Определение № 1614 от 18.11.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1614 гр. П., 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Гражданско дело № 20244400100018 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 129 ГПК - проверка за редовност на исковата молба

Делото е образувано по повод искова молба от Г. В. В. срещу Окръжен съд - Л., с която се претендира осъждане на ответника за сумата от 1 000 000 (един милион) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, с посочено правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. чл. 6, пар. 1 ЕКПЧОС, вр. чл. 13 и чл. 35 от същата конвенция.

Настоящият състав на съда първоначално е приел, че предявеният иск е недопустим и на основание чл. 130 ГПК с Определение №738/23.04.2024 г. е прекратил производството по делото.

При осъществен въззивен контрол по повод частна жалба от ищеца Апелативен съд В.Т. е отменил прекратителния акт и с Определение №324/06.06.2024 г. по ВЧГД №244/24 е върнал делото на настоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовностите в исковата молба, обсъдени подробно в мотивите на определението.

В изпълнение на указанията, настоящият съдебен състав указа с Определение №1053 от 08.07.2024 г. на ищеца да уточни правнозначимите обстоятелства, като едновременно с това е уважена молбата на Г. В. за допускане на правна помощ.

С молба с Вх.№11643/25.10.2024 г. адв. К. Я., определен от АК – П. за 1 процесуален представител на ищеца въз основа на допусната от съда правна помощ.

С горната молба частично са въвеведени следните уточнения, съгласно която указанията на съда, както следва:

1. Да посочи подробно обстоятелствата във връзка с всяко от изброените в исковата молба граждански дела и в какво се изразява вредоносното действие на съдебния орган.

Посочва, че вредоносното действие се изразява в нарушение от Окръжен съд Л. на принципа на случайно разпределение на делата по чл. 9 ЗСВ, описани в исковата молба и др., разпределяни на съдебен състав без номер с председател съдия П.П.. Така ищецът бил лишен от право на ефективни правни средства за защита, лишен и от правото на достъп до съд, в резултат на което търпял вреди – стрес, физически и психически болки и страдания, липса на доверие в съдебната система, демотивация за търсене на права, отхвърленост, пренебрежение, пораждане на чувство за страх и др.

2.

Да посочи актовете, с които е приключило всяко едно от процесните дела;

Не посочва, тъй като възразява, че резултатът/развоят на делата не е предмет на спора. В. се позовава на нарушението на обективния критерий за безпристрастност на съда.

3.

Да посочи нарушение на конкретна норма от правото на Европейския съюз, което се твърди, че е допуснато от съда;

Уточнява, че са нарушени чл. 6, §1(право на справедлив процес от независим и безпристрастен съд), защото е нарушен принципът на чл. 9 ЗСВ, от което следва, че съдът не отговаря на изискването да е създаден в съответствие със закона; чл. 13 (ефективно средства за защита на правата) и чл. 3 (забрана за нечовешко и унизително отношение) .

4.

Да посочи дали съдебните актове са подлежали на инстанционен контрол, обжалвани ли са и дали такъв е бил упражнен;

Указанието не е изпълнено с насрещно оспорване, че тези обстоятелства нямат правно значение, тъй като оплакването на ищеца е за нарушение на процеса по образуване на делата.

2

5.

Да посочи правния интерес да търси обезщетение от Окръжен съд Л., ако този орган не е последната инстанция по съответното дело.

Заявява, че черпи правен интерес от нарушението на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. Чл. 6, §1, чл. 13, вр. Чл. 3 ЕКПЧ и чл. 35 ЕКПЧ, тъй като Г. В. бил лишен от защита от компетентния съд.

При това положение настоящият съд намира, че въпреки дадената възможност на ищеца да посочи обстоятелствата, на които основава своята парична претенция, нередовностите не са отстранени.

Яснота има единствено по отношение на оплакванията на ищеца, че при определяне на конкретен съдия от състава на Окръжен съд Л., който да разгледа множеството граждански дела описани чрез своите деловодни номера, бил нарушен чл. 9 от Закона за съдебната власт.

Позоваването на конкретно нарушение обаче не е достатъчно, за да може да се направи извод, че е налице твърдение за останалите елементи на фактическия състав, посочен в чл. 2в ЗОДОВ или в чл. 49 ЗЗД.

В Определение №1060/7.03.2024 г. по ч.гр.д.№453/24 на IV г.о. ВКС. В този акт е прието, че трите материални предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаването на правото на ЕС са: нарушения на правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; нарушението да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частноправния субект.

Прието е още, че „ Това са и юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2в ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.“ В исковата молба и уточненията, след допусната права помощ, няма твърдения за факти, които могат да се подведат под хипотезата на чл. 2в ЗОДОВ, затова и исковата молба остава нередовна в обстоятелствената си част и това налага нейното връщане.

Въведените факти не могат да очертаят и твърдения за фактически състав на общата гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД, защото не са изложени твърдения за конкретно противоправно поведение на дадено 3 лице, за което отговорност да носи ответникът, а така също и не са налице отново обстоятелства, които да очертаят защитимо право.

Посочената за нарушена правна норма на чл. 9 от Закона за съдебната власт не представлява субективно право, чиято защита може да се търси пред съд. Посочената разпоредба предвижда, че разпределението на делата се извършва на принципа на случайния подбор. Това е норма от организационен характер, която не предвижда субективни права за частно-правните субекти, а има публично-правен характер и нейни адресати са длъжностните лица, натоварени с администрирането на делата в органите на съдебна власт.

Нормата на чл. 9 ЗСВ е една от гаранциите за осигуряване на правото на справедлив процес от независим и безпристрастен съд.

Нормата на чл. 6, § 1 ЕКПЧ гласи, че всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има правото на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

За да намери приложение тази норма, ищецът трябва да се позовава на свое гражданско право или задължение, което е спорно. Едва при наличието на конкретен гражданскоправен спор се поражда и правото на спорещите страни да имат достъп до съд (независим и безпристрастен). Правото на достъп до съд не е абстрактно, нито абсолютно право.

Затова дори и при позоваване на общата гражданска отговорност по Закона за задълженията и договорите, ищецът остава задължен да очертае конкретно право, чиято защита търси.

Съдът дължи служебно да даде вярната правна квалификация, но не може да замести изцяло диспозитивното начало и да въведе фактически твърдения вместо ищеца.

Поради горното и при неотстраняване на нередовностите на исковата молба, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба с Вх.

4

№10699/13.11.2023 г. (по регистъра на Районен съд - Л.), подадена от Г. В. В. срещу Окръжен съд - Л. с искане за присъждане на обезщетение от 1 000 000 (един милион) лв. и ПРЕКРАТЯВА образуваното гр.д.№18/24 по описа на Окръжен съд - П..

Определението подлежи на обжалване в 1 -седмичен срок от връчването му на ищеца, с частна жалба пред Апелативен съд - В.Т.

Препис от определението да се връчи на ищеца и на процесуалния му представител адв. К. Я.

Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________ 5