Решение № 4870 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4870 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100513735 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20152950/07.07.2021 г., постановено по гр. д. № 39778/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I I Гражданско отделение, 170 състав, ответникът „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на ищеца „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата в размер на 18 101,73 лева (без ДДС), представляваща прихванати без правно основание от дължимата цена за доставени стоки като логистична такса по договор в периода м. май 2015 г. – 31.12.2018 г., както следва:

916,65 лева, прихванати през 2015 г.; 5 423,16 лева, прихванати през 2016 г.; 7 479,31 лева, прихванати през 2017 г., 4 282,61 лева, прихванати през 2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 11.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата над сумата от 18 101,73 лева до пълния предявен размер от 19 016,55 лева, като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на ищеца „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 1 866,34 лева – разноски в първоинстанционното производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на ответника „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 67,35 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск е уважен, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, чрез пълномощниците адвокат А.Д. и адвокат Д.Н.. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение. Конкретно се развиват доводи, че при неправилно тълкуване на т. 7 от Приложението за логистично сътрудничество, първоинстанционният съд е формирал извод, 1 че ответното дружество е фактурирало и прихванало вземанията на ищеца – доставчик за доставени стоки със своите вземания за логистични такси в размер, надхвърлящ уговореното между страните в горепосочената клауза. Поддържа се, че за да достигне до този погрешен извод решаващият районен съд е приел, че база за начисляване на логистичната такса е фактурната стойност на доставените стоки, намалена със стойността по издадените от ищеца данъчни кредитни известия. Твърди се, че така приетото от съда не кореспондира с действителната воля на страните и с уговореното помежду им, а именно логистичните клаузи да се начисляват върху оборота на стоките по продажната цена, на която „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД ги купува и съответно заплаща на доставчика. В тази насока се сочи да е и съдържанието на клаузата на т. 8 от Приложението за логистично сътрудничество, съгласно която „Под нетен оборот на Доставчика се разбира стойността на доставените стоки за определен период от време“. Поддържа се, че разходите за логистика се правят с оглед реализацията на всички доставени от ищеца стоки, независимо колко от тях ще бъдат фактически реализирани от ответника. В допълнение на изложеното се оспорва приетото от районната инстанция, че за преценка конкретно вложения в клаузата на т. 7 смисъл на понятието „нетен оборот“ следва да се изходи от лексикалното значение на понятието „нетен“ и данъчно-правното значение на понятието „оборот“, доколкото в случая страните в рамките на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД са определили смисъла на спорното понятие. Неправилно районният съд не е зачел факта на фактуриране на процесните фактури от ищеца като признание за вземането на ответника за логистична такса в по-висок от понастоящем твърдения такъв. При тези аргументи моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „А.Т.“ ЕООД, чрез адвокат К. С.. Поддържа се неоснователност на заявените с жалбите доводи за неправилност на обжалваното решение и се моли за неговото потвърждаване.

В проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна А.Т.“ ЕООД, редовно призована, не изпраща процесуален представител. С молба от 14.10.2022 г. последната е заявила, че оспорва въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Претендира разноски по делото съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК, приложен към молбата.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен предявеният от „А.Т.“ ЕООД срещу „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 18 101,73 лева до пълния предявен размер от 19 016,55 лева.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които да променят така приетата за установена от СРС фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от СРС фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен 2 интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се констатират допуснати от СРС нарушения на императивни материалноправни норми при неговото постановяване.

Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с конкретно релевираните доводи във въззивната жалба следва да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 19 016,55 лева без ДДС – неоснователно начислени и прихванати от ответника логистични такси с дължимата цена за доставени му от ищеца стоки.

Правилно е прието от СРС, че според нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване имуществено разместване – реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираната сума, а при установяване на посочените обстоятелства – в тежест на ответника е да установи, че е получил сумата на годно правно основание, в т. ч. и основанието за прихващане на процесната сума.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба и в отговора на жалбата, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че на етапа на въззивното производство между страните не се спори относно следните обстоятелства: 1./ страните по делото се намират в трайни търговски отношения, чийто правопораждащ юридически факт е „Рамково споразумение – общи условия на системата на доставки в „Метро“ от 20.12.2013 г., като условията и сроковете за заплащане на цените за извършваните в рамките на това споразумение доставки на различните продуктови групи са регламентирани в споразумение за търговски условия („Търговски условия“); 2./ в рамките на търговската си обвързаност в периода м. май 2015 г.

– 31.12.2018 г. доставчикът „А.Т.“ ЕООД е реализирал множество доставки на стоки за нуждите на магазинната мрежа на „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД; 3./ при доставката на захарни изделия от м. април 2015 г. „А.Т.“ ЕООД се идентифицира като доставчик № 25565 съгласно двустранно подписано от представители на двете страни Логистично приложение от 08.05.2015 г., съставляващо неразделна част от Общите условия, съгласно п. 2.6. от тях; 4./ съгласно т. 4, б. „а“ от Логистично приложение от 08.05.2015 г. доставчикът потвърждава, че ще доставя всички бъдещи пратки до всички магазини на МСС BG; съгласно т. 7, абзац 1, логистичната такса се дефинира като 2,2 % от нетния оборот на доставчика, но размерът на таксата не може да бъде по-малко от 30,00 лева без ДДС за всеки палет и включва превоза от Централизираната платформа от страна на МСС BG до магазините на МСС BG; съгласно т. 7, абзац 4 под нетен оборот на доставчика се разбира стойността на доставените стоки за определен период от време; съгласно т. 9 МСС BG приспада фактурираната сума „Логистична такса“ от плащанията за стоката на доставчика за всеки месец.

В производството пред СРС е изслушано заключението на вещото лице М.М. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно вариант "А" от експертното заключение реализираният и отразен оборот без ДДС в дневниците за продажби на ищеца 3

„А.Т." ЕООД, на стоки, които последният е доставил на ответника „М.К.Е.К.Б." ЕООД, под № 25565 за продуктова група „захарни изделия", включващ фактури, дебитни и кредитни известия към тях, в периода 01.05.2015 г. - 31.12.2018 г., е в общ размер на 2 242 398,38 лева, а дължимите за този оборот логистични такси по т. 7 от Логистичното приложение от 08.05.2015 г. от 2,2 % за исковия период са в общ размер на 49 332,77 лева; фактурираните и прихванати от ответника от вземанията на ищеца за доставна цена логистични такси са в общ размер на 67 434,50 лева, т. е. 18 101,73 лева повече, както следва: 916,65 лева, прихванати през 2015 г.; 5 423,16 лева, прихванати през 2016 г.; 7 479,31 лева, прихванати през 2017 г.; 4 282,61 лева, прихванати през 2018 г. Съгласно вариант "В" на заключението, първоначалната стойност на доставените от ищеца стоки от продуктова група "захарни изделия" без съобразяване с последващо издадените кредитни и дебитни известия към съответните фактури за исковия период е в общ размер 2 996 829,93 лева, като изчислените на тази база логистични такси по т. 7 от Логистичното приложение от 08.05.2015 г. от 2,2 % са в общ размер 67 434,50 лева, както са били фактурирани и прихванати от „М.К.Е.К.Б." ЕООД от вземанията на „А.Т." ЕООД за доставна цена.

Спорът между страните на етапа на въззивното производство се концентрира върху въпроса как се изчислява размерът на логистичните такси по т. 7 от Логистичното приложение от 08.05.2015 г. от 2,2 % от нетния оборот на доставчика, т. е. коя е базата, определена от страните като „нетен оборот“, на която се изчисляват процесните такси, и правилно ли последните са начислени и прихванати от ответното дружество.

В относимите клаузи на процесното Логистично приложение от 08.05.2015 г. е договорено следното: в т. 7, абзац 1 – логистичната такса се дефинира като 2,2 % от нетния оборот на доставчика, но размерът на таксата не може да бъде по-малко от 30,00 лева без ДДС за всеки палет и включва превоза от Централизираната платформа от страна на МСС BG до магазините на МСС BG; т. 7, абзац 4 – под нетен оборот на доставчика се разбира стойността на доставените стоки за определен период от време.