Решение № 6664 от 16.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6664 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110136935 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, уточнена с молба вх.№84924/10.11.2021 г., с предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Н. Л. К. ЕГН **********, Н. В. К. ЕГН **********, С. В. К. ЕГН ********** и ИВ.

ИВ. К. ЕГН ********** за осъждане да заплатят разделно на ищеца „Топлофикация София" ЕАД при квоти от 5/8 за първата ответница и по 1/8 за останалите ответници сумите, както следва: сумата от 306,40 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в ................... ведно със законна лихва от 25.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 64,72 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 01.06.2021 г., сумата от 14,23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 25.06.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 3,27 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като собственици по силата на наследствено правоприемство на процесния недвижим имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, а потребителите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, което е следвало да сторят в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника Н. В. К. е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и се моли за тяхното отхвърляне.

1

Поддържа се, че общият наследодател В. С. К. починал на 05.03.2013 г., но преди смъртта си, с нотариален акт за дарение № ................. г., В.К. бил прехвърлил собствеността върху процесния недвижим имот на ответника Н.К.. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва за процесния период до имота да е доставяна топлинна енергия на посочената стойност. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Н. Л. К., С. В. К. и ИВ. ИВ. К. са подали общ отговор на исковата молба чрез пълномощника адв. М.М. от САК. Поддържа се, че по отношение на И.К. е налице отказ от наследството на неговия наследодател И..........

В......... К. от 19.12.2019 г. Оспорват се исковете по основание и размер. Оспорва се за процесния период до имота да е доставяна топлинна енергия на посочената стойност.

При условията на евентуалност релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Претендират се разноски.

Третото лице- помагач - „............“ ЕООД, счита исковете за основателни и доказани и моли да бъдат уважени.

С влязло в сила протоколно определение от 16.03.2022 г. производството в частта по предявените искове спрямо ответниците Н. Л. К., С. В. К. и ИВ. ИВ. К. е прекратено на основание чл.232 ГПК поради тяхното оттегляне.

С протоколно определение от 16.03.2022 г. не е прието заявеното от ищеца с молба вх.№30463/17.02.2022 г. изменение на иска по реда на чл.214 ГПК в частта по отношение на ответника Н. В. К., с оглед едновременното изменение на основанието и увеличение на размера на иска. Ищецът е въвел ново основание, като се е позовал на други юридически факти в сравнение с тези, посочени в исковата молба и извежда от тях претендираното право. Съгласно чл. 214, ал.1 ГПК ищецът може да измени основанието на иска, ако изменението не затруднява защитата на ответника, като това изменение е процесуално допустимо в първото заседание за разглеждане на делото /или до неговото провеждане/. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита. Константна е съдебната практика, че изменението на петитума е допустимо, само ако ищецът запазва същото основание, а едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: 1/ по иска за главницата - че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответникът е поел задължение да му заплаща възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението и 2/ по иска за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Ответникът следва да докаже, че е заплатил процесните суми, както и възраженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени 2 към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.

42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.

(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55 от ЗПНИМ /отм./, видно от който В. С. К. е закупил от Софийски градски народен съвет жилище, представляващо .......... находящ се в ........... Между страните не се спори и от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №................. г., том Х, н.д.

3

№1606/1985 г. по описа на I нотариус при Софийски районен съд, се установява, че ответникът Н. В. К. е придобил по силата на безвъзмездно прехвърляне от баща си В.

С. К. правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, находящ се в .................... .......... като по делото липсват твърдения и доказателства да се е разпоредил с имота впоследствие. Следователно съдът приема за доказано, че ответникът в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, се явява страна по облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия за исковия период по силата на закона и без да е необходимо неговото изрично волеизявление, съответно -на основание чл.150, ал.2 ЗЕ е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното му писмено приемане.

Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу Общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че ги е приел.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице посочва, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станция.

Показанията за исковия период м.10.2017 г. до м.04.2019 г. са отчитани всеки месец по електронен път чрез преносим терминал. Вещото лице посочва, че в процесното жилище през исковия период не е имало отоплителни тела, и съответно не са монтирани топлоразпределители. Вещото лице посочва, че в ищцовото дружество са съхранени документи за периодичните проверки на топломера в абонатната станция, които се извършват на всеки две години, като в резултатите от същите е посочено, че същия съответства на одобрения тип. От заключението се установява, че технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди разпределението между абонатите и съгласно действащите разпоредби. Вещото лице посочва, че дружеството, извършващо дялово разпределение в имота, е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка включва топлинна енергия за отопление на имота, отдадена от сградна инсталация.