Решение № 17398 от 29.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17398 гр. ..., 29.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110157651 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Ищцата З. Г. Л. е предявила срещу ... осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 451,02 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, извършени вследствие причинени на ищцата телесни увреждания при ПТП, настъпило на 17.01.2022 г. по път ... в района на 12 км., с посока на движение от гр. ... към гр. ..., по вина на водача на товарен автомобил „...., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост загубил управление над товарния автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, причинявайки верижно ПТП, представляващо покрит застрахователен риск съгласно договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застраховател по който е ответникът, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 18.03.2022 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищцата чрез процесуалния си представител адв. В. О. твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, страна по който е ответникът, е настъпило събитие – гореописаното ПТП, за което вина носи застрахованият при ответника водач, вследствие на което на ищцата са причинени следните травматични увреждания: повърхностна травма на главата; контузия на ляво коляно; дисторзио/разтягане на предна кръстна връзка на лявата коленна става; инкомплетна лезия в задния рог на медиалния менискус; посттравматичен едем на мастните планове на ставата; реактивен бурсит и синовиит.

Сочи, че във връзка с наложилото се лечение е направила следните разходи: на 24.01.2022 г.

– сумата от 320 лв. за извършен ЯМР на лява колянна става; на 25.01.2022 г. – сумата 1 от 53,23 лв. за лекарства за лечение на остеоартрит и облекчаване на болки в ставите; н а 15.02.2022 г. – сумата от 19,45 лв. за лекарства за лечение на остеоартрит; на 02.03.2022 г. – сумата от 58,34 лв. за лекарства за лечение на остеоартрит. Ищцата посочва, че във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 8/17.01.2022 г. по описа на РУ-..., пр. пр. № 46/2022 г. по описа на РП-..., изпратено по компетентност на Софийската окръжна прокуратура, където е образувана пр. пр. № 240/2022 г. Твърди, че на 18.03.2022 г. е поканила ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, като е предоставила и данни за банковата си сметка, но до настоящия момент плащане не е извършено. С тези доводи прави искане съдът да осъди ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 18.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски за адвокат по чл. 38 ЗАдв. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно товарен автомобил „..... Оспорва механизма на ПТП и наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и настъпилите вреди. Оспорва истинността на отразените в съставения констативен протокол за ПТП от 17.01.2022 г. обстоятелства в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“ с твърдения, че в тази част протоколът представлява частен свидетелстващ документ. Оспорва твърдените от ищцата телесни увреждания и направените за лечението им разходи да се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва ПТП да се дължи на виновното противоправно поведение на застрахования при него водач. Прави възражение за съпричиняване на вредите при твърдения, че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП – управлявала е лек автомобил марка ..., без да го контролира непрекъснато и при несъобразена с пътната обстановка скорост; че ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗДвП – не се е движила плътно в най-дясната част на своята пътна лента и е навлязла в лентата за насрещно движение; че ищцата не е използвала предпазен колан към момента на удара. С тези доводи моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 КЗ, по който в тежест на ищцата е да докаже фактите, включени във фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда и нейния размер, 4. причинноследствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се 2 предполага до доказване на противното, както и наличието на валидно и действително застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника относно товарен автомобил „...., с който е причинено процесното ПТП, че е отправила до ответника писмена покана за плащане на застрахователно обезщетение, ведно с представяне на нужните документи, която покана е получена от застрахователя. Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае до правен извод.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно обратно доказване по чл. 154, ал. 2 ГПК да обори презумпцията за вина. В тежест на ответника е и да докаже твърдяното съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в конкретни действия или бездействия при управление на лекия автомобил, в т.ч., че не е контролирала автомобила непрекъснато и го е управлявала при несъобразена с пътната обстановка скорост; че не се е движила плътно в най-дясната част на своята пътна лента и е навлязла в лентата за насрещно движение; че не е използвала предпазен колан към момента на удара, което е довело да настъпването на вредите.

Между страните не е спорно наличието на действително и валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника „... относно товарен автомобил „.....

В настоящия случай противоправното поведение, от което се твърди, че са настъпили имуществени вреди за ищцата, представлява престъпление, установено с влязла в законна сила Присъда № 12/14.03.2024 г. по н. о. х. д. № 727/2023 г. по описа на СОС, НО, 4 състав, приложена като доказателство по делото на лист 266. От постановената присъда се уастновява, че . Х. Б. е признат за виновен за това, че на 17.01.2022 г. около 11:40 ч. на път ..., в участъка на 12 км., в посока на движение от гр. Г..., е нарушил правилото за движение на пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на . Б. и телесни повреди на Е. В. М., поради което на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на две години лишаване от свобода.

Разпоредбата на чл. 300 ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Аналогична в този смисъл е разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК, според която влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.

Ето защо съдът намира, че е обвързан по отношение на приетото от наказателния съд настъпване в посочените време и място на ПТП на 17.01.2022 г. по вина на водача на товарен автомобил марка „..., относно който безспорно се установи наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество.

3

Наред с това, за установяване обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП по делото е приет като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/17.01.2022 г., съставен от длъжностно лице в кръга на възложените му служебни задължения, който като официален свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, и относно самото удостоверително изявление - обстоятелствата, които са установени от него, и волеизявленията, които са извършени пред него. В настоящия случай не са оспорени нито автентичността на констативния протокол за ПТП, нито удостоверителната компетентност на неговия съставител, както и реда, по който е съставен актът.

Във връзка с доказване механизма на процесното ПТП по делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е. В. М. и . Х. Б. и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. С. и базирано на представените по делото писмени доказателства, в т.ч. приобщените преписи от материали по образуваното досъдебно производство № 8/2022 г. по описа на РУ-..., и на показанията на разпитаните свидетели.

От констатациите на САТЕ, както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Е. В. М. и . Х. Б., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че на 17.01.2022 г. около 11:40 ч. в светлата част на денонощието при условията на ясно време и суха пътна обстановка по път ... в посока на движение гр. ... – гр. ... се е движил товарен автомобил марка „...., управляван от водача . Х. Б., а в обратната на него посока са се движили лек автомобил марка ..., управляван от водача Е. В. М., а зад него в същата посока се е движил лек автомобил марка ..., управляван от ищцата З. Г. Л.. Пътят в посоката на двете превозни средства, движещи се едно зад друго, е с лек наклон на изкачване и лек ляв завой спрямо посоката им на движение. Непосредствено след гр. ... в района на 12 км. на кръстовище с без име, водещ към птицекомбинат, при условията на спускане и лек десен завой, водачът на товарен автомобил марка „...., се отклонява от посоката си на движение, навлиза в лентата за насрещно движение, където реализира челен удар с насрещно движещия се лек автомобил марка .... След този удар товарния автомобил реализира вторичен челен удар с насрещно движещия се втори лек автомобил марка ....

Вторичният удар бил силно изразен в предната лява габаритна част на лекия автомобил, който се установил в своята лента за движение с леко косо разположение съобразно огледния протокол вляво спрямо посоката си на движение.

От заключението на вещото лице се установява, че причината за настъпване на ПТП е неподходящо избрана от водача на товарен автомобил марка „...., скорост на движение в определения пътен участък, неправилното боравене от негова страна с органите на управление на автомобила, както и навлизането му в лентата за насрещно движещите се леки автомобили. Установява се, че водачът на товарния автомобил е предприел маневри по отклонение от посоката на движение отдясно наляво и навлизане в лентата за насрещно движение, а водачът на лек автомобил марка ... се е движил в своята лента за движение и 4 не е имал възможност да предприеме спасителна маневра. Според заключението на вещото лице към момента на вторичния челен сблъсък водачът на товарен автомобил марка „...., се е движил със скорост от 90 км/ч. при наличие на вертикална маркировка – пътен знак „кръстовище с път без предимство отляво“, пътен знак „забранено е движението със скорост по-висока от означената“ с вписана цифра 60 и пътен знак „забранено е изпреварването на моторни превозни средства с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“. Водачът на лек автомобил марка ... се е движил с възможна и вероятна скорост от приблизително 60 км/ч.