Решение № 7353 от 25.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7353 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110177072 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „А1 България” ЕАД срещу П. Т. Д. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 37253/2024 г. по описа на СРС, 143-ти състав.

В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 13414/15.01.2025 г. се твърди, че въз основа на сключен между страните рамков договор №501174694 от 16.01.2017 г. и приложения към него, на ответника били предоставяни електронни съобщителни услуги, начислявани по партида с № М5202652, за мобилни № № 0878727897, *** и ***. Поддържа се, че за отчетен период от 03.02.2024 г. до 02.03.2024 г., ответникът е натрупал и не е заплатил предоставени услуги на стойност 58,68 лв., поради което на 29.02.2024 г., поради пренасяне на услугите в мрежата на друг оператор, рамковият договор № 501174694 е прекратен за услугите по партидата по вина на ответника. С оглед предходното и съгласно договора и Общите условия на „А 1 България” ЕАД били начислени неустойки в общ размер на 720,86 лв. Поддържа се още, че ищецът подал заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37253/2024 г. по описа на СРС, но тъй като същата била оспорена от длъжника, обуславя правен интерес от предявяване на установителни искове в настоящото производство. Моли съда да постанови решение, с 1 което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 779,54 лева, представляваща главница за неплатени задължения по Договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден № М 5202652, като част от Рамков договор, идентифициран с негов уникален № 501174694/16.01.2017 г., която сума е формирана, както следва: от сумата от 58,68 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 03.02.2024 г. до 02.03.2024 г., и от сумата от 720,86 лв., представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 20,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.03.2024 г. до 07.06.2024 г. Претендира и направените в хода на исковото и заповедното производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника се изразява становище за неоснователност на предявените искове. На първо място се излагат доводи за липса на облигационно правоотношение между страните. Сочи се, че ответникът е в трудово правоотношение с „Български пощи“ ЕАД, с което дружество ищецът периодично сключвал договори за електронни съобщителни услуги. С декларация-съгласие от 13.08.2015 г. ответникът заявил съгласие да се присъедини към корпоративната група на работодателя си „Български пощи“ ЕАД по отношение на ползваните от него телефонни номера ***, *** и ***. С оглед предходното поддържа становище, че не е страна по договора. Поддържа се още, че съгласно чл.5, ал.2, т.9 от последния сключен между ищеца и „Български пощи“ ЕАД договор № 304/23.11.2023 г., ищцовото дружество се задължило да предостави безплатно добавяне на нови абонати в корпоративната група, както и изваждане на абонати от същата.

Поддържа се още, че в т.8 от Предложение за изпълнение на поръчката ищецът се задължил още служителите, напускащи корпоративната група, да имат възможност за бързо напускане и прехвърляне на предплатен план. С оглед предходното ответникът поддържа, че депозирал едновременно заявления до ищеца и работодателя си – с вх.№ 94-П-11/05.02.2024 г. и с вх.№ 839/06.02.2024 г., с които писмено изявил желанието си да напусне корпоративната група на „Български пощи“ ЕАД, като бъде прехвърлен на по-евтин абонаментен план или предплатен такъв. Тъй като не получил отговор от страна на ищцовото дружество, ответникът твърди, че посетил офис на дружеството, където устно му било отказано да приемат заявлението. Ответникът поддържа, че по повод електронно писмо от 22.02.2024 г. от „Български пощи“ ЕАД до „А1България“ ЕАД, че П. Т. Д. желае да напусне корпоративната група, от ищцовото дружество отговорили, че вече не се поддържа вариант за преминаване от договор на предплатена карта. Според ответника предходното представлява отказ от страна на ищеца да изпълни задълженията си по горепосочения договор. По отношение на клаузата за неустойка се изразява становище за нищожност на клаузите, предвиждащи 2 тяхното начисляване, поради противоречие със закона. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 37253/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „А1 България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 779,54 лева, представляваща главница за неплатени задължения за ползвани електронни съобщителни услуги за период от 29.02.2024 г. до 20.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 19.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 20,88 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.03.2024 г. до 18.06.2024 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед е постъпило възражение, поради което съдът е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен договор № 501174694 от 16.01.2017 г., сключен между страните във връзка с предоставяне от страна на ищеца, в качеството му оператор на ответника, в качеството на абонат, на съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите към него ОУ. Видно от представеното по делото Приложение № 1 от 16.02.2024 г. е, че договорът е сключен за телефонен номер ***, при тарифен план Unlimited S, при месечна абонаментна такса в размер на 25,99 лева, за срок от 2 години. Съгласно чл.7.1 от Приложение № 1 ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими да абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок за ползване.

