Решение № 1384 от 28.11.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. Горна Оряховица, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120100558 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.1 и предл. 3 от ЗЗД във вр. чл.229,ал.2 и ал.3 от ЗЗД.

Ищецът С. Й. А. представлявани от адв. Т. П. от САК, твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** от 09.09.2022 г., нотариален акт за покупко-продажба*** от 09.09.2022 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** е придобил собствеността върху ½ ид. част от следните земеделски земи, находящи се в землището на с. Л., общ. С., а именно: 1.) нива с площ от 13.235 дка., представляваща поземлен имот № 003004, с идентификатор № ***, местност „Памуклията“; 2.) нива с площ от 4.902 дка., представляваща поземлен имот №030022, с идентификатор № ***, местност „Новия мост“; 3.) нива с площ от 6.004 дка., представляваща поземлен имот № 079033, с идентификатор № ***, местност „Зад лехите“. Посочва, че между ответниците Е. П. Т. – лично, и като управител на „Тива“ ООД като арендодател и „Тива I ” ЕООД като арендатор, бил сключен договор №1039/24.06.2023 г. за аренда на горепосочените земеделски земи за срок от десет стопански години, считано от 01.10. 2023 г. до 01.10.2033 г. Договорът бил вписан в СВ при РС-Г.

1

Оряховица. Посочва, че в договора арендодателят сочел, че е собственик на земеделските земи. Ищците възразяват срещу посоченото, твърдейки че аренодателят притежава само ¼ ид. част от тях. Излагат, че между тях е сключен договор № 72/16.01.2024 г. за аренда на процесните земи, по силата на който ЧЗК „Шипа“ станал арендатор на тях. Уточнява, че след сключване на договора П. П.а А.а и М.П. П. са продали техните идеални части, а М.Я.К. продала на ищеца С. А. своята идеална част. Считат, че така сключения договор за наем между ответниците противоречи на закона, в частта за срока от 3 до 10 години, т.к. съобразно чл. 229 от ЗЗД лицата, които могат да извършват действия на обикновено управление, не могат да сключват договор за наем, който да е за срок по - дълъг от 3 години, т. е. считано от 30.09.2026 г.

Считат, че ответниците Е. П. Т. и „Тива“ ООД нямат права и пълномощия да извършва действия на разпореждане със съсобствения/ните имот/и, като намира, че може да извършва само такива на обикновено управление.

Посочват, че за да защитят правата си на собственици на процесните ниви, в качеството им на трети лица на сдЕ.та, имат правен интерес да заведат иск за нищожност, т.к. тази сдЕ. нарушава упражняването на правото им на собственост по отношение на притежаваните от тях идеални части. Искат от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 229, ал. 2 и 3 от ЗЗД като противоречащ на закона договора за наем на земеделски земи №1039/24.07.2023 г., вписан в имотния регистър на СВ при РС-Г. Оряховица, в частта, с която е уговорен срок на действие на договора по отношение на съсобствените имоти над 3 години (30.09.2026 г.) до 10 години, поради липса на съгласието им, както и да се прогласи, че накърнява добрите нрави, с цел да навреди на останалите съсобственици, касаеща отдаване под наем на идеални части над притежаваните от тях. Претендира разноски.

В писмения отговор на исковата молба ответниците Е. П. Т., „Тива“ ООД и „Тива-I” ЕООД, чрез адв. Г. Г. от АК-В. Търново изразяват становище, че предявеният иск е недопустим. Обосновават възражението си със следните факти: сключения на 24.07.2023 г. договор за наем на земеделски земи № 1039 между “Тива“ ООД и Е. П. Т. от една страна, и „Тива I” EOOД от друга, за процесните имоти; образуваното гражданско дело за делба на процесните недвижими имоти, исковата молба по което е вписана в СВ на 22.12.2023 г., както и сключената на 22.01.2025 г. съдебна спогодба по гр. д. № 2640/2023 г.

