Решение № 17697 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17697 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110157745 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „****************” ЕООД срещу В. И. Г.. ищецът „****************”

ЕООД, гр.София твърди, че на

19.06.2019г. между

„**********************“ ЕАД и ответника В. И. Г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ********* по силата на който на последната бил предоставен кредит в размер на 5714.98 лева, със задължения да върне сумата в срок до 14.06.2024 г., на 60 месечни анюитетни вноски. Ищецът твърди, че на 20.08.2021г. сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания с горепосоченото дружество, по силата на който придобил и задължението на настоящия ответник, произтичащо от гореописания договор за кредит.

Ищецът твърди, че изпратил уведомление по чл.99 ЗЗД за извършената цесия и уведомление за предсрочна изискуемост – 17.11.2021г., за което бил надлежно упълномощен от цедента, но всички писма били върнати с отбелязване „непотърсено“, като се изразява становище подаването на исковата молба да се счита за уведомление по чл.99 ЗЗД. С оглед предходното ищецът моли съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба.

Поддържа още, че поради непогасяне на дължимите суми по кредита „**************“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Софийски Районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 15.02.2022г., въз основа на което в СРС било образувано ч.гр.д.№ 9757/2022г.

Претендирана е сумата 589З,45лв./пет хиляди осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, от които: главница- 4911,52лв. и договорна лихва- 981,93лв., ведно със законни лихви за забава върху главницата от подаването на заявлението до окончателно събиране на сумата.

По образуваното частно гражданско дело № 9757/2022г. е издадена заповед за изпълнение за прендираната сума. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение, за което ищеца е уведомен със съобщение, надлежно връчено на 30.08.2024r. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на дружеството били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането.

С оглед предходното ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове, като 1 моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. И. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.************************, дължи на „************” ЕООД гр.София ЕИК ********** сумата от 5893,45лв./пет хиляди осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, от които: главница - 4911,52лв., ведно със законната лихва считано от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, и договорна лихва сумата в размер на 981,93лв. дължима за периода от 14.06.2020r. до 17.11.2021r., представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 3737300 от 19.06.2019г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от процесуален представител на ответника, в който се изразява становище за недопустимост, а по същество– за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, въз основа на което да се претендира процесната сума.Счита, че кредитното дружество не е изпълнило задълженията си по процесния договор за кредит. Тъй като договорът за заем е вид реален договор, то не е достатъчно само съгласието на страните, за да счита същия за сключен, а следва и сумата предмет на договора да бъде реално предадена, като се оспорва предаването й на ищеца. В тази връзка прави искане за представяне на договора за кредит в оригинал по реда на чл. 183 ГПК като ищецът да бъде задължен да представи документите в оригинал, а в случай, че не го стори оспореният документ да бъде изключен от доказателствата по делото.Твърди също, че процесния договор за потребителски кредит е в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит.

Процесният договор е в нарушение също и на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.Предвид изложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т.

9 от ЗПК, ответникът поддържа възражението си, че договорът за потребителски кредит е недействителен.Оспорва и дължимостта на начислените по процесния договор за кредит застраховка „Защита на плащанията“ и „такса разглеждане“.В ЗПК липсват институти като „такса разглеждане”, „Защита на плащанията“ и др. подобни и включването им в процесния договор за потребителски кредит представлява противоречие със закона до степен на нищожност. Посочва, че клаузата за застраховката е елемент от процесният договор за кредит, тъй като е включена в предмета на договора,. Освен това застрахователната премия е част от погасителната вноска, видно от таблицата, приложена към договора за кредит и наименувана „погасителен план“. Същата, обаче, не е включена при изчисляване размера на годишния процент на разходите. Това от своя страна представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК или , „застрахователната премия“ и „таксата за разглеждане на кредита“ са включени в главницата. При изложеното ответникът твърди , че вероятно би дължал единствено главницата по кредита, ако се устанвои в хода на производство съществуващи облигационни правоотношения. Претендира и разноските по делото.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че ответницата, на 19.06.2019г. е сключила с „**********************“ ЕАД - договор за потребителски паричен кредит № ********* по силата на който на последната бил предоставен кредит в размер на 5714.98лева, със задължения да върне сумата в срок до 14.06.2024 г., на 60 месечни анюитетни вноски. От заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява, че общия размер на кредита /главницата/ включвала сумата в размер на 5000 лв., от която 887,55 лв. била използвана за 2 рефинансиране на друг дълг на ответницата, а сумата от 4112,45 лв. била й преведена по банкова сметка, както и сумата в размер на 350 лв. - такса за разглеждане на кредита и сумата в размер на 364,98 лв. - застрахователна премия по договора, или в общ размер на 5714,98 лв. Същевременно, считано от 17.11.2021г., ищецът обявил вземанията по процесния договор за потребителски креди за предсрочно изискуеми в цялост, като изпратил уведомлението за това, ведно с уведомлението за извършена цесия на 20.08.2021г., с която му били прехвърлени вземанията по договора от предходния кредитор, до ответницата, като същото се върнало с обратна разписка, върху която било отбелязано, че същите са останали "непотърсени". Последното погасяване по процесния договор за кредит било извършено на 14.12.2020г., като след това ответницата била изпаднала в забава. Общия размер на внесените от последната суми по договора е в размер на 1762,09 лв.

Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за потребителски кредит - 17.11.2021г., дължимите суми включват непогасена главница в размер на 4911,52 лв., както и договорна лихва в размер на 1016, 45 лв., или общо сумата от 5927,97 лв., като с внесените от ответницата суми били погасени мораторни лихви, част от договорната лихва и от главницата.

От представения и приет като писмено доказателство, договор за потребителски кредит, се установява, че ответницата е следвало да заплати 350 лв. - такса за разглеждане на кредита, както и сумата в размер на 364,98 лв. - застрахователна премия по договора, като е предвидено погасяването им да става, съобразно погасителния план, с месечните погасителни вноски.

Съдът приема, че от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, се установява, че сключването на застраховка е било сред задължителните условия за отпускане на кредита, поради което сумата за застрахователна премия е била включена в общия размер на дължимата главница по същия, респ. участвала е като елемент от месечните погасителни вноски, съобразно исготвения погасителен план.

По идентичен начин, в сумата за дължима главница по кредита е включена и таксата за разглеждане на кредита, като отново е начислявана с месечните погасителни вноски. Тези вземания обаче не са били включени в при определяне на стойностите на ГЛП и ГПР по кредита, макар че е следвало да бъдат взети предвид при определянето на стойностите на последните, тъй като представляват общ разход по кредита по см. на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, но това не е било сторено, поради което посочения в договора, размер на ГПР, не съответства на действителния такъв. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща ответницата да заплати такса за разглеждане на кредита, както и за заплащане на застрахователна премия в посочените размери, са нищожни, тъй като с тях се заобикалят разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК, относно начина на определяне на ГПР. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, единствено дължима се явява главницата по процесния договор за кредит в размер на 5000 лв.

По делото се установи от заключението на СТЕ и че част от значимата информация по договора за потребителски кредит /погасителния план на стр.7 и стр.8 от договора/, е изписан с шрифт с размер по-малък от 12 рт, което също се явява самостоятелно 3 допълнително основание за неговата недействителност /нищожност/.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССчЕ, се установи, че ответницата е погасила сумата в общ размер на 1762,09 лв., поради което остава дължима сумата за главница в размер на 1655,52 евро/3237,91 лв., като крайният срок за погасяването й, предвиден в договора е до 14.06.2024 г.

Настоящият съдебен състав намира, че ответницата не е била редовно уведомена за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор, както и за извършената цесия, като това е станало едва с връчването на препис от настоящата искова молба. Това е така, тъй като, за да се породи правното действие на обявлението за предсрочна изискуемост, същото следва да е достигнало по подходящ за това начин до длъжника. Съдебната практика приема, че редовно в тази хипотеза е връчване, осъществено чрез изпратена нотариална покана и/или чрез ЧСИ, при което е осъществено връчване на известните адреси на длъжника, като за редовно такова се приема и когато е осъществено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. Връчването с писмо с обратна разписка, което е върнато с означение "непотърсено", според настоящия съдебен състав не е достигнало по подходящ начин до длъжника - ответницата по делото, поради което приема, че изискуемостта е настъпила с изтичането на крайния срок на погасяването на договора - 14.06.2024 г. Преди този срок да изтече обаче е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 9757/2022г., по което е издадена такава заповед, а производството по настоящото дело е образувано с подаване на ИМ с вх.№ 306195/30.09.2024г.

Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b50153e9-2b92-4b79-82c7-d86c50954149