Решение № 58 от 29.09.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Благоевград, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело № 20201200900151 по описа за 2020 година

Делото е образувано по ИМ на „С...“ О.( в н.) против „О. Т.“ Е. за заплащане на суми по договори за наем и е с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 228 от ЗЗД. Заявена е и претенция за мораторна лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба от „С...“ О. (в н.), че с решение по т.д. № 6525/2016 г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружеството и същото е обявено в несъстоятелност, както и че са прекратени правомощията на органите му.

Сочи, че на 16.02.2016 г. между него - в качеството на наемодател, и ответното дружество - в качеството на наемател, е подписан договор за наем на МПС за срок от пет години с месечна наемна цена по 3 000 лева без ДДС за три превозни средства, а именно: товарен автомобил „И. С.“, с рег № *, с идент. № *, цвят бял; „И. С.“, с рег. № *, с идент. № *; цвят бял; влекач м.

„С.“ *, с рег. № *, с идент. № *, цвят бял. С Анекс № 1 от 27.05.20156 г. към същия договор е добавено и ремарке с рег. № * и цвят на превозното средство – черен, като наемната цена е увеличена с 300 лева без ДДС. Сочи се, че за периода от м. 02. 2016г. до м. 07. 2018г. вкл., са издадени 9 бр. фактури на обща стойност 103 737,96 лева, за месечните задължения по договора за наем 1 от 16.02.2016 г. Ищецът твърди, че по горния договор и анекс не е имало плащания към наемодателя, както и че наемът не е постъпвал по особената сметка на дружеството от датата на разкриването й – 15.07.2019 г.

Сочи, че до наемателя е изпратено писмо с изх. № СНД-143/ 10.03.2020 г., с което е поканен да изплати дължимите наемни вноски по особената сметка на дружеството. Синдикът твърди, че между несъстоятелното дружество и ответника е бил сключен договор и за наем на МПС-та от 05.09.2018 г., с който са отдадени под наем на ответното дружество 12 превозни средства, а именно: 1.Товарен автомобил, марка: И. С.; Peг. номер:

*, Идент. номер на превозното средство: *; 2.Товарен автомобил; Марка: И.

С.; Peг. номер: *; Идентификационен номер на превозното средство: *;

3.Влекач; Марка: С. *; Регистрационен номер: * Идент. номер на превозното средство: *; 4.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен номер: *;

Идентификационен номер на превозното средство *; 5.Товарен автомобил;

Марка: И. С.; Регистрационен номер: *; Идентификационен номер на превозното средство:*; 6.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен номер: *; Идентификационен номер на превозното средство: *;

7.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен номер: *; Идентификационен номер на превозното средство: *; 8.Товарен автомобил; Марка: И. С.;

Регистрационен номер: *; Идентиф. номер на превозното средство: *;

9.Влекач; Марка: С. *; Регистрационен номер: *; Идентификационен номер на превозното средство: *.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен номер:

*; Идентификационен номер на превозното средство: *; 11.Полуремарке М.

Б.; Регистрационен номер: *; Идентификационен номер на превозното средство: * 12.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен номер: *;

Идентификационен номер на превозното средство: * за месечна наемна цена 1 800 лв. с ДДС, платима до 5-то число на съответния месец и със срок на договора 5 години. Твърди се, че и по този договор не са постъпвали плащания, а наемодателят е издал фактури с номера съответно: № 0000001647/31.08.2019г.,

№

0000001648/31.08.2019г.,

№

00000013/

30.09.2020г., № 00000017/31.10.2019г., № 00000019/11.11.2019, № 00000021/05.12.2019г., № 00000024/08.01.2020г., № 00000026/07.02.2020, № 00000030/06.03.2020г. и № 00000035/07.04.2020 г.

Ищецът сочи, че е изпратил писмо с изх. № СНД-185/26.08.2020г. до 2 управителя на ответното дружество, получено от него на 27.08.2020 г. на ел. адрес и на 11.09.2020 г. по пощата, с което е развалил договора за наем и е поискал връщане на МПС-та, предмет на същия.

