Решение № 59 от 03.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 875/2024
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 03.02.2025
- В сила
- 19.03.2025
- Състав
- Георги Драгостинов, ДИАНА РАДЕВА, Ангелина Богданова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263,ал.3,изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 201,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 201,ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Велико Търново, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Драгостинов
Членове:
ДИАНА РАДЕВА
Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Въззивно гражданско дело № 20244100500875 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С Решение № 427/11.06.2024 г. по гр.д.№ 1750/2023 г. по описа на ГОРС ответникът „П. “ е осъден на основание чл.200 от КТ да заплати на И. Б. И. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства и притеснения от трудова злополука, настъпила на 09.07.2023г.,около 17,17 часа, при км 491+250, в междугарието Синдел-Провадия, когато по време на изпълнение на трудовите си задължения като „Машинист, локомотивен” и обслужване на влак 2654, неустановено лице хвърлило камък по лявото челно стъкло на локомотив № 44-128, стъклото се пръснало и И. И. е претърпял травматични увреждания: нараняване на очите, порезни рани по лицето и натъртване на рамото на дясната ръка, което е обусловило настъпване на временна неработоспособност на ищеца през периода от 10.07.2023г. до 23.07.2023г., както и сумата от 433,78 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от същата трудова злополука, заедно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.08.2023г. до окончателното изплащане на двете 1 вземания. За разликата от уважения размер от 433,78 лева до пълния претендиран размер от 1300 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди иска е отхвърлен, като неоснователен. Отхвърлена е акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху дължимите обезщетения по чл.200 от КТ за периода от датата на настъпване на трудовата злополука – 09.07.2023г., до датата на предявяване на исковата молба – 22.08.2023г., като неоснователна. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1478 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и дължимите държавни такси към бюджета на съдебната власт. Ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 214 лева, представляваща направените съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 259,ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Б.“ ЕООД, гр.С., „П.“ , гр.Г. О., чрез пълномощник адв.В. от ВТАК срещу решението в частта му, с която е уважен изцяло иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лева.
Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно , като излага доводи за неправилна преценка при определяне на размера на обезщетението, което е завишено по размер и несъответно на доказаните увреждания от ищеца.
Посочва, че съдът е постановил решението си при неправилна преценка на противоречивите твърдения в исковата молба относно изложената фактическа обстановка за претърпяното увреждане на очите, както и при кредитиране на противоречиви свидетелски показания в същата насока. Заявява, че съдът е следвало да отчете 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, каквото не е сторил. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно , противоречащо на материалния и процесуалния закон и да постанови друго, с което да редуцира размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при отчитане процент съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор от адв.С.пълномощник на ищеца И. Б. И., в който се сочи неоснователност на въззивната жалба. Излага липса на противоречия в твърденията, изложени в исковата молба. Заявява недоказаност на релевираното възражение за съпричиняване от страна на ответника. Счита решението на съда за правилно 2 и законосъобразно и моли съда да го потвърди в обжалваната част.
Претендира разноски.
В същия срок на основание чл.263,ал.2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението на съда в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху присъдените размери на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от деня на трудовата злополука до окончателното изплащане.
Излага, че решението в тази част е неправилно , несъобразено със закона и съдебната практика, според които при деликт, каквато е и трудовата злополука, длъжникът изпада в забава от деня на деликта. Моли съда да отмени решението в тази му част и да постанови друго, с което да се присъди законна лихва за забава за периода от деня на трудовата злополука до предявяване на исковата молба в съда.
В срока по чл. 263,ал.3,изр.второ от ГПК не са депозирани отговори на насрещната въззивна жалба от ответника и от третото лице-помагач на страната на ответника.
В съдебно заседание адв.Чолакова от ВТАК като пълномощник на „Б.“ ЕООД, „П.“ гр.Г. О. поддържа депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание адв.С. от ВТАК като пълномощник на И. Б. И. оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба.
Третото лице- помагач на ответника – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез пълномощника си юк А. с писмено становище поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да се редуцира размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като прекалено завишено.
Решение № 427/11.06.2024 г. по гр.д.№ 1750/2023 г. по описа на ГОРС в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 433,78 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди; в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от уважения размер от 433,78 лева до пълния претендиран размер от 1300 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователен, както и в частта, с която е присъдена законната лихва върху главниците на присъдените обезщетения по чл.200 от КТ , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.08.2023г. до окончателното изплащане поради необжалването му е влязло в 3 сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивното производство.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба са подадени в срок от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт срещу съответната му част.
При извършената проверка по реда на чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Валидно е, като постановено от надлежен орган в пределите на правораздавателната власт на съда, постановено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Допустимо е, тъй като е постановено при наличието на положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за погасяването му. Съдът се е произнесъл по предмета на спорното право, въведено с исковата молба.
При преценка правилността на решението в обжалваните му части въззивният съд е ограничен до посоченото в жалбата, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД В исковата молба се твърди, че ищецът и ответното дружество са в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „локомотивен машинист“ при брутно трудово възнаграждение около 2700 лева. Заявява, че на 9.07.2023 г. по време на обслужване на влак 2654, около 17,17 часа, при км 491+250, в междугарието Синдел-Провадия, неизвестно лице хвърлило камък по локомотива, при което лявото челно стъкло се счупило на множество парченца, част от които попаднали в очите на ищеца, а други наранили лицето му. Наранено било и дясното му рамо. Излага, че влакът преустановил движението си, бил подаден сигнал на тел.112, а пристигналите медици от Спешна помощ направили промивка на очите, с която отстранили фините прахови частици. Впоследствие били отстранени забити в окото около 5 стъклени парченца. Излага, че за възстановяването си е 4 ползвал отпуск за временна неработоспособност от 14 дни, както и че е изживял значителен шок от инцидента, тъй като не е очаквал да се случи.
Посочва, че е претърпял значителни болки и страдания по повод премахването на стъклените парченца от очите му и че се е притеснявал за постоянна увреда на зрението. Изтъква, че злополуката е призната за трудова. Моли съда да му присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно със законна лихва от деня на злополуката -9.07.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът възразява срещу размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпяната трудова злополука, като счита, че е прекалено завишен спрямо описаните увреждания на здравето. Релевира възражение за съпричиняване и проява на груба небрежност от страна на пострадалия в периода на възстановяването на здравето след злополуката. Сочи, че от претендираното обезщетение следва да се приспаднат получените застрахователни обезщетения по застраховка „Трудова злополука“ издадена от „ОЗК Застраховане“ АД, както и обезщетенията за временна неработоспособност.
Не оспорва, че ищецът има право да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но не и в претендирания размер, поради което моли съда да отхвърли исковете така, както са предявени, като неоснователни.
Претендира разноски.
Конституираното трето лице- помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК –Застраховане“ АД оспорва изцяло предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не са изпълнени изисквания поставени в Общите условия и не е налице своевременно уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Заявява, че претендираните обезщетения многократно надхвърлят лимита на отговорността му по застрахователния договор и ги оспорва като прекалено завишени. Оспорва и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва.
От изложените фактически твърдения на страните и приобщените и събрани писмени и гласни доказателства от фактическа страна се установява следното:
Ищецът работи при ответника по трудов договор и заема длъжността „ 5
Машинист, локомотивен“. От Протокол №3/11.07.2023 г. с резултатите за извършено разследване на допуснат инцидент по чл.55,ал.1 от КСО, съставен от комисия, назначена от директора на „ППП“- Г. О. е видно, че на 9.07.2023 г. около 17,17 часа при обслужване на на влак № 2654 в междугарието „Синдел- Провадия“ на км. 491+250 след потеглянето на влака е забелязана група лица, които поставят предмети на лявата релса по посока движението на влака. Локомотивната бригада е подала знак „Внимание“, ищецът е съсредоточил вниманието си върху поставените на релсата предмети, когато изведнъж скрито в храстите лице хвърлило камък в лявото челно стъкло на движещия се локомотив. Стъклото се пръснало срещу правостоящия в кабината ищец и той получил нараняване на очите, порезни рани по лицето и натъртване на рамото на дясната ръка. След подадения сигнал на тел.112 на място са пристигнали полицейски органи и Спешна помощ, чийто екип е оказал необходимата помощ на ищеца. След престой и изпратен помощен локомотив влакът е пристигнал в гара Г. О. в 22:57 часа. Не са съставени актове за нарушение или за търсене на друг вид отговорност. Предписан е извънреден инструктаж с оглед зачестилите инциденти на хвърляне на камъни по влаковете. С Разпореждане № 5104-04-45 от 21.07.2023 г. на ТП на НОИ Велико Търново злополуката се приема за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КТ. Ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода 10.07.2023 г.- 23.07.2023 г. вкл. според издадените два болнични листа с поставена диагноза “чуждо тяло в конюктивиалния сак“. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на дясното рамо без данни за фрактури и луксации и без лезия на кожата; попадане на чужди тела и нараняване на склерите на двете очите от микростъкълца от счупено челно стъкло на локомотива.
Разпечатката съдържа 36 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4fd25e0-6786-4c25-889f-9c6ab4bed463