Решение № 78 от 02.12.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Габрово, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224200600251 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия М. М. Д. от гр. Д., чрез договорния защитник адв. Р. И. от АК – Г., срещу присъда № 15 от 12.10.2022 г. по НОХД № 104/2022 г. по описа на Районен съд – Дряново.

С присъда № 15 от 12.10.2022 г. по НОХД № 104/2022 г. по описа на Районен съд – Дряново подсъдимият М. М. Д. от гр. Д. е признат за виновен в това, че на 25.09.2022 г., около 04,55 ч., по ул. *** в гр. Дряново, управлявал МПС – лек автомобил марка „***“ с рег. № *** (чужда собственост), с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 3,23 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARDN-0048, с което е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500 лева, както и да заплати сумата 5 лв. по сметка на Районен съд - Дряново в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание 1 лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият М. М. Д. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от право е зачетено времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 25.09.2022 г.

Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което се обжалва във всичките й части. Формално се заявява основанието по чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК. Алтернативно се развиват съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че за да наложи наказанието районният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство наличието на 3.23 промила алкохол, но в обвинителния акт липсвали посочени отегчаващи вината обстоятелства, както и твърдения от страна на прокуратурата за съществуване на такива. Посочва се, че видно от справката от МВР подсъдимият бил наказван за малко, дребни нарушения, свързани с управлението на МПС каквито всеки правел, колкото и да се старае да спазва правилата. Твърди се, че подсъдимият живее в с. ***, *** и същевременно работи на ***, което налагала постоянно да ползва превоз.

Лишаването от правоуправление за по-голям срок засягал както работата му, така и възможностите да се справя с отглеждането на животните, с което си помагал финансово. Претендира се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – присъдата да се измени, като се намали наказанието.

На 25.11.2022 г. е депозирано писмено становище от адв. Р. И., действащ като защитник на подсъдимия Д.. В същото се развиват пространни съображения за наличие на предпоставките по чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, основани на твърдението, че съставът на първоинстанционния съд отхвърлил искането за провеждане на диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК – „Съкратено съдебно следствие“, с мотива, че при „Бързо производство“ няма разпоредително заседание. На следващо място, изразява се несъгласие за това, че при липса на отегчаващи вината обстоятелства, посочени в обвинителния акт, както и в изложената обвинителна теза от прокурора по делото, съдът трябва да възприема такива в мотивите към присъдата и да обосновава с тях по-тежко наложеното наказание на подсъдимия.

Подсъдимият Д. и неговият защитник адв. Р. И., редовно призовани, не се явяват в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание. В депозираното от защитника писмено становище се прави искане за разглеждане на делото и 2 приключването му по същество в отсъствие на подсъдимия и процесуалния му представител. Поддържат се съображенията за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно – за намаляване на наказанието.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата, като мотивира становище за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд разгледа въззивната жалба, обсъди становищата на страните в процеса и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.

314 от НПК, приема следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Основно оплакване, формално посочено в жалбата и след това развито в депозираното от защитника писмено становище, се свежда до твърдението, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил искане на подсъдимия и защитника му за провеждане на съдебното следствие по диференцираната процедура по глава 27 от НПК. В тази връзка се претендира за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, на основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Доколкото произнасянето по така наведения довод е предопределящо за съдбата на присъдата, въззивният съд извежда виждането си по него преди да пристъпи към изложение на фактическите и правните си изводи по съществото на спора, както следва:

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово, ТО – Дряново, който е депозиран в Районен съд – Дряново на 06.10.2022 г. по реда на глава 24 от НПК – „Бързо производство“. При съобразяване с разпоредбата на чл. 358, ал. 1 т. 4 от НПК съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание, без да се провежда разпоредително заседание по чл. 248 от НПК. От протокола от проведеното на 14.10.2022 г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд е видно, че след откриване на заседанието с участието на прокурора, подсъдимия М. Д. и защитника му адв. Р. И., съдът подробно е разяснил на страните правата им в процеса и е дал е ход на делото, след като е взел становището им; проверил е самоличността на явилите се лица, след което е открил съдебното следствие по общия ред, съобразно нормата на чл. 276 от НПК – с доклад на председателя на съдебния състав, изложение на прокурора за обстоятелствата по 3 обвинението и запитване към подсъдимия дали разбира обвинението. Веднага след това подсъдимият е депозирал обяснения, чрез които подробно е изложил позицията си по обвинението. Според съдебния протокол, след обясненията на подсъдимия, съдът се е насочил към разпит на свидетелите, когато адв. И. е направил следното изявление:

„По реда на съдебното следствие, съкратено не може“, последвано от разяснението на съда, че на този етап по бързото производство не може да се допусне съкратено следствие.

При така очертаната хронология на провеждане на съдебното заседание, изведена на база данните по съдебния протокол, който е и официален свидетелстващ документ, въззивният съд намира, че възражението за незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд за провеждане на съкратено съдебно следствие е изцяло неоснователно. Преди всичко, голословно се явява твърдението на защитника, че съдът отхвърлил искането за провеждане на съкратено съдебно следствие с мотива, че при „бързото производство“ няма „разпоредително заседание“. Протоколът от проведеното пред районния съд съдебно заседание не предлага основа за подобни изводи. В него е отразено единствено разяснението на съда, че „на този етап“ по бързото производство не може да се допусне съкратено следствие. На следващо място, несъмнено е, че решението за провеждане на диференцираната процедура по глава 27 от НПК се взема преди откриване на съдебното следствие. В този смисъл е и т. 3 от ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК. В случая както подсъдимият, така и неговият защитник не са направили искане за провеждане на съдебното следствие по съкратената процедура до откриването на следствието по общия ред, извършено с доклада на председателя на съдебния състав. Претенцията на защитника за протичане на производството по диференцираната процедура, обективирана след откриване на следствието по общия ред и даването на обяснения от подсъдимия, е била недопустима и напълно законосъобразно е била отклонена от съдебния състав.

За пълнота на изложеното въззивният съд ще посочи, че дори и при неоснователно отхвърлено от първоинстанционния съд искане на подсъдимия по чл.

370, ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, не е налице основанието по чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, в който смисъл е т. 9 от ТР № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК. Настоящият случай обаче не е такъв.

Въззивният съд счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия М. Д., показанията на свидетелите Т. А. и Л.А.; писмените доказателства – протокол от проверка анализатори на алкохол в дъха от 03.05.2022 г., в който използваното за проверка на подсъдимия техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с № ARDN-0048 4 е отразено, че отговаря на стандарта; справка за нарушител/водач; АУАН серия GA № 670129 от 25.09.2022 г., ведно с талон за изследване бл. № 0054455; копие от СУМПС и контролен талон на подсъдимия; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0258-000093/26.09.2022 г.; справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия.

Пред настоящата инстанция страните не правят доказателствени искания, като съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна. След собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на доказателствата, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият М. М. Д. е роден на *** г. в гр. Д. и живее в същия град. Д. ***.

Видно от справка за нарушител/ водач от ОД на МВР Габрово (л. 12 от ДП) подсъдимият е правоспособен водач на МПС от категория В, М и АМ, като притежава свидетелство за правоуправление със срок на валидност до *** г. Същият е наказван неколкократно за извършени административни нарушения по ЗДвП.

На 25.09.2022 г., около 04,55 ч. подсъдимият Д. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се движел по ул. „***“ в гр. Дряново. По същото време полицейските служители – свидетелите Л.А. и Т.А. извършвали контрол на движението на ППС. Спрели автомобила на подсъдимия в гр. Дряново на ул. ***. При проверката установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия, който пътувал с още едно лице. При извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0048 уредът отчел 3,23 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване на кръвна проба, като в него същият вписал „приемам“ и се подписал. Д. не се явил във ФСМП - Дряново за даване на кръв за химичен анализ.

Въпреки заявлението във въззивната жалба, че присъдата се обжалва във всичките й части, на практика не се сочат неизяснени от районния съд обстоятелства и не се излагат съображения за неправилно или превратно кредитирани доказателствени източници. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.