Определение № 799 от 17.10.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 799 гр. София, 16.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20228002902294 по описа за 2022 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. М. Т. и на С. С. К. против решение №765/10.12.2021г. по т.д.№558/21г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №261479/30.11.2020г. по гр.д.№10932/2019г. на Софийски градски съд, с което по предявени от публичния изпълнител при НАП искове по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК са обявени за недействителни спрямо Държавата извършените на 13.07.2015г. между „Аско резидънс“ЕООД и касаторите сделки по прехвърляне на недвижими имоти.

В касационната жалба на В. Т. се поддържат оплаквания за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението на апелативния съд,поради несъобразяване с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Недопустимостта се обосновава с произнасяне на въззивния съд при липса на предпоставки за съединяване на исковете срещу двете физически лица, доколкото се касае за различни недвижими имоти и за искове с различна родова подсъдност /конкретно се твърди,че искът срещу Т. подлежи на разглеждане по правилата на чл.104 ГПК на районен съд/. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд за доказаност на предпоставката за уважаване на иска по чл216 ал.1 т.4 ДОПК – намерение за увреждане у 1 дружеството-прехвърлител по сделката, като се поддържа,че само наличието на връчена заповед за възлагане на ревизия не е достатъчно такъв извод да бъде обоснован, а съществуващите между дружеството и Т. предходни отношения /останали необсъдени от въззивния съд/ опровергават тезата за наличие на намерение за увреда. Касаторът счита, че в отклонение от процесуалните правила, апелативният съд е приложил нормата на чл.181 ал.1 ГПК заключавайки,че споразумението между тези ответници от 2011г. няма достоверна дата, тъй като НАП няма качеството на трето лице по смисъла на посочената разпоредба. Сочи се като необсъдено от състава на САС възражението на страната, че прехвърлените с нотариалния акт мазе и паркомясто нямат характеристики на самостоятелни обекти, а представляват общи части към по-рано прехвърления самостоятелен обект – апартамент в същата сграда, поради което не могат да бъдат обект на принудително изпълнение и следователно – прехвърлянето им в обслужване на апартамента не уврежда държавата. В касационната жалба са изложени допълнително съображения и за неоснователност на предявения в условията на евентуалност иск по чл.216 ал.1 т.2 ДОПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения срещу този касатор иск с присъждане на разноски за всички инстанции.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, чл.280 ал.2 предл. 2 и предл.3 ГПК.

Поддържа се, че, освен че по гореизложените съображения въззивното решение е вероятно недопустимо, то е и очевидно неправилно.

Предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК се обосновава с доводи за несъответствие на формираните от въззивния съд изводи с доказателствата по делото. Касаторът счита,че в отклонение от практиката на ВКС /решение №436/22.12.2011г. по гр.д.№308/11г. на ІІІ г.о., решение №27/28.02.2013г. по т.д.№410/12г. на ІІ т.о. и решение №9/08.05.2020г. по гр.д.№1683/19г. на ІV г.о./ съдът се е произнесъл по следните материално-правни въпроси: 1. Може ли съдът да достигне до извод за наличие на намерение за увреждане у длъжника по смисъла на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК само въз основа на обективни данни по делото, без ищецът да е представил каквито и да е доказателства за този субективен елемент?; 2.Кога се приема,че е налице субективният елемент „намерение за увреждане“ у длъжника като основание за 2 уважаване на иска по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК?; 3.Наличието на разпоредителна сделка с имуществени права след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия достатъчно ли е, за да се приеме,че намерението за увреждане е доказано или субективният елемент от състава на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК подлежи на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване като вид вътрешномисловноемоционално съС.ие на длъжника-ответник, респективно на неговите управителни органи? Приложимостта на същия допълнителен критерий касаторът поддържа и с въпросите от процесуален характер: 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните? /противоречие с решение №143/06.02.2017г. по т.д.№2693/14г. на ІІ т.о. и решение №93/02.05.2019г. по гр.д.№3457/18г. на ІV г.о./; 5.Има ли публичният изпълнител качеството на трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 ГПК по отношение на частен документ, различен от атакуваната сделка, предмет на иска по чл.216 ал.1 ДОПК, представен от ответника като писмено доказателство в хода на производството? /противоречие с решение №235/04.06.2010г. по гр.д.№176/10г. на ІІ г.о., решение №128/20.08.2018г. по т.д.№1744/17г. на ІІ т.о., решение №284/17.01.2014г. по гр.д.№2415/13г. на І г.о. и решение №23/14.04.2020г. по т.д.№950/19г. на ІІ т.о./; 6. Може ли съдът да приеме,че представен по делото частен документ няма достоверна дата, ако насрещната страна в процеса не е оспорила датата на документа и не попада в кръга на третите лица по смисъла на чл.181 ал.1 ГПК?

/противоречие с решение №235/04.06.2010г. по гр.д.№176/10г. на ІІ г.о., решение №128/20.08.2018г. по т.д.№1744/17г. на ІІ т.о. и решение №32/18.06.2019г. по т.д.№1109/18г. на І т.о./.

Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от Национална агенция за приходите, в който страната е възразила срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до контрол по същество, както и срещу основателността на изложените в нея оплаквания и искания.

Останалите участници в производството – „Аско резиденс“ЕООД и С.

К. не са взели становище по касационната жалба на В. Т..