Твърди се още, че с фактура № 1647/31.08.2019 г. е калкулирано задължение от 6 900 лева за наем на МПС, съгласно договор за периода от 05.09.2018 г. до 31.12.2018 г. , а с фактура № 1648/31.08.2019 г., на стойност 14 700 лева с ДДС са фактурирани задължения за наем на МПС за периода от 01.01.2019 г. до 31.08.2019 г. Посочено е, че същите са подписани от управителя на ищцовото дружество, който е с прекратени правомощия.

В допълнителната искова молба /ДИМ/ е изложено възражение, че прихващанията с други задължения на ищцовото дружество с плащания, направени от ответното са недействителни, с оглед обявената начална датата на неплатежоспособност на ищцовото дружество, както и че няма съгласие[1]одобрение от страна на длъжника за извършване на тези прихващания от „О. Т.“ Е.. Твърди се, че ответното дружество не е кредитор на ищцовото.

В срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в който заявява, че на основание на клауза в договора за наем и по нареждане на „С...“ О. (в н.) е извършвал плащания на разходи на ищцовото дружество, по изброени фактури в отговора, на обща стойност 51 616, 15 лв., в резултат на което е надвнесъл сума по задълженията си по договора за наем от 27 078,19 лева. Твърди, че договора за наем от 16.02.2016 г. е прекратен още през същата година и до откриване на производството по несъстоятелност ищцовото дружество не е имало претенции по този договор, тъй като отношенията им са били уредени.

Сочи, че издадената фактура с № 1300 от 05.07.2018 г. от „С...“ О. (в н.) за наем за периода от м. 10. 2016г. до м.07. 2018г. е некоректна, поради което е издадено кредитно известие от същото дружество от 27.08.2018 г. към горната фактура, с което тя е била сторнирана.

Сочи, че по договора за наем на МПС от 05.09.2018г. са издадени фактури за задължения за наем в общ размер от 44 700 лева, които са плащани от „С...“ О. /н/за покриване на техни задължения към други юридически лица. С тези плащания ответното дружество счита, че е 3 изплатило всичките си задължения за наем по договор от 05.09.2018 г., както и че „С...“ О. все още има задължения към него в размер на 4 178,62 лева, с източник надвнесени суми.

В отговора на ДИМ ответното дружество е направило възражения за погасителна давност по отношение на задълженията за главница по издадените фактури за периода от 29.02.2016 г. до 30.09.2016 г., както и за задълженията за мораторна лихва по тези плащания, а относно претенцията по договора от 05.09.2018 г. заявява, че този договор е сключени преди откриване на производството по несъстоятелност на ищеца и в продължение на година синдикът не е предприел никакви действия, с които да иска събиране на задължения от ответното дружество, поради което последното намира че синдикът с конклудентни действия е потвърдил изпълнението на задължението по договора за наем. Възраженията на ответника са с правно основание чл. 63 от ЗЗД във вр. с чл. 75 от ЗЗД и чл. 111, б“в“, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД.

Към доказателствения материал са приобщени писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводна експертиза.

Окръжният съд, след като направи анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

„С...“ О. и „О. Т.“О. са сключили на 16.02.2016 г. договор за наем на МПС за срок от пет години с месечна наемна цена по 3 000 лева без ДДС, съответно 3 600лв. с ДДС за три превозни средства, а именно: товарен автомобил „И. С.“, с рег № *, с идент. № *, цвят бял; товарен автомобил „И.