2 по описа на РС-Г. Оряховица, с което имот с идентификатор *** е поставен в дял на Е. П. Т. и и третото лице-помагач на страната на ответника Т.

Г. Т.. Ответниците намират, че преди завеждане на делото за делба, т. е. преди вписване на исковата молба за делба, не е съществувала правна връзка (договор за аренда) между ищците с предмет имот с идентификатор ***, въз основа на която извеждат правния си интерес, а от друга сочат, че след приключване на делото за делба единият арендодател ищец не е собственик на процесния имот. На следващо място намира, че разпоредителните действия по отношение на делбените имоти, извършени след вписана искова молба за делба на тези имоти, не могат да се противопоставят на собственика в чиито дял се падне имота от делбената маса, поради което намира че аренодателя и арендартора ищци нямат правен интерес от търсената защита по отношение на имота, който не се е паднал в дял на аренодадателя. Ответниците оспорват и твърдението изложено в исковата молба, че към момента на депозирането й С. Й. А. притежава ½ ид. част от правото на собственост върху процесните имоти. Намира, че правоотношението възникнало от договор за аренда на земеделски земи № 1039/24.07.2023 г. обвързва ищците по делото, т.к. арендния договор се е конвентирал в наемен, който е потвърден от 50 % от съсобствениците, позовавайки се на съдебната спогодба сключена по гр. д. № 2640/2023 г. на РС-Г. Оряховица. Искат от съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Трето лице - помагач Т. Г. Т. не е взел становище по депозирания писмен отговор и искова молба.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че са сключени договор за аренда на земеделска земя № 1039/24.07.2023 г. и договор за аренда на земеделска земя № 72/16.01.2024 г.

От приложения договор № 1039 за аренда на земеделски земи от 24.07.2023 г., вписан в СВ при РС-Г. Оряховица се установява, че „Тива” ЕООД, представлявано от Е. П. Т. и Е. П. Т. – лично са отдали под аренда за срок от 01.10.2023 г. до 01.10.2033 г., при условията на чл. 4 от ЗАЗ, 3 горепосочените земеделски земи на арендатора „Тива I” ЕООД. Нотариалната заверка на подписите е от 26.07.2023 г.

От приложения по делото договор № 72 за аренда на земеделски земи от 16.01 2024 г., вписан в СВ при РС-Г. Оряховица на 16.01.2024 г., е видно, че П.

П.а А.а, М.Я.К., С. Й. А. и М.П. П. са отдали под аренда описаните по-горе земеделски земи на ищцовото дружество Частна земеделска компания „Шипа“ с. Л. срок от 10 стопански години, считано от 2024/2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищците искат да отрекат правното действие сключен по реда на чл. 3, ал. 2 от ЗАЗ договор за срок от 10 стопански години, който е сключен през 2023 г. Към момента на предявяване на исковата молба ищецът С. Й. А. е притежавал ½ ид. части от горепосочените недвижими имоти. Впоследствие между ищецът С. А., ответника Е. Т. и третото лице-помагач Т. Т. е постигната съдебна спогодба вписана в съдебния протокол от 22.01.2025 г. по гр. д.

№2640/2023 г. по описа на РС-Г. Оряховица, влязла в сила на 30.01.2025 г.

Видно от същата е, че в дял на Е. П. Т. и Т. Г. Т. в режим на съпружеска имуществена общност е поставен един от процесните имоти, а именно нива с площ от 13.235 дка., представляваща поземлен имот № 003004, с идентификатор № ***, местност „Памуклията“; в дял на ищеца С. А. е поставен друг от процесните имоти, а именно: нива с площ от 6.004 дка., представляваща поземлен имот № 079033, с идентификатор № ***, местност „Зад лехите“; в дял на С. А. и Е.А. А.а е поставен недвижим имот нива с площ от 4.902 дка., представляваща поземлен имот №030022, с идентификатор № ***, местност „Новия мост“.

