Решение № 187 от 14.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Бургас, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 152/ 5.06.2025 г., постановено по гр.д. № 289/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Сливен, е отхвърлен предявеният от К. К. К. , ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. С., ул. „Х. Д.“ № **, срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София 1301, Район Възраждане, ул.

„Света София“ № 7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров – заедно, иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени душевни болки и страдания, вследствие смъртта на внука му И. М. К., при пътно – транспортно произшествие (ПТП), настъпило на **.**.**** г. в с. С., общ. Т., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. И. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., общ. С., ул. „Х. Д.“ № **, срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София 1301, Район Възраждане, ул.

„Света София“ № 7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и 1

Румен Кирилов Димитров – заедно, иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени душевни болки и страдания, вследствие смъртта на внука й И. М. К., при ПТП, настъпило на **.**.**** г. в с. С., общ. Т., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от К. К. К. и К. И. Д. , с адрес за връчване: гр. С., ул. „Д. У.“ № * – адв. С. К., в която същото се обжалва, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира се неговата отмяна и присъждане на въззивниците на обезщетение за неимуществени вреди в размера на по 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяването – 19.04.2024 г.

В жалбата се изразява позиция, че първоинстанционният съд не е извършил комплексна преценка на събраните по делото доказателства, едностранчиво и непрецизно е изтълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от съда доказателства, като са игнорирани решаващи за изхода на правния спор факти, установяващи действителното фактическо положение. Настоява се, че правните изводи на съда са вътрешно противоречиви и в колизия с императивни разпоредби на закона, тъй като, макар да е приел, от една страна, че в конкретния случай е налице изключение, при което е била създадена особено близка духовна и емоционална връзка между внук и прародители, предвид това, че починалият внук е бил отглеждан от своите баба и дядо до дванадесетгодишната си възраст, по време на пътуванията на родителите в чужбина, от друга страна съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се прецени степента на страданието им и да се определи размер на справедливото обезщетение.

При позоваване на показанията на разпитаните по делото свидетели, се сочи, че в производството са събрани достатъчно данни за конкретни житейски обстоятелства, установяващи привързаността между починалия внук и въззивниците, и нейната интензивност. Изтъква се, че загубата на внука за въззивниците и към настоящия момент е непреодолима.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД, с 2 адрес за връчване: гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх. Б, ет. 6 - адв.

Н. Ш., в който се моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт, по съображения за неговата законосъобразност и правилност.

Застъпва се тезата, че подходът на преценка, според Тълкувателно решение № 1/ 2018 г. на ОСНГТК на ВКС, изисква не установяване на обстоятелства, водещи до раздор и отчуждаване, като основание за отхвърляне на претенцията, а наличието на специфични, необичайни обстоятелства, които да са в основата на близост между сродниците извън обичайните взаимоотношения, произтичащи от семейната среда и привързаност. В тази връзка се преценява за обоснован изводът на Окръжен съд Сливен, че в случая такива обстоятелства не са били посочени от разпитаните в хода на процеса свидетели, чиито показания следва да бъдат ценени и с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, предвид близките родствени и семейни отношения с въззивниците.

Акцентира се на обстоятелството, че полаганите от въззивниците грижи за починалия им внук са били в ограничени по време периоди, продиктувани от обективна невъзможност на родителите му да упражняват непосредствени грижи, поради временното им пребиваване извън страната, като не е налице трайно преобладаващо и постоянно участие на бабата и дядото в отглеждането на детето през целия му съзнателен и живот, а връзката между тях е била периодична, обособена от практически съображения, а не от дълбоко емоционално ежедневно обвързване, каквото се изисква съгласно съдебната практика, за да бъде признато правото на обезщетение. Сочи се, че липсват доказателства за трайно съвместно съжителство.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на 3 страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени пред първоинстанционния Окръжен съд Сливен претенции за обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивниците, като следствие от пътен инцидент, при който е загинал техният внук, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Й. З. З.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивниците К. и Д. са отправили 4 до застрахователното дружество на 19.04.2024 г. писмени застрахователни претенции по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, не са получили плащания от застрахователя, инициирали са настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им са допустими за разглеждане по същество.

Видно от данните по делото, на **.**.**** г. в с. С., общ. Т., на ул. „Г.

Д.“, до дом № *, при управление на МПС, марка „Ауди А4“, с рег. ********, водачът Й. З. З. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.

21 ал.1 от ЗДвП, като, движейки се със скорост около 121 км/ч, представляваща превишение с над 50 км/ч на разрешената скорост в населено място, е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. М.

К., внук на въззивниците.

За това деяние, покриващо фактическия състав на престъпление по чл.343, ал.4, вр. Ал.3, б.“б“, предл.1, вр.ал. 1, б“в“, вр чл.432, ал.1 НК, прекият причинител е бил осъден с влязла в законна сила на 14.05.2024 г. Присъда № 10 от 26.04.2024 г., постановена по НОХД № 177/ 2-24 г. на Окръжен съд Сливен, задължителна за настоящия съд, като разглеждащ гражданските последици от деянието по силата на чл.300 ГПК, по отношение извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следва да се заключи, че са осъществени в пълнота и кумулативна даденост реквизитите от фактическия състав на деликта, като основа за ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на застрахователя.

Видно от представените при първоинстанционното разглеждане на делото удостоверения за родствени връзки, въззивникът К. е дядо по бащина линия на починалия И. К., а въззивницата Д. - негова баба по майчина линия.

По смисъла на Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, постановено по т.д. № 1/ 2016 г. е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и 5 действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци, респ. внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Подчертано е обаче, че е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик само когато, поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като в тези случаи не е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в цитираните постановления на Пленума на ВС.

Установените в тълкувателното решение критерии са доразвити с формираната последователна практика на върховната съдебна инстанция, например по т.д. № 291/ 2020 г., т.д. № 1918/2021 г. и т.д. № 1725/2022 г., според която изключението е налице, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства е била създадена особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания надвишават тези, които е житейски обичайно да се понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук.