Решение № 52 от 31.05.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Айтос, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20242110200179 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Н. А. Г., ЕГН:

**********, адрес: ***, против Електронен фиш серия К№ 6223147/ 04.06.2022г., с който на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.

Жалбоподателят Н. А. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на ел.фиш, поради липса на доказателства за авторството на нарушението.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Районна прокуратура Айтос, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

На 04.06.2022 г. в 13,57 часа на път III-208, км. 92+577 до бензиностанция „Орел 2001“ стационарно техническо средство ATC SITRAFIC LYNX ERS 400, засякло и заснело, движещ със скорост от 101 км/ч. автомобил - "Тойота" модел „ЦХР“ с рег. № СВ6195СК. На 1 конкретния пътен участък допустимата максимална скорост е 50 км/ч.

Съгласно изготвената с посочената система снимка (л. 24), фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 105 км/ч. Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил същия ден е издаден от Сектор "ПП" при ОД на МВР – Бургас и обжалвания понастоящем електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на настоящия жалбоподател – Г., ползвател на МПС-то към процесния момент (л.20), видно от представена по делото декларация от собственика, е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв., като е посочено, че скоростта следва да се счита на 101 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано (видно от л.27-33). По делото не са правени възражения от жалбоподателя в обратния смисъл.

За използването на мобилната система за видеоконтрол бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 17.05.2019 г. (л. 25), съдържащ всички законоустановени реквизити.

По делото има доказателства, че собственикът е попълнил декларация по чл. 189, ал. 5, изр.

2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, в която сочи жалбоподателя като ползвател на автомобила в деня на нарушението. Поради тази причина издаденият срещу собственика ел.фиш е анулиран и е издадено нов такъв срещу въззивника. Съдът се солидаризира с преценката на АНО да не приеме декларацията по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП на въззивника, с която сочи трето лице като ползвател.

Логиката на закона е собственика да попълни такава декларация, т.к. само и единствено собственикът знае на кого е предоставил автомобила за ползване. В този смисъл АНО правилно е преценил да не приема за меродавна попълнената по-късно декларация на жалбоподателя в която сочи за виновен трети човек- чужд гражданин. В този смисъл съдът счита,че не е налице съмнение относно авторството на нарушението.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и 2 съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че се случва до бензиностанция на входа на населеното място, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 51 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

По същество следва да се посочи следното:

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи". Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 27-35) – стационарната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение "TRF1-М е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.

В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на 3 пътния знак за ограничение и др.

С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателя. По делото няма спор, че жалбоподателят е ползвал автомобила, съгласно приложената декларация.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.

182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 6223147/ 04.06.2022г на ОД МВР-Бургас, с който на Н. А. Г., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4