Решение № 7064 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7064 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110141081 по описа за 2025 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу С. П. Б. и П. И. Б., за признаване за установено, че дължат суми както следва С. П. Б.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г. в размер на 216,88 BGN (двеста и шестнадесет лева и 88 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 27.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.05.2025 г. в размер на 60,87 BGN (шестдесет лева и 87 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.04.2022 г. до 31.05.2023 г. в размер на 26,03 BGN (двадесет и шест лева и 03 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 27.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2022г. до 20.05.2025 г. в размер на 8,15 BGN (осем лева и 15 стотинки), и П. И. Б.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г. в размер на 216,88 BGN (двеста и шестнадесет лева и 88 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 27.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.05.2025 г. в размер на 60,87 BGN (шестдесет лева и 87 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.04.2022 г. до 31.05.2023 г. в размер на 26,03 BGN (двадесет и шест лева и 03 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 1

27.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2022г. до 20.05.2025 г. в размер на 8,15 BGN (осем лева и 15 стотинки), за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. ..... № 23, вх.4, ап.51, аб. № 278056. В исковата молба са налице твърдения, че за процесните вземания ищецът е депозирал заявление против длъжниците по реда на чл. 410 от ГПК.

По заявлението било образувано ч.гр.д. № 31299 по описа на СРС, 90 с -в за 2025 г. Съдът уважил заявлението и издал заповед № 16618 / 09.06.2025 г., с която разпоредил на длъжниците да заплатят претендираните от заявителя суми, но в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжниците подали възражения, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на установителни искове по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията му.

В исковата молба са налице твърдения, че о тветниците - ползватели на имота, описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г. и съответно са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същите са дължими от тях. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“ ЕООД съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са 2 изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. П. Б. и П. И. Б., и двамата чрез адв. Я. С., с приложено пълномощно, са депозирали отговор на исковата молба, с който признават предявените искове и правят искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Упълномощаването на адв. С. включва и правото да признава исковете.

С молба от 20.02.2026 г. ответниците, чрез адв. С., са представили доказателства за заплащане на 17.02.2026 г. на сума в размер на 344.27 евро, с посочено основание главница и лихви по делото, а в открито съдебно заседание на 26.02.2026 г. ищецът “Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. ., е потвърдил заплащането на сумите, като е взел становище, че са останали неплатени суми в размер на 24.14 евро за главница, 8.33 евро законна лихва, разноски в размер на 12.78 евро и юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 17.03.2026 г. ответниците, чрез адв. С., са представили доказателства за заплащане на 17.03.2026 г. на сума в размер на 49 евро, с посочено основание главница и лихви по делото, а в открито съдебно заседание на 26.03.2026 г. процесуалния представител на ищеца юрк. Дудова не е оспорила постъпилото плащане.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 31299/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 27.05.2025 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ..... № 23, вх.4, ап.51, аб. № 278056. Съдът намира, че между страните е налице валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия, тъй като между страните не е налице спор в тази насока.

О т неоспорените писмените доказателства, представляващи потвърждение за плащане от платежна система „Револют“ на 17.02.2026 г. на 3 сума в размер на 344.27 евро и потвърждение за плащане от Прокредит Банк ЕАД на 17.03.2026 г. на сума в размер на 49 евро, на задължението по настоящото дело, съдът намира, че както с процесуалното, така и с извънпроцесуалното си поведение ответниците са признали исковете по основание и размер. В същото време ищецът “Топлофикация София” ЕАД е потвърдил заплащането на част от сумите, предмет на иска, респ. не е оспорил второто плащане на задължението, извършено на 17.03.2026 г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са неоснователни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице 4 договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на исковете.

Съдът кредитира горепосочените платежни документи и намира, с оглед и на признанието на ищеца, че задълженията са платени в пълен размер на 17.03.2026 г., т.е. в хода на исковото производство. Видно от платежните документи плащането от страна на ответниците включва главница, лихви и разноски за държавна такса в исковото и заповедното производство, но не и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

С оглед изхода от настоящия спор и доколкото в открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца направи претенция за разноски, както и предвид на това, че ответниците са заплатили дължимите суми в хода на процеса, т.е. станали са причина за завеждане на делото, на ищеца се дължат разноски в размер на 102.26 евро, представляващи минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., против С. П. Б. ЕГН ********** и П. И. Б. ЕГН **********, и двамата със съд. адрес гр. София, ул. ...., чрез адв. С., за признаване за установено, че дължат суми както следва С. П. Б.: главница за 5 цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г. в размер на 110.89 евро, ведно със законна лихва за периода от 27.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.05.2025 г. в размер на 31.12 евро, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.04.2022 г. до 31.05.2023 г. в размер на 13.31 евро, ведно със законна лихва за периода от 27.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2022г. до 20.05.2025 г. в размер на 4.17 евро, и П. И. Б.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г. в размер на 110.89 евро, ведно със законна лихва за периода от 27.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 20.05.2025 г. в размер на 31.12 евро, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.04.2022 г. до 31.05.2023 г. в размер на 13.31 евро, ведно със законна лихва за периода от 27.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2022г. до 20.05.2025 г. в размер на 4.17 евро, за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. ..... № 23, вх.4, ап.51, аб. № 278056, поради плащане в хода на процеса, за които суми е издадена З аповед № 16618/09.06.2025 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 31299/2025 г. по описа на СРС, 90 състав.