Ищците искат да отрекат правното действие на вписан съгласно чл. 4б ал. 3 ЗСПЗЗ договор № 1039 за аренда от 24.07.2023 г. на горепосочените имоти, т.к. от своя страна на 16.01.2024 г. между тях и неучастващи по делото лица, прехвърлили по-късно идеалните си части от недвижимите имоти, П.

А.а, М.К. и М. П., е сключен договор №72/16.01.2024 г.за аренда за горепосочените имоти за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2024/2025 г.

Съгласно практиката на ВКС при наличие на конкуриращи се основания за ползване на един и същи имот/и през един и същ период от различни лица, 4 желаещи да участват в масиви за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ или за кандидатстване за финансови помощи по ЗПЗП, е налице правен интерес от установяване кой от тях има противопоставими на другия права, респ. валидно право да ползва вещта. В такъв случай е налице гражданскоправен спор, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Ответното дружество „Тива“ ООД и ответника Е. П. Т. като собственик на дял от 1/4 ид. части от процесните земи и арендодател по договор за аренда, с който те са арендувани, при горната хипотеза – наличие на конкуриращи се основания за ползване, също имат интерес да отрече правното действие на конкуриращия договор за аренда №72, сключен от ищците на 16.01.2024 г., в изпълнение на договорното си задължение да предадат владението и да осигурят безпрепятствено ползване на арендуваната вещ по предназначение. По тези съображения предявените установителни искове се явяват допустими.

По основателността на предявените искове, съдът намира следното: съгласно правилото на чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. В тази връзка, когато по отношение на съсобствени имоти /земеделски земи/ са сключени договори за наем, респ. аренда от съсобственици с различни права в съсобствеността, превес има ползването по този договор, който е сключен от съсобствениците, притежаващи повече от 50 % от общата вещ. Този извод е пряко проявление на правилото на чл. 32, ал. 1 ЗС, тъй като договора, сключен със съсобственик притежаващ повече от половината от общата вещ обвързва всички, тъй като решението на мнозинството при управлението и използването на съсобствената вещ е задължително за всички участници в общността. В тази връзка след като ответникът Е. П. Т., към момента на предявяване на исковата молба е носител на 1/4 ид. части от правото на собственост, а към момента на устните състезания притежава с третото лицепомагач Т. Г. Т. цялата вещ – недвижимия имот нива с площ от 13.235 дка., представляваща поземлен имот № 003004, с идентификатор № ***, местност „Памуклията“, на основание съдебна спогодба, влязла в симла на 30.01.2025 г. по гр. д. № 2640/2023 г. по описа на РС- Г. Оряховица, то тяхното решение е решение на мнозинството, как същата да се използва. Това решение обвързва всички и е противопоставимо на арендния договор на ищците от 16.01.2024 г., още повече, че същият е сключен след вписване на искова молба по делото за делба по гр. д. №2640/2023 г. На следващо място се установява, 5 че този имот при извършената делба на делбената маса не се е паднал в дял на ищеца С. А.. В случая приоритет има сключения договор № 1039 за аренда от 24.07.2023 г., доколкото такава е волята на мнозинството в общата вещ за начина на използването й, по отношение на имот нива с площ от 13.235 дка., представляваща поземлен имот № 003004, с идентификатор № ***, местност „Памуклията“. Договорът за аренда № 1039 от 24.07.2023 г. в тази част е противопоставим на ищците и има правно действие по отношение на тях. Ето защо съдът не споделя доводите на ищците, че договорът за аренда не следва да ги обвързва в три годишния срок след сключването му, а именно след 30.09.2026 г. по отношение на имот с идентификатор № ***.

Доколкото собствеността на процесната нива вследствие на извършената делба се е трансформирала в пълна собственост на ответника Е. П. Т. и третото лице помагач Т. Г. Т. в режим на СИО, който изрично са потвърдил оспорвания договор в тази част, то следва исковата молба да се отхвърли в тази част като неоснователна.