Решение № 163 от 27.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна , 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20203100503507 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на“КНМ Груп“ ЕООД, гр.

София, представлявано от управител П.Н.К., чрез адв. Я. (ВАК) срещу решение №260982 от 30.10.2020г. по гр.д.№163/2020г. на ВРС, 30с-в, с което е отхвърлена претенцията му срещу К. Д. Т. за присъждане на 570лв, представляваща неотчетена от този пълномощник получена за сметка на доверителя цена по договор за цесия от 12.1.2015г., сключен между цедент “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД.

Въззивникът, чрез пълномощника си излага оплаквания по установените противоречиво факти, като от една страна съдът е приел липсата на получаване на някаква сума, а от друга е коментирал установеното фактическо предаване на сумата, получена от упълномощения довереник на трето лице, което въззивникът счита за изцяло неотносимо към задължението за отчет по договора за мандат, изискващ изпълнение на парично задължение за стойност, което не се погасява поради погиване или липса на конкретна получена за доверителя сума. Отделно счита за неправилни изводите по валидността на анекс, в който представляваният цедент се е договорил с цесионера за съществено намаление на цената по първоначално договорена 1 като възмездна цесия. Необосновани според жалбоподателя са изводите за новационен ефект на анекса и възложена доказателствена тежест без предварително указание за това. Сочи неправилна преценка на фактите по договаряне на процесуална защита на цедента в процеса по установяване на спорното вземане, като съдът не е отчел, че с това не са намалени разходите, а е придобито неправомерно предимство за очаквания настоящ процес, като е създадено основание за отказ от свидетелстване на тези лица, понастоящем обвързани с ответника в адвокатско съдружие. Като счита, че е доказал елементите от състава, пораждащ задължението на довереника да отчете получена цена по сключена от името и за сметка на доверителя сделка и недействителността на следващото я изменения със споразумение поради договарянето му във вреда на представлявания, моли искът му да бъде уважен след отмяната на неправилното решение.

Пред настоящия състав въззиникът не е пледирал по същество.

Въззиваемата страна К. Т., чрез пълномощник адв. Гетев оспорва оплакванията относно валидността на анекса като сочи правилните констатации на ефекта му по отношение на начина на изплащане на цената на прехвърленото вземане. Подробно се излагат доводи срещу твърденията за получена лично от пълномощника сума, подлежаща на фактически отчет, както и срещу оспорването на предаването на сума на третото лице „Интейк”ЕООД за сметка на въззивника. Оспорват се и възраженията срещу действителността на анекс, сключен в изпълнение на тристранно споразумение, като според въззиваемия съдът правилно е отрекъл основания по чл. 40 ЗЗД - увреждане с безвъзмездна сделка и общ сговор на свързани лица. Като излага и съображения за недоказано задължение за отчет на довереник, евентуално за доказано изпълнение на това задължение чрез тристранното споразумение, моли правилното решение да бъде потвърдено, евентуално да бъдат разгледани и възраженията за прихващане, останали извън предмета на обжалваното решение и при уважаването им претенцията да бъде изцяло отхвърлена.

Същите доводи са изложени и в бланкетната защита по същество пред въззивната инстанция.

Само въззиваемият е предявил и искане за определяне на разноски в 2 настоящата инстанция, като го е конкретизирал в неоспорен списък ( л. 22).

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение №4010/04.12.2020г. като към настоящия момент няма настъпили нови обстоятелства които да налагат промяна на това произнасяне.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. Районният съд е разгледал иск, основан на твърдения за сключена от пълномощник, действал от името на въззивника възмездна цесия и получено от този упълномощен пряк представител плащане на договорената цесионна цена от 570лв за прехвърленото вземане по договор от 12.10.2015г., която сума останала неотчетена на упълномощителя-цедент.

Претенцията е приета като иск за реално изпълнение на задължение на довереник, получил престация за сметка на доверителя, като тази квалификация изцяло съответства на твърденията за неформално договаряне на поръчка и неизпълнение на задължение за отчет по чл. 284 ал.2 ЗЗД.

Решението е постановено по допустим иск.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

При разглеждане на претенцията на доверителя, съдът е установил следните факти по възлагането и изпълнението на мандат на пълномощник и отношенията, които са предшествали овластяването и са породили правата на доверителя, както и последващи изменения на сключената от довереника сделка, въведени като предмет на делото при насрещната защита от ответната страна:

Въззивното дружество закупило с договор за цесия от 12.06.2014 г. спорно вземане на Бона Стоянова Недкова(тогава представлявана от адв. Т.), за неоснователно събрана от доставчик на ел. енергия сума от 1904,83 лв. срещу за цена от 1804,83 лв., чието плащане е било отложено за срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора. Предявеният на 28.07.2014г. от цесионера като нов кредитор осъдителен иск срещу длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД бил разгледан по гр.д. 9755/14г на ВРС, 43 3 с-в, като по делото ищецът бил представляван от юрисконсултите Ивелин Ганчев и Цветан Д., упълномощени от законния представител управителя Петър Колев. За тези лица е установено, че са били наети от ищеца по трудови договори( съответно Ганчев от 15.07.2014 г. до 16.01.2015 г. и от 23.01.2015 г. до 06.01.2016 г. и Д. от 15.07.2014 г. до 16.01.2015 г. и от 23.01.2015 г. до 06.05.2015 г.). Същите лица са работили и при работодател „ИНТЕЙК“ ЕООД, съответно Ганчев от 16.01.2015 г. до 06.01.2016 г., а Д. от 16.01.2015 г. до 05.06.2015 г.

Към този момент адвокат Т. също бил вече упълномощен от новия кредитор, тъй като още на 04.07.2014 г. дружеството „КНМ ГРУП“ ЕООД предоставило с писмено пълномощно правата за процесуално представителство по дела, включително и изрично права по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, както и права да се разпорежда с всички вземания с длъжник „Енергопро Продажби“ АД, да сключва помирения, договори за цесия, да подава, получава и подписва документи, като е отбелязано, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на адвоката.

Междувременно на 23.10.2014 г., в хода на процеса и преди настъпване на падежа на цесионната цена, цесионерът – ищец прехвърлил придобитото вземане на друг кредитор с цесия, договорена вече чрез адв. Т. като пълномощник на цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД, действащо чрез управителя Петър Колев на цесионер „Интейк“ ЕООД, действащо чрез управителя си Диана Аджемова, като в този договор цената на придобиването на главницата била уговорена в размер на 1804,83 лева, която била платена изцяло и в брой, съответно документът се признавал за издадена разписка.

На същата дата първоначалният кредитор Б.Н. и цесионера „КНМ ГРУП“ ЕООД и двамата представлявани от адв. Т. се споразумяли с новия приобретател „Интейк“ ЕООД, действащо чрез управител Теодора Николова Димитрова, като след установяване на текущите им отношения(породени от първа цесия задължения на цесионера и предприети от него действия по съдебна защита, липса на възможност на дружеството ищец да плати цесионна цена и да възстанови лично от пълномощника адв. Т. авансирани съдебни разходи, наличие на следваща цесия, договорена от лице без представителна власт за новия цесионер) страните се съгласили да ги 4 преуредят, както заменят досегашния цесионер с нов: цедентът приел „Интейк“ ЕООД за нов съдлъжник по задължението за цената със съхранен падеж 12.12.2014г., новия приобретател се съгласил да заплати задълженията на своя праводател пряко на първия кредитор, като същевременно потвърдил сделката по новата цесия, като приел да закупи вземането, предмет на водения вече процес, но за цена от само 50лв. с нов падеж (шест месеца след влизане в сила на очакваното осъдително решение по делото), да получи обратно от пълномощника на своя праводател по-рано платената цена и да поеме за своя сметка разходите по защитата на ищеца(вкл. като приеме на трудови договори юрисконсултите му и осигури необходимите разноски за събиране на доказателства); досегашния цесионер се съгласил с новите условия на цесията, като приел да продължи да води процеса за вече прехвърлената главница, както и допълнително да прехвърли на новия цесионер срещу цена от 5лв. и вземането си за съдебните разноски, както тези които вече са били направени така и тези, които ще бъдат извършени от негово име със средствата на новия приобретател, след като тези разходи бъдат установени при приключване на делото в двете инстанции.

