Разпореждане № 4788 от 30.09.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4788 гр. Кюстендил, 30.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20251520103012 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и П. В., чрез пълномощника юрк. К. Х., против длъжника А. И. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 800,00 лева главница, дължима по договор за кредит № ***г., сключен между А. И. М. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, обезпечен чрез сключен на 26.06.2020г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и А. И. М., според който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задълженията на длъжника по договора за кредит, като след погасяване вземането е прехвърлено от поръчителя на заявителя „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022г.; 53,92 лева дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 26.06.2020г. до 10.10.2020г.; 453,14 лева законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 11.10.2020г. до 15.09.2025г., 250,50 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 36,33 лева законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 27,10 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за паричен заем, договор за предоставяне на поръчителство и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното: Заявлението е 1 представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни.

Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното:

По повод сумата в размер на 250,50 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, съдът следва да отбележи следното - видно от обстоятелствената част на депозираното заявление е, че между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за поръчителство той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния към третото лице-кредитор. Възнаграждението обаче е уговорено с лице, което е изцяло контролирано от кредитора по договора за кредит, който като едноличен собственик на капитала на поръчителя има право на цялата му печалба. Тоест, крайният финансов резултат от договора за предоставяне на поръчителство е в полза на кредитора по договора за кредит. Няма данни да е имало възможност за избор на друго лице за поръчител.

Освен това, изискването да се предостави обезпечение, за да се разгледа искането за кредит в малък срок съставлява и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя /по-слабата икономически страна/, който очевидно има нужда от средствата. Или, анализът на разпоредбите на процесния договор води до извода, че е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитора.

На следващо място, от предвиждането на банкова гаранция като друг допустим метод на обезпечаване, става още по-ясна оказваната икономическа принуда да се сключи договор с посочен от кредитора поръчител, защото е повече от ясно, че ако отговаря на изискванията на банка за издаване на банкова гаранция, то потребителят ще отговаря и на изискванията на банката за получаване на кредит от нея самата при това при ноторно известния факт, че лихвите на банките са далеч по-ниски от лихвите на небанковите финансови институции. Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

В съвкупност, тези факти сочат, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, което да отиде в крайна сметка в полза 2 на кредитора по договора за кредит, което от своя страна съставлява разход пряко свързан с кредита, който разход не е включен в ГПР по кредита /скрит разход, имащ характер на допълнително възнаграждение за кредитора извън договорната лихва/. С него обаче ГПР ще надхвърли допустимите от чл. 19 от ЗПК пет пъти размера на законната лихва.

Именно чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за предоставяне на поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този собственик се постига заобикалянето на чл. 19 от ЗПК.

Предвид изложеното се налага изводът, че макар всеки един от договорите, представени на съда със заявлението по чл. 410 ГПК, а именно: договорът за кредит и договорът за поръчителство, формално да представляват самостоятелни договори, при внимателния им анализ се установява договорна обвързаност между кредитора и поръчителя, което е видно както от уговорката за сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя ЮЛ - поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, така и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.

5 от Договор за предоставяне на поръчителство.

Така, дългът по кредитното правоотношение с така уговорените акцесорни плащания следва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита.

Поради горното на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК клаузата предвиждаща възнаграждение на поръчителя е нищожна и такова не се дължи. С оглед изначалната недължимост на възнаграждението за поръчителя, като акцесорна на това е недължима и претенцията за заплащане на законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 22,22 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 /петдесет/ лева, тъй като производството не се отличава с фактическа и/или правна сложност.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която А. И. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и П. В., сумите, както следва: 800,00 лева 3 главница, дължима по договор за кредит № ***г., сключен между А. И. М. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, обезпечен чрез сключен на 26.06.2020г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и А. И. М., според който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задълженията на длъжника по договора за кредит, като след погасяване вземането е прехвърлено от поръчителя на заявителя „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022г.; 53,92 лева дължима договорна възнаградителна лихва за периода от 26.06.2020г. до 10.10.2020г.; 453,14 лева законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 11.10.2020г. до 15.09.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и 22,22 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *** в частта за сумите, както следва: 250,50 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 36,33 лева законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4