Решение № 53 от 19.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. С., 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500853 по описа за 2023 година

С решение № 129 от 04.08.2023 год. по гр. дело № 929/2022 год. С.ският районен съд е отхвърлил предявените от Р. В. С. от гр. С. срещу „С.И.“ ООД, гр. С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „машинен оператор, производство на брикети и пелети“, извършено със заповед № 20/26.07.2022 год. на работодателя; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на сумата 2320 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение за период от 01.08.2022 год. – 30.09.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 год. до окончателното изплащане.

С определение от 29.09.2023 год. РС-С. съдът е отхвърлил молбата на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК чрез присъждане в негова полза на направените разноски в размер на 1273,34 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на процесуалния и материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.

1

Срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена частна жалба от ответното дружество.

Ищецът оспорва частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че уволнението му е незаконно по следните съображения:

Сочи, че предизвестието за прекратяване на трудовия му договор и заповедта за уволнението са подписани от некомпетентно лице, а именно – не са подписани от В.Б., който е вписан в ТРРЮЛНЦ като управител и законен представител на дружеството, а от трето неизвестно лице, което няма работодателска власт; не е налице посоченото в заповедта основание за уволнение „закриване на част от предприятието“; в нарушение на чл. 329, ал. 1 от КТ не е извършен подбор; Общото събрание на съдружниците не е взело надлежно решение за закриване на част от предприятието.

В становище от 26.05.2023 год. ответникът оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че на 19.04.2022 год. бил сключен договор за продажба на дружествени дялове между „МТ Р.К.“ ЕООД чрез управителя В. Д. и „Н.“ АД от капитала на „С.И.“ в полза на купувача „МТ Р.К.“ ЕООД. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена договорът за покупко-продажба бил развален. Въпреки това „МТ Р.К.“ ЕООД претендира, че е собственик на целия дружествен капитал на ответното дружество, а управителят на „приобретателя“ В. Д. установил неправомерно владение върху фабриката, като преустановил достъпа до нея на легитимния управител В.Б.. В резултат на установеното владение върху фабриката и действията на лицето, представящо се за собственик – В. Д., със заповед № РД-05-186/22.07.2022 год., издадена от директора на Регионална Дирекция на горите, гр. С. на работодателя „С.И.“ ООД била наложена принудителна административна мярка – „спиране за срок от 3 месеца или до отстраняване на нарушенията, на дейността на обект, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина“. Така се стигнало до преустановяване на производствения процес, независимо че това е станало по вина на трето лице – В. Д., поради което общото събрание на ответното дружество е взело решение за прекратяване на дейността, свързана с производство на пелети. Въз основа на взетото решение на общото събрание на съдружниците са предприети действия за прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите, заети в производството и администрацията на фабриката, като са прекратени всички трудови договори със служителите, заемащи длъжността „машинен оператор, производство на брикети и пелети“ в „С.И.“ ООД. Счита, че заповедта за уволнението на ищеца е подписана от лице с представителна власт, което е имало делегирани правомощия от работодателя, с представено по делото пълномощно, като се позовава на ТР № 6 от 11.01.2013 год. на ВКС на РБ. Налице е и соченото основание за уволнението – закриване на част от предприятието, като това основание е въпрос на преценка на работодателя по целесъобразност, която не 2 подлежи на съдебен контрол. Със закриването на съответна част от предприятието е отпаднала и необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което по обективни причини е довело и до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците/служителите, заети в осъществяването на закритата дейност. При реално осъществено закриване на част от предприятието, извършването на подбор не е възможен, защото реално няма между кого да се извърши. Оспорва изцяло и предявените акцесорни искове, предвид неоснователността на главния иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението.

Със заповед № 20/26.07.2022 год. на работодателя „С.И.“ ООД, гр. С. е прекратено трудовото правоотношение с Р. В. С. на длъжност „машинен оператор, производство на брикети и пелети“, считано от 01.08.2022 год., а като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено: „С.И.“ ООД прекратява част от дейността си, след взето решение на Общото събрание на дружеството. Посочено е, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – брутно трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие от 30 каленадрни дни.

Видно от трудов договор № ТД-93/18.05.2022 год. ищецът е постъпил на работа на посочената длъжност в дружеството с място на работа: гр. С., ул. „С.Ш.“ № 40, цех за пелети, за изпитателен срок от 6 месеца, уговорен в полза на дружеството, с месечно основно трудово възнаграждение в размер на 1160 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6% за всяка прослужена година. По делото е приложена и длъжностната характеристика на длъжността „машинен оператор, производство на пелети“ в дружеството.

Със заповед № РД-05-188/22.07.2022 год., издадена от директора на Регионална Дирекция по горите, гр. С. на работодателя „С.И.“ ООД е наложена принудителна административна мярка – „спиране за срок от 3 месеца или до отстраняване на нарушенията, дейността на обект, в който постъпва, преработва се или от който се експедира дървесина“, считано от датата на издаване на заповедта.

