Решение № 7199 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7199 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100512625 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463, ал.1 във вр. с чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от взискателя „Смарт Лайт“ ЕООД по изпълнително дело № 1454/2025 г. на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 от РКЧСИ, срещу разпределение на събрани суми по изпълнението, инкорпорирани в протокол за предявяване на разпределение от 02.07.2025 г. Излага, че разпределението в полза на НАП е незаконосъобразно, защото НАП е присъединен без изискуемото овластяване по закон. Разпределението е неясно, непълно и не посочва точно размера на вземането, което го прави неподлежащo на съдебен контрол. Не е спазен редът по чл. 460 ГПК и чл. 136 ЗЗД – НАП неправилно е третирана като привилегирован кредитор. Привилегия имат само разноските, които ползват всички кредитори, а именно тези на първоначалния взискател, който е предприел действията и е направил разноските, довели до събиране на сумите. Жалбоподателят подчертава, че има първи по ред запор и именно той е инициирал изпълнението, докато НАП се облагодетелства без да е участвала. Това води до несправедливо ощетяване на първоначалния взискател.

Жалбоподателят моли съда да отмени разпределението на съдебния изпълнител и да го върне на последния за извършване на ново.

Длъжникът по изпълнителното дело „Айпас“ ЕООД не е депозирал писмено възражение в законовия срок.

Частен съдебен изпълнител Н.М. е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Сочи, 1 че събраната сума е недостатъчна и затова е извършено разпределение по чл. 460 ГПК. В протокола от 02.07.2025 г. са отделени три вида вземания – привилегировани разноски, публични държавни вземания и хирографарни вземания – в съответствие с чл. 136 ЗЗД. ЧСИ приема, че само разноските по обезпечението и принудителното изпълнение са привилегировани (чл. 136, т. 1 ЗЗД). Другите суми по изпълнителния лист, включително разноски по делото, нямат такава привилегия и са съизмерими с държавните вземания, които попадат в чл. 136, т. 6 ЗЗД. Отбелязва, че обезпечението не създава привилегия за кредитора — то само гарантира бъдещо изпълнение. Затова в т. 1 на разпределението са включени единствено разноските по обезпечението, таксите по изпълнителното дело и адвокатският хонорар. ЧСИ отхвърля твърдението за незаконосъобразно присъединяване на НАП, като подчертава, че държавата е присъединен кредитор по силата на закона, без да е нужно допълнително възлагане, тъй като законът защитава държавния интерес. Отбелязва, че макар първоначалният взискател да намира разпределението за несправедливо, то е законоустановено, а съдебният изпълнител е длъжен да разпредели сумите по реда, предвиден в закона.

Заключава, че разпределението е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащи на основание чл. 463 ГПК на обжалване действия на съдебния изпълнител – разпределение на постъпили по изпълнението парични суми, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Изпълнително дело № 1454/2025 г. че образувано по писмена молба на взискателя „Смарт Лайт“ ЕООД и въз основа на изпълнителен лист, издаден под № 2372 на 27.03.2025 г. по гражданско дело № 64695/2023 г. на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 54 състав, в кантората на ЧСИ Н.М. срещу длъжника „АЙПАС“ ЕООД за събиране на суми в размер на 10000.00 лева – главница, представляваща задължение за връщане на предоставена в заем сума по силата на сключен между страните договор за паричен заем от 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, 166,66 лева - възнаградителна лихва, 5406.67 лв.

- разноски по горепосоченото гражданско дело, както и 1420 лева - разноски за производството по частно гражданско дело № 58722/2023 г. по обезпечение на исковете преди предявяването им в производството по същото гражданско дело, по което е издаден изп. лист.

Взискателят възлага на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи способите за изпълнение. Посочено е, че вземането е обезпечено с Обезпечителна заповед № 898/31.10.2023 г., издадена по Определение № 38474/27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 58722/2023 г. на СРС, въз основа на която е образувано изп. дело № 2

20238410403512/2023 г. При справка по това дело е установено, че наложеният обезпечителен запор в „Банка ДСК“ е изпълнил обезпечителната си цел.

С разпореждане от 10.04.2025 г. е образувано настоящото изпълнително дело, изпратено е искане по чл. 191 ДОПК до НАП и покана за доброволно изпълнение. Поканата до длъжника „АЙПАС“ ЕООД е изпратена на 12.05.2025 г. по реда на чл. 47 и чл. 50 ГПК.

По делото постъпва удостоверение по чл. 191 ДОПК с изх. №

220372502358088/29.04.2025 г., вх. № 022725/02.05.2025 г., в което е посочено, че длъжникът има публични задължения към държавата.

С Постановление от 21.05.2025 г. ЧСИ присъединява НАП като взискател по силата на чл. 458 ГПК за посочените публични задължения и уведомява длъжника.

На 12.05.2025 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД. В запорното съобщение се посочва, че вече е имало предходен запор от 01.11.2023 г. по изп. дело № 20238410403512/2023 г., наложен въз основа на обезпечителната заповед от 31.10.2023 г., която е обезпечавала бъдещия иск на „СМАРТ ЛАЙТ“ ЕООД.

В хода на изпълнителното производство по делото и вследствие наложения запор, от страна на длъжника са постъпили суми в общ размер на 22982,89 лв.

ЧСИ е насрочил предявяване на разпределението на постъпилите по делото суми на страните за 02.07.2025 г. ЧСИ е връчил на страните уведомления за предявяване на разпределението.

На 02.07.2025 г. е съставен Протокол за разпределение на постъпилите суми съгласно чл. 462, ал. 1 ГПК и същият е предявен на страните, като е отбелязано, че никоя от тях не присъства.

С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предпоставките е извършване на разпределение съгласно чл. 460 ГПК са: 1. По делото да е събрана сума от ЧСИ; 2. Наличие на повече от един взискател; 3.

Недостатъчност на сумата за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. При изготвяне на разпределението по чл. 460 ГПК ЧСИ е обвързан от разпоредбата на чл. 136 ЗЗД при определяне на реда на удовлетворяване на вземанията на взискателите съобразно наличието на привилегии. В случая са налице предпоставките за извършване на разпределение – в изп. дело са конституирани двама взискатели и сумите, събрани в изпълнителното производство, се явяват недостатъчни за погасяване на целия дълг по делото.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, т. 1, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В мотивите е пояснено, че незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение 3 на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. В случая в жалбата е релевиран един основен порок на изготвеното разпределение, а именно, че е нарушен редът на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.

В обжалваното разпределение ЧСИ е включил във вземанията, които се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и разпределил в полза на взискателя, суми за внесени от същия авансови такси по изпълнението, за адвокатско възнаграждение и за разноски по обезпечаването, а вполза на съдебния изпълнител са включени и разпределени суми за пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Изброените суми не са предмет на оспорване от жалбоподателя и съдът намира за правилно включени в разпределението като поредност съгласно чл. 136 ЗЗД и като размер.

На следващо място са включени и вземанията на държавата за публични задължения на длъжника, като в полза на НАП са разпределени суми в размер на 18102,42 лв. от общо дължимите 80990,96 лв., поради изчерпване на събраните суми. По тази причина за включените в следващия ред на привилигировани вземания в полза на взискателяжалбоподател не са разпределени суми.

Съгласно чл. 458, изр. 1 ГПК държавата винаги се смята за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, когато техният размер е съобщен на съдебния изпълнител преди извършване на разпределението. Тук присъединяването не е резултат от молба на НАП или от нарочно възлагане, а настъпва по силата на закона (ex lege).

Върховният касационен съд последователно приема, че присъединяването по право на държавата за публичните вземания е израз на защитата на обществен интерес.

Последицата от това присъединяване е, че държавата (НАП) придобива качеството на страна в изпълнителния процес и съгласно чл. 457, ал. 1 ГПК има същите права, каквито и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването действия я ползват.

Следователно сам по себе си фактът, че държавата „се възползва“ от вече извършени изпълнителни действия, не е порок, а пряка правна последица, предвидена от законодателя.

Относно уведомяването – чл. 458 ГПК не поставя формални изисквания нито към формата на уведомлението от НАП, нито към начина на връчването му на съдебния изпълнител. Законът изисква единствено на съдебния изпълнител да бъде съобщен размерът на публичните вземания преди разпределението, за да може той да прецени дали и с каква привилегия се ползват те. От гледна точка на разпределението е необходимо вземанията да са индивидуализирани – посочени основание (вид данък/осигуровки и пр.), вид (главница, лихви, разноски), момент на възникване и размер, за да може да се определи дали попадат в хипотезата на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.

В конкретния случай тази информация се съдържа в справката на НАП с изх. № 220372502358088/29.04.2025 г., постъпила по делото. В нея са посочени видът на публичните задължения (ДДС, осигурителни вноски, задължения по изпълнително дело и др.), както и техният размер. Така са изпълнени изискванията на чл. 458 ГПК – налице е годно уведомяване за публичните задължения, което задължава съдебния изпълнител да третира държавата като присъединен взискател и да включи тези вземания в разпределението. Наред с това, чл. 458 ГПК възлага на съдебния изпълнител задължението да изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В разглеждания случай това задължение е изпълнено – отправено е запитване по чл. 191 ДОПК, получен е отговор, и въз основа на него с постановление от 21.05.2025 г. НАП е присъединена по право като взискател. Веднага след това съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази държавните вземания при изготвяне на разпределението.

Що се отнася до реда на удовлетворяване, на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, 4 публичните държавни вземания (с изключение на тези за имуществена санкция) се ползват с право на предпочтително удовлетворяване преди обикновените (хирографарни) кредитори.

След като в случая са налице валидно заявени и индивидуализирани публични вземания, съдебният изпълнител правилно е зачел привилегията на държавата и е съобразил техния ред при разпределението на постъпилата сума.