Присъда № 3 от 28.08.2026, Районен съд - Златоград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 3 от 28.08.2026 г. по НЧХД № 50/2025 г. по описа на Районен съд З.

Производството по делото е образувано въз основа на тъжбата, подадена от Г. В. П. ЕГН**********, адрес- гр. П., ул.“Г.“ № ** срещу З. В.

К. ЕГН***********, адрес село С., Община З., с обвинения, затова че:

На 18.07.2025 г. и на 01.08.2025 г., в качеството си на родител на В. Г. П., ЕГН **********, подсъдимата, не е изпълнила Определение №

204/04.07.2025 г. по гр. Дело № 277/2024г. по описа на Районен съд З., в законна сила от 04.07.2025г., относно осъществяване на лични контакти между В. Г. П., ЕГН ********** и Г. В. П., ЕГН ********** , като не е предала на бащата Г. В. П., ЕГН ********** сина им В. Г. П., ЕГН **********, роден на **** г. – престъпление по чл.182, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК В съдебно заседание, тъжителя поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата.

Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на вмененото й престъпление.

В съдебно заседание, подсъдимата се явява лично и със защитника адв.

С.. Защитникът на подсъдимата пледира за признаване на подсъдиматая за невиновна.

Подсъдимата моли да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата З. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл. С., неомъжена, осъждана. Работи по трудово правоотношение.

Подсъдимата и частният тъжител Г. В. П. живели на семейни начала в гр. П., а от фактическото им съжителство имат едно непълнолетно дете - В. Г.

П., ЕГН **********, роден на **** г.

След фактическатата им раздяла

1 страните изострили крайно отношенията помежду си, което засегнало и отношенията им с детето. Заедно с майка си, детето заживяло първоначално в гр. М., а след това и в. село С., община З., където понастоящем живее заедно с майка си – подсъдимата.

Изостреният родителски конфликт станал причина за спор относно упражняване родителските права върху детето, неговото местопребиваване и режим на лични отношения с другия родител.

С Решение №321/08.12.2022г. по в.гр.д. №237/2022г. по описа на ОС С. е отменено решение на РС М. и родителските права по отношение на детето В.

П. са предоставени за упражняване на бащата Г. В. П., а на майката е определен режим на лични отношения.

С последващ съдебен акт - Определение № 204/04.07.2025 г. по гр.

Дело № 277/2024г. по описа на Районен съд З., в законна сила от 04.07.2025г., в производство по реда на чл. 323 ГПК, вр. чл. 127, ал. 3 СК , съдът изменил постановените мерки с Решение №321/08.12.2022г. по в.гр.д. №237/2022г. на ОС-С. за упражняване на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения и издръжка, като определил режим на лични отношения между детето В. Г. П. и Г. В. П., като бащата го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17:00 часа в петък до 15:00 часа в неделя и по 1 месец всяка година, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето ще се извършва в дома на майката.

Соченото Определение № 204/04.07.2025 г. по гр. Дело № 277/2024г. по описа на Районен съд З. било връчено на тъжителя на 11.07.2025г. лично, а на тъжителката, чрез адв. С. на същата дата /видно от приета по делото справка на л.390/.

Налице е и висящо изпълнително дело № 24/2024г. по описа на СИС З., с предмет на изпълнение – предаване на детето В. П. /приобщено по делото/, по което са насрочени и провеждани множество подготвителни срещи, имащи за цел да подготвят фктическото предаване на детето на неговия баща.

Позовавайки се на Определение № 204/04.07.2025 г. по гр. Дело № 277/2024г. по описа на Районен съд З., тъжителят в настоящото производство, придружен от неговия баща – свидетеля В. Г. П., на два пъти – на 18.07.2025г. и 01.08.2025г., около 17.00 часа, посетил село С., пред дома на майката, с намерение да реализира определения му режим на лични отношения.

