Решение № 420 от 21.11.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. гр.Велинград, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20225210100365 по описа за 2022 година

Производство е по реда чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пред. 2 и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД

Предявени са от М. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Сърница, ул. *******, против С. М. И., ЕГН **********, адрес: гр. Сърница, ул. *******, и Н. М. Т. с ЕГН **********, адрес: гр. Пазарджик, *******, заместен в хода на процеса от Ф. Н. Б., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Сърница, ул. *******; Р. Н. Т., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр.

Сърница, *******; Б. Н. М., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр.

Сърница, *******; С. Н. Т., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр.

Сърница, *******, в качеството им на наследници на ответника Н. М. Т., искове както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД спрямо ответника С. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сърница, ул.

*******, с който се иска да се постанови решение с което да се прогласи нищожността на Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 2016 г. на нотариус Г.К.Х. - Нотариус с № 156 по рег. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Велинград, до размер от 1/5 идеална част, съобразно наследствените права на ищеца, поради накърняване на добрите нрави, в частност нееквивалентност на престациите, съединен с иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД, против ответника Н. М. Т., с който се иска да се постанови решение, с което да се прогласи спрямо ответника за 1 нищожно Пълномощно, с изх. № 1412, с нотариално удостоверяване на кмета на гр. Сърница на подписите на упълномощителите, съгласно което М. А. И. и А.М. И. са упълномощили Н. М. Т. да ги представляваща пред Нотариус, данъчна служба, общинска администрация и навсякъде, където е необходимо като продаде процесния имот на С. М. И., ЕГН **********, от който са получили цената за имота предварително напълно и в брой, и с правно основание по чл. 42, ал. 2 ЗЗД против ответника С. М. И., ЕГН **********, с който се иска да прогласи недействителността на Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 2016 г. на нотариус Г.К.Х. - Нотариус с № 156 по рег. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Велинград, до размер от 1/5 идеална част, съобразно наследствените права на ищеца, поради липса на представителна власт у представляващия.

Ищецът излага, че на 18.12.2003 г. е съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка - давностно владение с № 651, том IV, рег. № 4747. нот. дело № 630, с който нотариус Г.К.Х. - признава неговите родители - М. А. И., с ЕГН ********** и А.М. И., с ЕГН: ********** за собственици на недвижим имот, находящ се в гр.

Сърница, ул. *******, общ. Велинград, обл. Пазарджик, а именно: Поземлен имот, находящ се в строителните граници на населеното място, за който регулацията е приложена, отредена за ИЖС, целият имот с площ от 720 (седемстотин и двадесет) кв. метра, означен на приложената по делото скица № 187/26.09.2003 г., издадена от Кметство Сърница, като парцел XII (дванадесети), отреден за имот пл. № 478 (четиристотин седемдесет и осем) от квартал № 34 (тридесет и четири) по плана на гр. Сърница, общ.Велинград, при граници на поземления имот: улица. М.А., С. И.ев, П.. Б., и по скица - от югозапад - улица, от югоизток - УПИ X - 479, от североизток - УПИ XIV - 476 и от северозапад УПИ - XIII - 477 и УПП XVI - 477, ВЕДНО с построената в подробно описания по-горе поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - КЪЩА, състояща се от един избен етаж и два жилищни етажа, на застроена площ от 110 (сто и десет) кв. м., ВЕДНО с построената в подробно описания по-горе поземлен имот със стопанска ПОСТРОЙКА на застроена площ от 72 (седемдесет и два) кв. метра, ВЕДНО с построената в подробно описания погоре поземлен имот със стопанска ПОСТРОЙКА на застроена площ от 30 (тридесет) кв. метра. Твърди, че на 23.01.2004 г. е извършена продажба на гореописания недвижим имот, находящ се в гр. Сърница. ул. *******. общ.

Велинград, обл. Пазарджик, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот с №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от нотариус Г.К.Х., между Н. М. Т. с ЕГН **********, в качеството си на пълномощник на М. А.

И. с ЕГН ********** и А.М. И., с ЕГН **********, от една страна като продавачи, и С. М. И. с ЕГН **********, от друга страна като купувач. В 2 нотариалния акт е удостоверено, че продажната цена от 8054.10 лв. (осем хиляди петдесет и четири лева и десет ст.) е изплатена на продавачите предварително, напълно и в брой. Поддържа, че сумата е многократно пониска като стойност от пазарната цена на продадения имот. Твърди, че представителят- Н. М. Т. е научил за сделката и съдържанието й около 10-ти септември 2021 г. в разговор с М.К.Б. и нейния годеник С. И., които му показват препис от Нотариалния акт за продажба на имота, с който се снабдяват от службата по вписванията, като последният е заявил, че на 23.01.2004 г. не се е явявал пред нотариус Г.К.Х., не е присъствал при изповядване на сделката и съставянето на нотариалния акт, както и не е подписвал никакви документи. Той бил категоричен, че не е извършена и предхождаща упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно № 1412/19.12.2003 г., издадено от кмета на гр. Сърница от страна на М. А. И. и А.М. И., като за това подал сигнал до Районна прокуратура - Пазарджик, за което тече разследване. Поддържа, че договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № 11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 23.01.2004 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, в частност поради явна нееквивалентност на насрещните престациите, тъй като продажната цена от 8054.10 лв. е в пъти по-ниска от действителната пазарна цена на недвижимия имот. Излага, че нееквивалентността в случая превишава допустимата законова нееквивалентност, която се обосновава от договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, тя е сключена във вреда на представляваните лица и ги уврежда и отговаря на критериите за най-висока степен на нееквивалентност на престациите, а именно-тя е "явна”, ’’значителна“. На следващо място твърди, че лицето Н. М. Т. е научил за съставения акт и изповяданата сделка едва през месец септември 2021 г., не се е явявал пред нотариус Г.К.Х., не е присъствал при изповядване на сделката по отношение на недвижимия имот и съставянето на нотариалния акт, и не е подписвал никакви документи, включително и процесния нотариален акт. Поддържа се, че упълномощителна сделка при кмета на гр. Сърница от страна на М. А. И. и А.М. И. в полза на г-н Н. Т. е недействителна поради липса на предписаната от закона форма по чл.

