спрели за проверка МПС - лек автомобил марка и модел Мазда 6, с регистрационен номер СА6646КТ.

В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача – жалбоподателя Н. К. К., както и че управляваното от него МПС е собственост на „ВАНДОМ“ ООД.

При извършена проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите полицейските служители констатирали наличието на застрахователна полица с № BG/02/120002964355 за сключен договор за задължителна застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, имащ действие за срок от една година с начало - 17:58 часа на 24.10.2021 г., и край - 23:59 часа на 23.10.2022 г., тоест към момента проверката бил настъпил крайният момент от периода на застрахователното покритие.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят М. В. приел, че жалбоподателят Н.

К. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като в тази връзка му съставил АУАН № АА 870121/24.10.2021 г., който бил подписан от жалбоподателя без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН такива също не били представени.

На същата дата в 17:58 часа жалбоподателят подновил изтеклата си застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на основание същата разпоредба на жалбоподателя 2 било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № АА 870121/24.10.2021 г., Наказателно постановление № 210457-000311/22.11.2021 г. , полици за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, докладна записка, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля М. В..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 – от длъжностни лица на службите за контрол по Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателното постановление се издава от заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 – от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – ВПД началник РУ-Ветово към ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 336з1191/21.07.2016 г. на Директора на ОД на МВР-Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички 3 обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ се явява едновременно санкционна и съдържаща нарушеното правило за поведение, като предвижда административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за лице, което управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието използване няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на авомобилистите.

От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата - 24.10.2021 г., около 16:45 часа, и място – в Община Ветово, на път Първи клас № I-2-километър 34, в посока от гр. Русе към гр. Разград, жалбоподателят Н. К., в качеството си на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП на МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП лек автомобил марка и модел Мазда 6, с регистрационен номер СА6646КТ, е управлявал последното без да е имало действащ валиден договор за за задължителна застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото към момента на проверката сключеният такъв е бил изтекъл. С оглед на така изложено съдът намира, че жалбоподателят Николов е осъществил от обективна страна нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

4

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи относно всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а именно, че управлява МПС, за което не е сключен действащ договор за задължителна застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.

Касае се за формално нарушение, като по делото не се установиха изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Фактът, че МПС-то е било управлявано само няколко часа не изключва възможността при това управление да бъде реализирано пътнотранспортно произшествие. Последващото сключване на застраховка само по себе си не може да обуслови приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото представлява изпълнение на правно задължение, което позволява на нарушителя да управлява МПС-то без да е налице опасност от повторното му санкциониране /в този смисъл Решение № 17 от 16.02.2023 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 384/2022 г.

Наложеното административно наказание – „Глоба“ в размер на 400 лева, е законосъобразно индивидуализирано, доколкото разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда наказание във фиксиран размер.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

По разноските:

В хода на производството пред настоящата инстанция АНО – ВПД началник РУВетово към ОД на МВР-Русе, е бил представляван от юрисконсулт Т.Й., като в тази връзка е направено искане за присъждане на разноски за процесуално представителство.

Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. При защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в четири съдебни заседания, но същото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да се 5 присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 лева.