2

На 18.07.2025г. не се срещнал и не видял нито подсъдимата, нито детето си В.. На място, пред дома на подсъдимата, пристигнал полицейския служител М. У. /разпитан в качеството му на свидетел/, за указване съдействие и обезпечаване на обществения ред, по искане на адв. С. като представител на подсъдимата /същият е неин пълномощник и по гр. Дело № 277/2024г. на Районен съд З./. Малко по-късно на място пристигнала и свидетелката Л. М. – сестра на подсъдимата.

Св. М. сочи, че пристигнала на място, след като адв. С. й се обадил да иде, тъй като бил в невъзможност да се свърже с доверителката си З. К.. М. влезнала в дома на сестра си и установила, че нито тя, нито сина й В. са вътре в него, което обстоятелство съобщила пред тъжителя, неговите близки и св. У..

Чувайки това тъжителя потеглил за дома си в гр. П.

На 01.08.2025г., около 17.00 часа, тъжителят, придружен от баща си, отново се явил пред дома на подсъдимата, с намерение да вземе детето си и да осъществи режим на лични отношения. На място присъствали подсъдимата, детето на страните В. П., който следвало да бъде предаден, и св. У. /отново по подадено искане чрез телефонно обаждане за съдействие и опазване на обществения ред/.

На посочената дата детето В. се явил отвън пред дома на майка си и отказал да тръгне с баща си, което обстоятелство еднозначно е възприето от присъствалите. Ситуацита не се отличавала с възникване на напрежение, смут или скандал.

За присъствието на полицейския служител в село С., пред дома на подсъдимата, по делото са приобщени и докладни записки до началника на РУ З..

Същевременно по изп. Дело № 24/2024г. на СИС при Районен съд З. на 10.07.2025г. и 22.07.2025г. са проведени подготвителни срещи за предаване на детето В. П. на неговия баща, като на същите е присъствало и детето /за дата 10.07.2025г. не е наличен протокол от проведената среща по изп. Дело № 24/2024г. на СИС З., но горното се потвърждава косвено от наличните по делото съобщения /л.328-330 от изп. Дело №24/2024г./, соченото от страните в осз и отразеното в Проткол от проведена среща на 22.07.2025г/.

На проведените подготвителни срещи детето В. П. изразил категоричното си несъгласие с това да контактува с баща си-тъжителя, а още 3 по-малко да живее с него.

Детето изразило остро негативно отношение, излагайки твърдения за извършен побой над него от баща му, проявена агресия и към майка му – подсъдимата. Същите обяснения детето дава и в качеството си на свидетел по настоящото дело.

Последователно и констатно детето твърди, че то и майка му са пострадали от домашно насилие, извършено от тъжителя. Сочи наличие на страх от последващи посегателства.

По делото е допусната и назначена СПЕ, приета от съда, независимо възраженията на тъжителя. От същата се установява наличие на тежък случай на синдром „родителско отчуждение“ от детето към неговия баща –тъжителя.

В.л. В. сочи, че ,,детето има изцяло негативно отношение към бащата, говори не с обръщението „баща“, а понякога с „Г.“, понякога с „Г. П.“, което е много видно доказателство за нарушената емоционална връзка. По време на интервюто с детето, то казва само негативни неща за бащата, изключително идеалистични за майката, сякаш рецитира буквално истории от живота му от 2018 г. до днес по дати, години, експерти, съдилища, което по принцип не съответства на детската възраст, но в ситуация, като тази, в която детето се преживява като част от съдебен процес, цитирам го, перифразирам го, че „В.

П. ни съди с майка ми“. В този случай детето възприема себе си като страна, която все едно трябва да защитава някаква кауза, в полза на формираното си мнение в годините и около това, дали детето цитира или не, по-скоро мнението ми е, че следствие на толкова съдебни дела, то вече възпроизвежда един разказ, който е повторило многократно и възгледът му е, че то просто трябва да повтаря тези неща, а не просто, че е доказателство на заучен разказ, не възпроизведен от реалистични събития, така че малко експертизата повече изследваше това след всичките тези експертизи. Дали майката има виновно поведение относно модела на отчуждаването и целенасочено отчуждаване на детето към бащата, в първите години може да е имало несъзнавано поведение в стремеж да се дистанцира детето от бащата“, сочейки по-нататък , че отношението на детето ,,първично се е формирало като твърд възглед от страна на майката З.“.