В касационната жалба на другия ответник С. К. се навеждат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, която се обосновава с доводи за 3 липса на правен интерес ищецът да иска обявяване на относителна недействителност на сключената между него и първия ответник „Аско резиденс“ЕООД сделка с оглед последващата /но преди датата на завеждането на исковата молба/ продажба на част от закупените с атакуваната сделка недвижими имоти на трети, неучастващи в производството лица; за липса на предпоставки за субективно съединяване на исковете срещу двамата ответници- физически лица; за липса на родова подсъдност на окръжния съд на иска,насочен срещу ответника Васко Т.. По аналогични на предходно изложените в жалбата на Т. съображения за липса на доказаност на намерението на дружеството за увреждане на Държавата е оспорена правилността на извода на въззивния съд,че такова е налице. Допълнително се сочат като опорочаващи съдебния акт липсата на обсъждане от страна на съда на възраженията на страната, свързани с предмета на дейност на дружеството и безуспешните му до момента на продажбата опити недвижимият имот – фитнес зала, да бъде отчужден; липсата на обсъждане на свидетелските показания, установяващи,че имотът – фитнес зала – дълго време не е могъл да бъде продаден и на факта,че същият е бил обременен с ипотека. Развити са и съображения за неоснователност на предявения в условията на евентуалност иск по чл.216 ал.1 т.2 ДОПК. Поискано е въззивното решение да бъде отменено с отхвърляне на иска след разглеждането му по същество, като на касатора бъдат присъдени направените за всички инстанции съдебни разноски.

В писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се обосновават предпоставките за допускане на касационен контрол в хипотезите на чл.280 ал.2 предл.2 /вероятна недопустимост на решението по вече изложените съображения/ и предл.3 ГПК /очевидна неправилност ,поради несъответствие на изводите на съда със събраните по делото доказателства/, както и на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Последната допълнителна предпоставка касаторът К. счита за осъществена с част от въпросите, формулирани и в изложението на предходния касатор, а именно : 1. Може ли съдът да достигне до извод за наличие на намерение за увреждане у длъжника по смисъла на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК само въз основа на обективни данни по делото, без ищецът да е представил каквито и да е доказателства за този субективен елемент?;

2.Кога се приема,че е налице субективният елемент „намерение за увреждане“ у длъжника като основание за уважаване на иска по чл.216 ал.1 4 т.4 ДОПК?; 3.Наличието на разпоредителна сделка с имуществени права след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия достатъчно ли е, за да се приеме,че намерението за увреждане е доказано или субективният елемент от състава на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК подлежи на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване като вид вътрешномисловноемоционално съС.ие на длъжника-ответник, респективно на неговите управителни органи? /противоречие в разрешенията дадени от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение №436/22.12.2011г. по гр.д.№308/11г. на ІІІ г.о., решение №27/28.02.2013г. по т.д.№410/12г. на ІІ т.о. и решение №9/08.05.2020г. по гр.д.№1683/19г. на ІV г.о./ , както и 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните? /противоречие с решение №143/06.02.2017г. по т.д.№2693/14г. на ІІ т.о. и решение №93/02.05.2019г. по гр.д.№3457/18г. на ІV г.о./;

Останалите страни по делото – НАП , „Аско резиденс“ЕООД и В. Т. не са се ангажирали със становище по тази касационна жалба.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Ищецът Национална агенция по приходите е предявил с исковата молба срещу „Аско резиденс“ЕООД, С. К. и В. Т. в субективно и обективно евентуално съединяване искове по чл.216 ал.1 т.т.4 и 2 ДОПК. Навел е твърдения за дължимост на публично вземане на Държавата от „Аско резиденс“ЕООД в размер на 722 722,92 лв., установено с ревизионен акт, влязъл в сила на 02.05.2017г.; за липса на каквото и да било имущество на дружеството, от което това вземане да би могло да бъде удовлетворено; за извършени от дружеството след връчването на заповедта за възлагане на ревизията разпоредителни сделки с недвижими имоти в полза на ответника С.

К. /продажба с нотариален акт от 13.07.2015г. на с амостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се в сграда на адрес гр.

София район Красна поляна ул. “Златна Добруджа“№18 ет.1 с 5 предназначение за спортна и развлекателна дейност; с площ от 349.10кв.м и подземни паркоместа от подземен гараж на две нива в същата сграда - №13 с площ 30.566кв.м., №34 с площ 30.566 кв. м, №38 с площ 30.566 кв .м, №39 с площ 30.566кв.м./ и в полза на ответника Васко Т. /продажба с нотариален окт от същата дата – 13.07.2015г. на находящо се в същата сграда на адрес гр.София район Красна поляна ул. “Златна Добруджа“№18 мазе №9, което се придава към собствения на купувача апартамент №14 с площ 6.10 кв.м и подземно паркомясто № 2 с площ 30.566 кв.м./. Наведени са твърдения, че сделките са извършени след връчването на заповедта за ревизия, при липса на друго имущество на дружеството и с намерение да се увреди публичния взискател, както и че даденото по тях значително надхвърля по стойност полученото от дружеството /доколкото заплатената цена за недвижимите имоти е значително под данъчната им оценка/.

Първоинстанционният съд е приел да разгледа евентуално предявените искове в избраната от ищеца последователност, а именно: като главни е разгледал исковете по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК. В тази връзка е обсъдил подробно събраните по делото доказателства – писмени, гласни, оценителна и счетоводна експертизи, от които е приел за установено,че заповедта за възлагане на ревизия на „Аско резиденс“ЕООД е връчена на дружеството по реда на чл.30 ал.6 ДОПК на 06.07.2015г.; че със същата са установени негови публични задължения в размер на 722 722,92 лв., като няма данни за погасяването им да са постъпвали плащания; че с два нотариални акта от 13.07.2015г. описаните в исковата молба недвижими имоти са били продадени на ответниците К. и Т.; че дружеството е било съдлъжник с „Аско 96“ЕООД по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД с дължима към 13.07.2015г. главница по него в размер на 374 127,05 лв., за обезпечаването на който дълг дружеството е ипотекирало в полза на банката продадения впоследствие на