С пълномощно от 20.04.2022 год. „С.И.“ ООД чрез управителя В.Б., въз основа на решение на Общото събрание на съдружниците е упълномощило лицето Г.Б. с правата за организира и управлява производствената дейност на предприятие за производство на пелети, собственост на дружеството с адрес гр. С., ул. „С.Ш.“ № 40, както и да представлява дружеството пред клиенти и доставчици във връзка с производствената дейност и да представлява дружеството пред органите на държавната и общинска администрация и др.

С декларация от 17.05.2023 год., нотариално заверена, В.Б. в качеството на законен представител на ответното дружество е потвърдил всички действия относно издадените предизвестия и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради закриване на част от предприятието, включително на трудовия договор с ищеца Р. В. Събев.

Видно от Протокол от 25.07. 2022 год., на проведено общо събрание на 3 съдружниците на ответното дружество, е взето решение за прекратяване дейността „производство на пелети“, като управителят на дружеството В.Б. е упълномощен за предприеме всички необходими за това дейстивя, включително да прекрати съществуващите трудови договори със служителите и работниците, заети в производството и администрацията

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.

По оплакването на въззивника, че районният съд неправилно е взел предвид становището на ответното дружество от 26.05.2023 год. и го е приел като подаден в срок писмен отговор на исковата молба, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и 3 от ГПК, надлежното връчване на призовки и съобщения на юридически лица е в канцелариите им на последния посочен в регистъра адрес, и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме.

В настоящия случай съдебните книжа по гр.д. № 929/2022г. на на С.ския районен съд не са били връчени на „С.И.“ ООД на актуалния му адрес на управление в гр. С., вписан в Търговския регистър, нито в неговата канцелария, доколкото от данните по делото се установява, че на адрес гр. С., ул. „С.Ш.“ № 40 се намира цех за производство на пелети, но не и канцелария. Наистина, съдебната практика (напр. Определение № 23 от 13.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1370/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 454 от 7.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 291/2011 г., II т. о., ТК) приема, че разпоредбата на чл. 50 от ГПК не отрича възможността за връчване съобщения на търговец при условията на чл. 49 от ГПК. За целта, обаче, е необходимо, връчването да е осъществено или на упълномощен представител, или на лице от персоналния състав на търговското дружество, т.е. лице, намиращо се в такава връзка с него, която да гарантира достигането на книжата до самото дружество. В случая, както се установи по- горе, всички призовки и съобщения до „С.И.“ ООД по гр.д. № 929/2022г. на С.ския районен съд са били връчвани на Димчо Манолов. Това лице, обаче, няма качеството „служител или работник“ на дружеството- адресат по смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК, тъй като, видно от справката от НАП за актуално състояние на всички трудови договори на работодателя „С.И.“ ООД (л. 155 – 216 от делото), Манолов не е страна по трудово правоотношение с това дружество. С оглед това съдът следва да вземе предвид депозираното становище на ответника като подаден в срок отговор на исковата молба.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни по следните съображения:

Посоченото основание за уволнение на ищеца е по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Според тази разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при закриване на част от предприятието или съкращаване в щата.

4

Уволнението по чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – закриване на част от предприятието е самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. По смисъла на посочената разпоредба "закриване на част от предприятието" означава пълно преустановяване на дейността на едно обособено звено от предприятието, с което отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание. В тази хипотеза законността на уволнението се предшества от надлежно взето решение на работодателя за закриване на съответното структурно звено, което следва да бъде реално, а не да е налице единствено вътрешноорганизационно преустройство, при което дейността на съответното звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена, т. е. дейността да продължава да се осъществява, но под друга или други организационни форми. Закриването на част от предприятието е въпрос на преценка по целесъобразност от работодателя или от орган, компетентен за утвърждаване на структурата и щатното му разписание, поради което не подлежи на съдебен контрол. В този случай уволнението следва да засегне толкова работници и служители, колкото са били заети в осъществяването на закритите дейности в съответните звена (части) на предприятието – цех, отдел, служба, сектор и/или др. Не е достатъчно само тази част да е относително структурно обособена, но следва и определената дейност, осъществявана от съответното структурно обособено звено, окончателно да бъде преустановена за напред, поради което работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването на същата. Не е налице закриване на част от предприятието, когато на мястото на закритото звено е създадено ново, което е поело обособената дейност на закритото, когато дейността на съответното звено е запазена, но се осъществява в по-малък обем или с по-малък брой работници и служители, както и когато дейността на обособената част преминава изцяло или отчасти в рамките на друго структурно звено или се обособи под друго наименование, но със същия предмет на дейност. Разяснения в тази насока са възприети и с ТР № 5/26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС.