Решение № 265 от 10.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500065 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба с вх. № 101076/03.12.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от И. А. Р., чрез назначения му особен представител срещу Решение № 3592/14.10.2025г. постановено по гр.д. № 6190/2023г. по описа на ВРС, 24-ти състав, с ко е т о са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника спрямо ищеца в периода от 25.04.2023г. - 02.05.2023г., изразяващо се в неравностойното му третиране в лично отношение спрямо други лишени от свобода, посредством неосигуряване на религиозна беседа с пастор в затвора-гр.Варна, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от извършване на по-нататъшни нарушения, както и да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на дискриминационното отношение, както и е ОСЪДЕН да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, сумата от 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Въззивникът - И. А. Р., чрез назначения си особен представител заявявa становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Счита, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка, не е извършил коректен анализ на събраните по делото доказателства и поради това е достигнал до необосновани изводи.

Посочва, че дискриминационното третиране на едно лице на основание признаците на чл.4, ал.1 от ЗДискр. изисква да бъде извършена преценка дали това лице е третирано по – неблагоприятно при сравними сходни обстоятелства. Въззивникът поддържа, че в случая е налице дискриминация по признака „религия и вяра“, а тежестта да установи, че правото на равно третиране не е нарушено е на ответника. Счита, че от доказателствата по делото, в това число събраните гласни доказателства може да се заключи, че ищецът е третиран неравностойно в сравнение с останалите лишени от свобода в Затвора в гр.Варна.

Поддържа, че настъпилата негативна промяна в психическото състояние на ищеца, представлява неимуществена вреда, която подлежи на обезщетяване. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявените искове бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който заявява становище за неоснователостта й. Счита, че по делото са събрани доказателства, които са кредитирани от съда и на база на които е обоснован извод за неоснователност на предявените искове, поради липса на доказано дискриминиране на ищеца на личен признак.

Поддържа становище за правилност на извода на съда, че ищецът е бил третиран равноправно с другите лишени от свобода лица в затвора в гр.Варна, като не следва да се извършва сравнение на организацията за изтърпяване на наказанията в различните места в страната. Счита, че правилно е установено от съда, че всички лишени от свобода с наказание „доживотен затвор“ в зоната за повишена сигурност в затвора-гр.Варна, „чужда делегация“ са били поставени при равни условия по отношение срещите им с духовно лице, поради което спрямо ищеца не е била извършена дискриминация. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител, а въззиваемата страна с писмена молба поддържат заявените становища.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди да бъде уважен. Поддържа, че условията и организацията в различните места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да е еднаква, за да не се допускат нарушения и дискриминация. Възразява срещу искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай на отхвърляне на въззивната жалба.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Съгласно Тълкувателно постановление по адм.дело № 2

1/2016г. на Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС, исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на районните съдилища. Горното обуславя извод, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим съдебен процес.

По останалите въпроси съобрази следното:

Предявените пред ВРС обективно кумулативно съединени искове от И. А. Р. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието са с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника спрямо ищеца в периода 25.04.2023г. - 02.05.2023г., изразяващо се в неравностойното му третиране спрямо други лишени от свобода, посредством неосигуряване участието му на религиозна беседа с пастор в Затвора в гр.Варна, за осъждане на ответника да преустанови за в бъдеще нарушението и да се въздържа от извършване на по-нататъшни нарушения, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация и други.

В исковата молба се сочи, че ищецът е лишен от свобода, с присъда доживотен затвор, и изтърпява наказанието си от 06.08.2021г., понастоящем в затвора в гр. Ловеч.

Излага, че в периода от 25.04.2023г. до 02.05.2023г. е бил в Затвора в гр. Варна, поради необходимостта от явяването му по дела, като бил настанен в VI-та група – „чужда делегация“. Твърди, че за лишените от свобода от VI-та група има изготвен график за посещение на религиозна беседа – всеки четвъртък от 16:00 часа, докато за лишените от свобода от VI-та група – „чужда делегация“ такъв график нямало, което счита, че е проявна форма на дискриминация. Твърди, че на 27.04.2023г. е поискал да посети пастора, който бил дошъл, но не бил допуснат, тъй като в графика на лишените от свобода - чужда делегация липсвала среща с пастор. Ищецът поддържа, че във всички затвори, в които е търпял наложеното наказание „доживотен затвор“ /в гр.Белене, в гр.Плевен, в гр.Варна и в гр.Ловеч/ е имало график за религиозни беседи, които той редовно посещавал. Поддържа, че беседите се провеждали на основание чл.166 и чл.167 от ЗИНЗС и чл.148 и чл.167 от ППЗИНЗС и лишените от свобода във всички затвори имат право да ги посещават. Поради това сочи, че с отказания му достъп до религиозна беседа в периода от 25.04.2023г. до 02.05.2023г. ответникът го е дискриминирал спрямо други лишени от свобода със същия статус, което му причинило и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. На това основание моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който заявява становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че не е налице третиране на ищеца по различен, при това по-неблагоприятен начин в сравнение с другите лишени от свобода, поради което не се явява дискриминиран.

Поддържа се и възражение, че ищецът не сочи по кой признак е дискриминиран, т.е в бил третиран по-неблагоприятно при пребиваването си в Затвора-Варна в сравнение с други 3 лица при „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Оспорва се и наличието на търпени от ищеца вреди. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че понастоящем ищецът И. А. Р. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Затвора в гр.Ловеч.

По делото е приобщена справка от Затвора - гр. Варна, видно от която в периода от 25.04.2023г. до 02.05.2023г. ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Варна като „чужда делегация“ и е бил настанен в 6-та група, коридор 2В. В справката е посочено, че в Затвора – гр.Варна е организирано провеждането на беседи с лишените от свобода, включително с присъди – „доживотен затвор“ или „дожовитен затвор без замяна“ с представители на различни религиозни общности. Посочено е, че желаещите да посещават религиозни беседи лишени от свобода следва да заявят писмено своето желание и да посочат представител на кое вероизповедание желаят да посещават. Отразено е, че липсват данни ищецът да е депозирал молба, респективно спрямо него да е постановяван отказ от среща с религиозно лице – пастор.

По делото е представен одобрен от началника на Затвора-гр.Варна на 31.03.2022г. график за времето на лишените от свобода от VI-та група, „ЗПС“, както и График на основните дейности, видно от които за посочената група лишени от свобода се предвижда посещение на религиозна беседа водена от пастор Е. К. в четвъртък от 16:00 часа до 16:50 часа.

На 01.03.2022г. от началника на Затвора гр.Варна са одобрени аналогични График за разпределението на времето на л. св. настанени в 6-та група, „ЗПС“ - „Чужда делегация“ и график за „основните дейности 6-та група, „ЗПС“ - „Чужда делегация“. В тези графици не е посочена дейност свързана с посещението на религиозна беседа.

Представен е и График одобрен на 26.02.2024г. от началника на Затвора – гр.Варна за посещение на представители на различни религиозни общности – Евангелска-Петдесятна църква /в понеделник/, Районно мюфтийство-Варна /в сряда/ и Евангелска – методиска църква /в петък/.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. В. З. и М.

С. С..

От показанията на свидетеля З., се установява, че познава И. Р. от момента на неговото преместване в Затвора – гр.Ловеч преди 2-3 години. Посочва, че знае, че И. Р. е посещавал затвора в гр.Варна като чужда делегация, като това се е случвало и на свидетеля.

През 2023г. бил с И. Р. за трети път във Варненския затвор от 04-ти до 10-ти януари. Били заедно в една килия и Р. казвал на надзирателите, че желае да отиде на пастор. Те отговаряли „ще питаме главния“, но после му казвали, че „вие сте под чужда делегация и няма как“.

Като му откажели на И. не му ставало приятно, защото ги деляли от другите, а не знаел 4 защо. Често говорел по тази тема, защото имал нужда да посещава пастор и бил изнервен, когато получавал отказ. Свидетелят посочва, че в затворите, в които е бил, е посещавал пастор без да е писал молби за това. Имало определен ден в седмицата, когато ги посещавал пастор или поп по желание, и който пожелаел отивал.

Свидетелят М. С. посочва, че познава ищеца от Плевенския затвор, където били в една група, в обща килия от лятото на 2015г. до януари 2018г., когато ищецът бил приведен в затвора Варна. От декември 2024г. свидетелят бил приведен в затвора Ловеч където изтърпява наказание в 11-та група, в един коридор с ищеца, като и двамата са с еднакви присъди - дожИ.тен затвор без право на замяна. Свидетелят посочва, че е бил в Затвора Варна като чужда делегация във връзка с дела, които е следвало да посети в периода след 2019г. Посочва, че в Затвора – гр.Варна се срещал с пастор Егмонт Кирян и са водили беседи. Той го включил в програма, в която трябвало да се попълва книга с отделни въпроси с доста теми, след което за това нещо се издавало сертификат, че е изкарал курс с тези беседи. Докато е бил чужда делегация посещенията на религиозна беседа ставали, след като надзирателите питали лишените от свобода дали искат да се срещат с пастора и който искал го водели в столовата, където се провеждали беседите. Посочва, че в затворите, в които е пребивавал след 1993г., включително във Варненския, не е подавал молби, за да посещава беседите. Нямало случаи да иска да се срещне с пастор и да му е отказано. Ищецът му казал, че като е бил в затвора Варна не е бил допускан до пастор, бил разстроен, унил и тъжен, чувствал се отхвърлен от обществото, тъй като недоумявал защо на него не му позволяват да се среща с пастор. Посещенията на религиозни беседи се отразяват в затворническото досие, което влияело при формиране на бала на поведението на затворника, т.е посещенията при пастора се отчитали като положително нещо за лишения от свобода и влияело на затворническата му характеристика. Когато посещавал пастор в затвора в гр. Ловеч ищецът бил превъзбуден и се чувствал добре, тъй като споделял неща от живота. Освен груповите срещи имало възможност и за лична среща с пастора в същия диапазон, по време на която лишеният от свобода можело да се изповяда и да сподели повече неща, отколкото със социалния работник. Свидетелят посочва още, че са се засичали с ищеца за изтърпяване на наказанията им и в Затвора – гр.Плевен, където Р. редовно посещавал пастор и казвал, че тези срещи му носят удовлетворение. В затвора в гр.Ловеч, ищецът посещавал пастор всяка сряда, изкарал курс, за който получил сертификат и това донесло намаляване на оценката на риска му с 2-3 точки, което е много за един затворник.