Решение № 10 от 06.03.2026, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Административно наказателно дело 71/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 06.03.2026
- В сила
- 01.04.2026
- Състав
- Ивайло Параскевов Шабански
Цитирани разпоредби
- чл. 59-60 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-60 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.181, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.181, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.2, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Б.С., 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Х.а като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно наказателно дело № 20251410200071 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
П. М. Б. от с.Т., обл.В., ул.”М.С.” № 8, ЕГН ********** е обжалвал НП № 21-0248000845/20.01.2022 год. на Началник група в ОД МВР гр.В. - РУ - Б.С., с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, „глоба” в размер на 2000.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, „глоба” в размер на 50.00 лева на основание чл.181, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.58д – 64 ЗАНН.
В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното НП и се правят алтернативни искания за отмяна на издаденото НП, като се излагат доводи за изтекла давност.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
1
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 26.12.2021год. служителите на РУ- Б.С., свидетеля Х. Ц. Х., Я. С. К. и В. П. М. били нощна смяна на работа. След 23.30 часа били изпратени от дежурния ОДЧ на изхода за гр.К., където трябвало да спрат лек автомобил, бял на цвят, „Киа Спортидж“, тъй като имало данни, че е извършил престъпление на територията на гр.К.. Застанали на място и някъде около полунощ или малко след това видели автомобил, бял на цвят, със същата форма, която очаквали да мине, който идвал по пътя от гр.К. и влизал в гр.Б.С.. Свидетелят Х. излязъл на пътното платно, като бил облечен със светлоотразителна жилетка, имал „Стоп“ палка и фенерче. Подал сигнал за спиране, но видял, че лекия автомобил не намалява скоростта.
Водачът на автомобила не спрял и продължил към кръстовището на т.нар. светофари.
Последвали автомобила с включен звуков и светлинен сигнал. Видели, че автомобила минал каменния мост и е завил в дясно към квартал 88. След това видели, че спира и водачът излизал от автомобила. Свидетелят Х. го видял и разпознал, че това е водача на автомобила.
Попитал го защо не е спрял, а Б. отговорил, че не е карал автомобила. Автомобилът, който спирали – „Опел Воксхол“ бил там на паркинга, като жалбоподателя отначало казал, че не знае чии е този автомобил, след което казал на полицаите, че е на жена му. Жалбоподателят извадил от себе си ключ за автомобила и започнал да моли служителите на полицията да не му съставят акт, тъй като няма свидетелство за управление. При разговора свидетелят Х. усетил, че жалбоподателя му лъха и на алкохол. Поискал да му бъде извършена проба с техническо средство, като жалбоподателят отказал. Извършили справка с дежурната в ОДЧ и се установило, че той е неправоспособен. Също така констатирали, че автомобила няма и технически преглед за 2021г. Другите полицаи се подписали като свидетели при констатиране на нарушението и съставяне на акта. През цялото време свидетелите твърдят, че са има визуален контакт с автомобила, след който карат.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмни доказателства – АУАН № 890/27.12.2021г., НП № 21-0248-000845/20.01.2022г., докладна записка; талон за медицинско изследване с бл. № 0047763; Заповед с рег.№ 8121з1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител-водач, удостоверение от ОДП – В., както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Х. Ц. Х. – актосъставител, Я. С. К. и В. П. М. – свидетели при констатиране на нарушението и съставяне на акта, и свидетелят Л. М. Ц. – свидетел при отказа на жалбоподателя да подпише и получи талон за медицинско изследване, всички служители на РУ – Б.С..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, с изключение на свидетеля Ц., като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не цени показанията на свидетеля Ц., тъй като той заяви, че не си спомня нищо 2 и с нищо не можа да допринесе за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Имайки предвид горното, съдът намира, че жалбоподателя в ранните часове на 27.12.2021г. е управлявал лек автомобил „Воксхол Астра“ с рег. № РВ 7453 СХ, като не е спрял на подаден сигнал със „Стоп“ палка за спиране, подаден от униформен служител по образец, не е притежавал СУМПС и е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, а също така и да получи талон за медицинско изследване, като автомобилът не е бил представен за годишен технически преглед.
Що се отнася до възраженията на адв.Ц., че деянието е погасено по давност и делото следва да бъде прекратено, то съдът намира, че в конкретния случай не е налице чл.82 от ЗАНН, тъй като същият предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: ……. Съдът намира, че за да е изтекъл този срок, за да не се изпълни административното наказание, то наказателното постановление следва да е влязло в сила. В конкретния случай то не е влязло в сила, тъй като това постановление се обжалва.
Съдът намира, че в конкретния случай следва да се приложи чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. за него законът предвижда давност от три години. За да е изтекла абсолютната давност следва да са изминали четири години и половина от извършване на нарушението.
Нарушението е извършено на 27.12.2021г., т.е. абсолютната давност ще изтече на 27.06.2026г.
Съдът отказа на адв.Ц. да спре делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз, отправен с Определение на Габровски административен съд, тъй като при отправянето на въпросите Габровският административен съд е имал в предвид Закон за автомобилните превози, а не за Закона за движение по пътищата. Отправеното запитване съдържа и въпрос следва ли Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България.
Действително в Закона за движение по пътищата, с който жалбоподателя е наказан, повечето нарушения са твърдо фиксирани и съдът следва да ги прилага в техния размер, като същевременно няма право да слиза под предвидения в съответния закон размер.
Съдът намира, че само по себе си наказание, когато е определено в твърд в закона предвиден размер, това не значи непропорционалност.
На следващо място така, както е поискано от адв.Ц. искане и ако бъде уважено, то следва в голяма част делата да бъдат спрени, които предвиждат твърд размер на наказанието, а това би довело до блокиране на правораздавателната дейност в административната част. За това искането му беше отхвърлено.
Наложените глоби по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, по чл.181, т.1 от ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, съответно в пункт 2, 3 и 4 в НП са правилно определени в предвидения в тях твърд размер. Що се касае до наказанието в пункт 1 на НП наложената глоба по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП към момента на нарушението е предвиждала лишаване от право да управлява МПС за срок от един до шест месеца и глоба от 50 до 200 лева. Жалбоподателят е 3 наказан с лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и глоба в размер на 100 лева, като и двете наказания са под средния и близо до минималния предвиден размер.
За това съдът намира, че те следва да бъдат потвърдени също. Законодателството по този текст е изменено и към настоящия момент предвижда лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер на 200 лева, но съдът намира, че по-благоприятния за жалбоподателя е действащия закон към момента на извършване на нарушението, тъй като му е наложена по-лека санкция и съгласно чл.2, ал.2 от НК следва да бъде приложен именно по-благоприятния закон за жалбоподателя.
При цялостна служебна проверка, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на НП.
Относно искането за разноските, съдът намира, че следва да го отхвърли и разноските да останат така, както са направени с оглед изхода на делото – потвърждаване на НП.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на техните правомощия и в предписаната от закона форма.
Водим от горното и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0248-000845/20.01.2022 год. на Началник група в ОД МВР гр.В. - РУ - Б.С., с което на П. М. Б. от с.Т., обл.В., ул.”М.С.” № 8, ЕГН **********, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, „глоба” в размер на 2000.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, „глоба” в размер на 50.00 лева на основание чл.181, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 10.00 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
4