По-нататък, вещото лице, след проведените беседи с детето и майката, в хода на изслушването й пред съда, на въпроса, дали по категоричен начин 4 майката е повлияла на детето, за да не желае то да отиде при бащата, не открива, че са налице достатъчни основания да се приеме, че майката по категоричен начин определя нежеланието на сина си. Сочи, че ,,детето вече има убедената автономна позиция, че никой на този свят не може да му повлияе, вкл. и майката, т.е. майката е в една безпомощност да му каже:

„Облечи се и тръгни“.

Според в.л. дългите години на изострени отношения и множество съдебни производства са довели до това детето да ,,отгледа“ в ума си образа, че бащата е негативен, автоматизирало е в собствения си ум, убеждението, че в същност бащата-тъжителя представлява опасност за контакти.

Тъжителят, в обвинителната си теза, се позовава на съдебните мотиви на Решение №321/08.12.2022г. по в.гр.д. №237/2022г. по описа на ОС С. , Определение № 778/19.04.2023г. по гр. Дело № 890/2023г. на ВКС, придавайки им обвързваща сила в настоящото производство.

Ползвайки посочените съдебни актове тъжителя обоснова, от една страна, обвинителната си теза, а от друга ги ползва като доказателство за противоправното поведение на подсъдимата. Същите са приети като доказателства по делото, като настоящият съд намира, че те свидетелстват за отминал период, но сочат поведението на подсъдимата и повлияването й към детето. Те не следва да бъдат приети обаче като преки доказателства за инкриминирания период, а в контекста на обсъждане взаимоотношенията между страните и тяхното дете.

Изготвеното заключение по СПЕ не се конфронтира с приетото за установено в цитираните съдебни актове, но не се и ограничава с него, имайки предвид отдалечеността им във времето и развитието на детето, включително неговите оценъчни способности спрямо конкретна ситуация и възприятия.

Настоящият съдебен състав не кредитира с пълна вяра в цялост показанията на детето, разпитано като свидетел по настоящото дело /в присъствието на педагога Р. Д./, а именно в частта, в която излага възприятия за непрекъснат тормоз от неговия баща, упражнено насилие спрямо майкатаподсъдимата.

Свидетелят П. /дете на страните/ сочи, че тъжителя ,, продължава да ни изтезава, когато идва на всяка среща и започва да ни обижда и ако няма полиция със сигурност ще ни нападне, не знам, какво може да направи, ако 5 няма полиция. Затова я и викаме. Аз с такъв човек не мога да разговарям. Този човек няма подхода към мен“.

Няма спор, че всъщност той и тъжителя не се срещат, което е предпоставка – условие, без което не може да се достигне до негативно въздействие над него.

Възприятията на съда са, че детето проявява импулсивност и социална незрялост, фиксация в негативното си отношение към тъжителя, което обаче е обяснимо както заради особената му възраст на подрастващ в пуберитет, така и предвид ситуацията, в която се намира – изправен между родителски конфликт, увличащ го в непрекъснати съдебни производства /при служебна справка в ЕИСС се установява, че в Районен съз З. са налични 10 производства за периода от 06.03.2024г. до настоящия момен/.

В тази връзка и в.л В. намира, ч е ,,детето има самостоятелна позиция като решение за конкретната дата... Държа да подчертая, не е изключено вследствие поведението на майката. Намесата не е пряка, не е целенасочена.“.

В депозираното пред съда заключение по СПЕ се сочи наличие на ,,реалистично отчуждение“, основано на възприемани и/или преживени от детето негативни събития, едновременно от отчуждение, формирано не единствено чрез психологическо влияние на майката.

Отказът на детето от срещи с бащата е определен като собствен избор и собствено убеждение, за които не са налице достатъчно основания да се приеме по категоричен начин, че са резултат единствено от влияние на майката.