37 ЗЗД. Във връзка с гореизложеното, счита че правните действия на разпореждане с процесния имот са извършени без представителна власт и положеният подпис на нотариалния акт с № 11, том 1, рег. № 110. нот. дело № 13 от 23.01.2004 г. не принадлежи на Н. М. Т.. Твърди се, че процесното Пълномощно с изх. № 1412 от 19.12.2003 г. от кмета на гр. Сърница - Али С.

Булут не е в необходимата нотариална форма, като в този смисъл се позовава на чл. 81 и чл. 83 от ЗННД лице, което не е нотариус, може да изпълнява нотариални функции само доколкото това е предвидено със закон. Излага, че гр. Сърница се отделя от общ. Велинград едва през 2015 г. по силата на Указ № 177, обнародван 29.07.2014 г. и влязъл в сила от 01.01.2015 г., поради което 3 упълномощителната сделка към дата 19.12.2003 г. е опорочена, тъй като компетентността за изповядването й принадлежи на нотариус, вписан в Нотариалната камара по реда на ЗННД. Предвид изложеното твърди, че липсва нотариална заверка за удостоверени подпис и съдържание на пълномощно е изх. № 1412 от 19.12.2003 г. - арг. от чл. 37, ал. 1 ЗЗД, поради което липсва изрично съгласие на прехвърлителите и пълномощникът е действал без представителна власт. Поддържа се, че М. А. И. и А.М. И. не са потвърждавали покупко-продажбата на недвижимия имот и не е налице волеизявление от тяхна страна за сключване на процесния договора за покупко- продажба. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се моли да се отхвърлят предявените искове. Поддържат, че изложените в исковата молба обстоятелства в една част са неверни, а в друга обосновават извод за неоснователност на претенцията. Релевират възражения за погасяване по давност по отношение на претенциите. Поддържа се, че не противоречи на добрите нрави уговарянето на цена, различаваща се от пазарната. Нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престации, като в трайната си практика ВКС приема, че тази неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, т.е. да е 15-20 пъти по-ниска от пазарната цена на имота, в конкретния случай продажната цена на имота в размер на 8054.10 (осем хиляди петдесет и четири лева и 10 ст.) лева от преди почти 20 години не попада в тази хипотеза. Поддържа се, че е налице ответна парична престация, която макар и да се отклонява от общата пазарна цена, не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна, като отделно от това се сочи, че продажбата е направена не на кого да е, а на сина на продавачите. Твърди се, че това решение на продавачите е повлияно и от факта, че С. М. И. през целия си живот е бил предан син и до последния дъх на своите родители е полагал грижи за тяхното здраве, за разлика от своя брат-ищец по настоящото дело, които винаги им е създавал грижи. Излага се, че фактът, че ищецът М. М. И. ЕГН: ********** прекарва почти 14 години от живота си, изтърпявайки наложено му наказание лишаване от *******, след като е бил намерен за виновен по обвинение в убийство, се отразяват по един пагубен за емоционалното и физическо здраве на неговите родители начин. Верен до край на своя нрав ищецът не показал признателност и към своя брат-С. И., отправяйки срещу него настоящата претенция, макар последният да е поел всички разходи по наказателното дело срещу ищеца и да е отгледал сина му през времето, когато ищецът е излежавал присъдата си.

Твърди се, че от приложеното към исковата молба пълномощно се установява безспорно, че М. А. И. и А.М. И. са упълномощили Н. М. Т., да се разпореди със съсобствения им недвижим имоти, находящ се в гр. Сърница, ул. ******* 4

№34, общ. Сърница, придобит с нотариален акт №651, том IV. дело №630/2003 г. на нотариус при Районен съд- Велинград Г.К.Х. с №156 по рег. на нотариалната камара, като в пълномощното е описано подробно, да го продаде на лице, което прецени и на цена, каквато договори, както и да ги представлява пред нотариус до окончателното прехвърляне на имота. Въз основа именно на упълномощаването пълномощникът е продал имота на доверителя ми, като се е легитимирал с документ за самоличност и с горепосоченото пълномощно пред нотариуса, изповядал сделката. Оспорва се твърдението, че между страните по процесния договор не е налице съгласие за сключването му и по съществените условия в него. Поддържа се, че предявеният иск в частта му, в която се иска обявяване нищожност на нотариалния акт поради липса на съгласие е неоснователен, тъй като тя е налице в хипотезите на съзнателна липса на воля за сключването им, което може да се дължи на проявено насилие и принуда за подписването им, на несъвпадение на насрещните волеизявления и т. н., а когато липсата на воля не е осъзната е налице основание за унищожаване на договора. По отношение твърдението, че пълномощното, послужило за изповядване на сделката не е в необходимата форма, сочи, че съгласно чл.83 ЗННД в редакцията му към релевантния момент Обн. ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г. нотариалната заверка на подписите на лицата, посочени като упълномощители във визираното пълномощно, е извършена от лице (кмета на гр. Сърница), разполагащо със съответната материална и функционална компетентност.