Съдебният процес(воден по приложените гр.д.№ 9755/2014 г. на ВРС и в.гр.д.№823/2015 г. на ВОС) приключил на 14.05.2015 г., като между книжата се намират преводни бележки за платени от адв. Т. суми по първоинстанционното дело, както следва: 76,20 лв. – държавна такса за завеждане на делото; 80,00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза;

100,00 лв. за вещо лице по допусната съдебно-почеркова експертиза, или общо 256,20 лв. С влезли в сила на 14.05.2015г. актове на две инстанции, вземането е присъдено в размера, предявен от ищеца, като допълнително е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 363,34 лв. и съответно разноските, определени в полза на ищеца за първата инстанция възлизат на общ сбор от 619,54 лв., а за въззивиното производство на 400лв.

Непосредствено след определянето на разноските за първата инстанция в решение №151/09.01.2015г, на 12.01.2015г е бил сключен и договор за прехвърляне на това вземане, като кредиторът „КНМ ГРУП“ ЕООД, чрез пълномощник адв. К. Т. договорил продажба срещу цена от 570лв на цесионер

„ИНТЕЙК”ЕООД, чрез управител Аджемова, паричното си вземане от длъжник „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в размер на 619.54лв., 5 присъдено като разноски в първа инстанция. Аналогична сделка между същите страни е сключена и н а 15.05.2015 г., като за цена от 380лв е продедано и вземането за разноски, определени с въззивното решение №941/14.05.2015 г. И в двата договора е включена уговорка за прието от цедента плащане от цесионера в брой на документа е придаден характер на разписка за цесионната цена. Тези документи са послужили на цесионера да се легитимира като частен правоприемник на ищеца и да го замести при упражняване на процесуалното му право да иска легитимация като взискател за присъдените на праводателя му суми. Изпълнителният лист за присъдените разноски е издаден на цесионера „Интейк“ ЕООД и връчен на упълномощен от него юрк. Д. на 03.06.15г .

Едновременно с тези две цесии на присъдените разноски са сключени и два анекса, като след позоваване на по-рано постигнатото тристранно споразумение, цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД изменили уговорките за цесионна цена и я намалили до по 5,00 лв., дължими в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението. Изрично в анекса е удостоверено и връщане на недължимата вече платена цена от 570,00 лв., съответно 380,00 лв. и цесионерът е удостоверил че е получил сумите от пълномощника на цедента адв. Т., действал от името на цедента и при двете сделки.

По така установените факти оплакванията на въззивника са неоснователни. На първо място не е налице противоречие по отношение на установяване на получаването на суми от пълномощника и връщането им платец, тъй като съдът е установил промяната в съдържанието на договорите,сключени от пълномощника. Затова, след като е приел, че непосредствено след изпълнението на цесионера, с анекс се променя уговорка за начина на плащане за прехвърлено вземане на довереника, така че вземането му за цесионна цена се намалява и отлага с нов падеж, логичен е извода, че съдържанието на сделката, сключена от пълномощника следва да се съобрази с промяната. Затова и получаването на сумата от 570 лв (фиксирана като получена цена за прехвърлено вземане за разноски в първа инстанция в разписка издадена чрез пълномощник) не може да се преценява като получаване на цена за сметка на доверителя, а като получена престация на отпаднало основание, подлежаща на връщане. В този смисъл е вярно, както 6 че сума е била получена и в последствие документирана като върната на платеца й, така и че тази сума не е могла да премине директно в патримониума на упълномощителя, от чието име е приета като цена по сключена от пълномощник сделка, съответно не е „получена” от довереника, действал от името и за сметка на доверителя си, за да подлежи на отчет по мандата.