По делото е представено и Приложение № 1 от 16.02.2024 г. към договор № 501174694 от 16.01.2017 г., но за телефонен номер ***, при идентичен тарифен план и абонаментни такси.

По делото е представено и Приложение № 1 от 16.02.2024 г. към договор № 501174694 от 16.01.2017 г., но за телефонен номер ***, при идентичен тарифен план и абонаментни такси.

По делото е приложено заявление от ответника до ищцовото дружество от 3

26.02.2024 г. за активация на роуминг услуга за телефонен номер ***.

По делото са представени 7 фактури, издадени на името на ответника, в които са обективирани претендираните вземания за месечни абонаментни такси и потребление, както и за начислени неустойки.

По делото са представени приложимите ОУ на дружеството.

По делото е приложен договор № 304/23.11.2023 г., сключен между „Български пощи“ ЕАД, в качеството на възложител и ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез обществена електронна мобилна мрежа, за срок от две години.

Видно от приложените по делото допълнителни споразумения към трудов договор е, че ответникът е служител на „Български пощи“ ЕАД.

Със заявление вх.839/06.02.2024 г. до ищцовото дружество ответникът е поискал прехвърляне на горепосочените три телефонни номера на негово име, в качеството му на физическо лице.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по сочените в исковата молба договори; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесните периоди, както и 3. стойността на доставените услуги по договорите за посочените периоди.

Процесния договор за съобщителни услуги, сключени между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.

Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци, свързано с упражняването от един от тях занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за настоящ ответник, тъй като писмено ги е приел.

В хода на производството формалната доказателствена сила на сключения между страните договор № 501174694, представляващ частен диспозитивен документ, не бе оспорена, поради което съдът приема, че обективираните в него изявления изхождат от страната, сочена като техен автор. Видно от изявлението на процесуалния представител на ответника в първото по делото открито съдебно заседание е, че не се 4 оспорва и предоставянето на услугите, като се поддържа, че те са по повод представения по делото договор, сключен между „Български пощи“ ЕАД и ищеца.

Настоящият съд приема, а и ответникът не оспорва, че до 16.02.2024 г. – датата на сключване на Приложение № 1 към договор № 501174694, ответникът е ползвал услуги на ищцовото дружество на преференциални цени, в качеството му на служител на „Български пощи“ ЕАД и съгласно сключен между последното дружество и ищеца договор. В подкрепа на този извод е и представената от ответника по делото декларация-съгласие /л.89 от делото/. След 16.02.2024 г. и след подадено от ответника заявление /л.108-109/ страните са договорили нов абонаментен план и условия.

Следва да се има предвид, че задължението за заплащане на абонаментна такса възниква срещу предоставен достъп до мрежата на ищеца и се предплаща от потребителя ежемесечно съобразно абонаментния план. Потребителят заплаща ежемесечно абонаментна такса, за да има достъп до мрежата на оператора, а използването зависи изцяло от желанието на потребителя. Доколкото по делото ответникът не е оспорил обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп до мрежата си на потребителя, то се налага изводът, че претендираното от ищеца вземане за заплащане на месечни абонаментни такси е възникнало.

С оглед предходното, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на сумата от 58,68 лева, начислена по фактура № 0481875507, с период на фактуриране 03.02.2024 г. до 02.03.2024 г. Поради неплащане в срок ответникът дължи и обезщетение за забава върху главницата в размер на 1,27 лева и за периода от 21.03.2024 г. до 07.06.2024 г.