С.“, с рег. № *, с идент. № *, цвят бял; влекач м. „С.“ *, с рег. № *, с идент. № *, цвят бял. По силата на същия наемодателя има задължение да предаде превозните средства в момента на сключване на договора, а наемателят да заплаща наемната цена по банков път, ежемесечно до 5 число на следващия месец, за което наемодателят му издава фактура. Страните са се договорили в чл. 6 от договора, че наемателят ще организира и извърши пълен технически преглед и пълно техническо обслужване на превозните средства, включващо най – малко проверка на техническото състояние на всеки автомобил, оборудване с нови гуми, смяна на масла, филтри и други консумативи, сключване за всеки от автомобилите на застраховки „Каско“ и „ГО“ и 4 заплащане на съответните годишни винетни такси. Съгласно чл. 6, ал.2 от договора посочените разходи първоначално ще бъдат заплатени от наемателя, но ще бъдат за сметка на наемодателя и ще бъда приспадани ежемесечно от месечната наемна цена. Уговорили са страните, че за доказване на тези разходи следва да има разходно – оправдателни документи, като фактури и фискални бонове. Страните са приели в чл. 6, ал.3 от договора, че до изчерпване на сумата по ал.2 наемателят може да прихваща към наемодателя задължението си за плащане на месечния наем. Уредили са това, че всички останали разходи, свързани с нормалното ползване, текуща подръжка и др. на превозните средства ще са за сметка на наемателя.

Видно е от представените протоколи за предаване и приемане на автомобилите от 16.02.2016г., че те са предадени от наемодателя „С...“ О. на наемателя „О. – Т.“ Е., поради което наемното правоотношение е учредено.

С Анекс № 1 от 27.05.2016 г. към същия договор е добавено и ремарке с рег. № * и цвят на превозното средство – черен, като наемната цена е увеличена с 300 лева без ДДС или 360 лв. с ДДС.

Установява се от писмо с изх. №М-069/09.06.2016г. от управителя на ищеца до управителя на ответника, че първият е отправил едностранно месечно предизвестие за прекратяване на договора на основание чл. 11, ал.2 от него. Видно е от товарителницата за доставена пратка от куриерска фирма, че писмото е получено по седалището на ответното дружество на 10.06.2016г.

В отговор на горното, управителят на „О. – Т.“ Е. И. Т. е изпратил на управителя на „С...“ О. П. П. писмо с изх. №02/15.06.2016г., с което го е уведомил, че не е съгласен с отправеното предизвестие.

В нова кореспонденция, материализирана в писмо с изх. №М103/03.10.2016г. управителят на ищеца П. П. е уведомил ответника, че във връзка с насрочен за 11.10.2016г. опис и оценка от ЧСИ, следва превозните средства, предмет на наемното правоотношение да бъдат предоставени на посочен адрес.

„С...“ О. и „О. Т.“Е. са подписали на 05.09.2018г. нов договор за наем на моторни превозни средства общо 12 броя товарни автомобили, полуремаркета и влекачи. По силата на същия първото дружество, като наемодател е приело да предаде в деня на подписването му за временно и 5 възмездно ползане превозните средства, за което наемателят „О. Т.“Е. е приело да заплаща месечна наемна цена от 1 500лв. на месец без ДДС или 1 800лв. с ДДС. Повторени са всички клаузи от първия договор за наем между същите търговци, включително и тези на чл. 6.

За претендираните суми за месечен наем по договорите, ищецът е издавал фактури, а ответникът е издавал или се е снабдявал с фактури за извършени от него плащания, свързани с обслужването на превозните средства, които счетоводни документи са приети като писмени доказателства и анализирани от вещото лице изпълнило съдебно – счетоводната експертиза, с оглед специалните му знания в тази област. Съдът няма такива специални знания, поради което не следва да ги подлага на анализ, а да ги обсъди в контекста на изготвеното заключение от вещото лице счетоводител.

Видно е от справка в ТР по партидата на „С...“ О., че с решение № 553 от 07.03.2019г. по дело №3864/2018г. на САС, вписано на 12.03.2019г., че е открито производствопо несъстоятелност на същото на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ. С решение №2344 от 27.12.2019г. по дело №6525/2016г. на СГС дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му, но същото е било отменено с решение №12242 по дело №628/2020г. на САС. Липсват данни да са постановявани други решения в това производство. Вписаният в ТР синдик на дружеството е А. И. Т..

По поставените към вещото лице задачи е приета експертиза от в.л.

С.Т., което заключава, че п о договор за наем от 10.02.2016г. и Анекса към него, дължимата сума