Решение № 166 от 05.11.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. В, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело № 20241300500260 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 199 от 10.04.2024 г. по гр. д. № 20221320101020/2022 г. по описа на РС-В е осъдено СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адресна управление: град В, ***, представлявано от РАИД да заплати в полза на ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ - управител, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, представлявано от физическото лице- търговец ДЗ СУМА в размер на 798,48 /седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., дължима за 20 /двадесет/ броя тонер касети (а именно за тонер касетите, доставени на училището за заявките, предвидени за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г.) по Договор за доставка на тонер касети и лазерен принтер № 160902/2021 от 16.09.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.

ПРОГЛАСЕНА е нищожността на клаузата на чл.6.1 от договора поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което 1 е отхвърлен предявеният иск за заплащане на неустойка в размер на 4192,02 лева /четири хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена предсрочна изискуемост на задължението на Възложителя за плащане на остатъчните вноски за тонер касети.

ОСЪДЕНО Е СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адресна управление: град В, ул. ****, представлявано от РАИД да заплати в полза на ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ - управител, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, представлявано от физическото лице- търговец ДЗ направените по делото разноски , съобразно уважената част от иска в размер на 130.88/сто и тридесет лева и осемдесет и осем ст./лв.

ОСЪДЕН е ищецът ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ управител, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, представлявано от физическото лице-търговец ДЗ да заплати на СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адресна управление: град В, ул. „П. Р. С“ 17, представлявано от РАИД, разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 798 /седемстотин деветдесет и осем / лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ - управител, представлявано от физическото лице-търговец ДЗ, , с адрес за кореспонденция: град С, ПК ***, ул. ***, офис на счетоводна къща ВSR в частта, в която съдът е ПРОГЛАСИЛ нищожността на клаузата на чл. 6.1 от договора поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което е ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск за заплащане на неустойка в размер на 4192,02 лева /четири хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена предсрочна изискуемост на задължението на Възложителя за плащане на остатъчните вноски за тонер касети и е осъдил въззивника да заплати на ответника пред първоинстанционния съд - СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адресна управление: град В, ***, представлявано от РАИД разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 798 /седемстотин деветдесет и осем/ лева.

Поддържа се ,че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни норми, поради което се иска да бъда отменено в обжалваната част, като съдът се 2 произнесе по съществото на спора и осъди СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В, ***, представлявано от РАИД да заплати в полза на ЕТ „КДЗ“, ЕИК ***, представлявано от ДЗ - управител, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, представлявано от физическото лице-търговец ДЗ СУМА в размер на неустойка в размер на 4 192,02 лева /четири хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена предсрочна изискуемост на задължението на Възложителя за плащане на остатъчните вноски за тонер касети.

Твърди се ,че срещу ответника СУ „ПРС“, гр. В, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град В, ***, представлявано от РАИД били входени няколко сигнала до Община В, Министерство на образованието и науката и до Прокуратурата за извършена кражба на принтери, неплащане на тонер касети и изказани неколкократно нагли лъжи от страна на ответника.

Били предявени и искове, при което ответникът вместо да изяви желание за приключване на спора чрез издължаваме на една дребна сума, не спрял да се излага като твърдял, че не бил сключвал договори, не дължал пари, правели се всевъзможни оспорвания, вкл. и на някакви товарителници, отделно се демонстрирало нагло държание .

Искането пред първоинстанционния съд било ответникът да изплати дължимите съгласно сключения договор суми за доставки и услуги - нещо, което се извършва от всички останали клиенти в страната.Дължимите суми поради неизпълнение на сключения договор били в две направления: главница в размер на 798,48 /седемстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., дължима за 20 /двадесет/ броя тонер касети (а именно за тонер касетите, доставени на училището за заявките, предвидени за месец септември, октомври, ноември и декември 2021 г.); неустойка в размер на 4 192,02 лева /четири хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/ за обявена предсрочна изискуемост на задължението на Възложителя за плащане на остатъчните вноски за тонер касети. Отделно неустойката целяла да компенсира за безвъзмездно доставени 5 бр. лазерни принтери (САNОN i-SENSIS ) в полза на училището.С решението се узаконявала безвъзмездната загуба на 5 бр. лазерни принтери, които струват над 5000 лв., което било против каквато и да е бизнес логика, а не се уважавали клаузите на сключения договор за предвидена неустойка, които 3 бранят именно в случай, че ответникът (без значение дали е училището или някой друг) реши да не изпълнява договора.

Договорът за доставка на тонер касети и лазерен принтер № 160902/2021 г., сключен на 16.09.2021 г. и задълженията по него включвали единствено изплащане на стойността на доставените тонер касети, като самите лазерни принтери на практика се доставяли безплатно и се ползвали безвъзмездно през целия период на времетраене на договора срещу единственото задължение клиентът да поръчва по пет броя тонер касети за всеки един от принтерите през периода на действие на договора.

В целия ход на първоинстанционното производство била налице липса на каквото и да е възражение от страна на ответника за нищожност на клаузата на чл. 6.1. изобщо не ставало ясно защо съдът е прогласил клаузи за нищожни при положение, че страните по делото изобщо не правели такива възражения и спорът не се развивал на такава плоскост. Ответникът не желаел да изпълнява договора, но вече бил получил лазерните принтери и нежеланието му било санкционирано с предварително изплащане на стойността на всички тонер касети, предвидени за времетраенето на договора. Затова се правели оспорвания на договора, вкл. на опити на ответника да върне някаква стока, за която твърди, че са лазерните принтери. Тези принтери обаче били вече използвани и изобщо не било ясно дали могат да ползват впоследствие. Нямало обаче оспорване на съдържанието на клаузите на договора. Това било изключително важно, защото клаузата на чл. 6.1 от договора нямало как да бъде определена като нищожна, тя следвало да се счита за валидна и изпълнима и да приведе в действие дължимото обезщетение за предсрочното прекратяване на договора.

Клаузата за неустойка била включена в договора и била задължителна за страните. Тя компенсирала ЕТ „КДЗ“ за доставените лазерни принтери , които били предоставени безвъзмедзно на училището и не са били върнати (с уговорката, че дори и все пак да са били върнати, а в хода на първоинстанционното производство точно това се опитвал всячески да докаже ответникът и това не било случайно - лазерните принтери едва ли щели да стават за ползване поради овехтяването им като последица от използването им), както и че като стопански субект въззивникът претърпява нежелана и нецеляна финансова загуба като последица от неправомерното 4 поведение на ответника. Основната цел на бизнеса на въззивника била доставка на оборудване (в частност лазерни принтери), а не водене на дела и отчитане на загуби. Затова и в договора била включена клауза за неустойка, която изчислявала потенциалните вреди, които в конкретния случай били изпратените на училището 5 бр. лазерни принтери , която били предоставени безвъзмездно, но реално стрували няколко хиляди лева. Именно това опровергавало изводите, които били формулирани в обжалваното решение .Клаузата за неустойка не била неправомерна, не нарушавала никакви добри нрави и била реално приложима в настоящия случай като последица от неизпълнение на задълженията на едната страна.

Както било посочено в исковата молба в хода на първоинстанционното производство в конкретния случай, с покана за доброволно изпълнение, имаща характер на уведомление за прекратяване, гоговорът с училището бил обявен за прекратен (Приложение № 13 към исковата молба), като поканата била връчена на 17.02.2022 г. (видно от разписка за връчване Приложение № 14). В Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка с развалянето на договорите, било разяснено, че в хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличавало всичко онова, което е било негово съдържание и оставало единствено правото на кредитора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение. При договорите за продължително изпълнение какъвто бил настоящият, кредиторът (в случая ЕТ „КДЗ“) можел да търси неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за тази част от сделката, за която правната връзка била прекратена занапред. В случая в чл. 6.1. страните са уговорили именно неустойка, която да обезщетява вредите от развалянето на договора за в бъдеще. В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., II Т. 0. на ВКС било прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като била предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора, каквото било налице в настоящия случай.

Обезпечителанта функция на договора обезпечавала стремеж към изпълнение предвид риска от инкасиране на неустойка. Обезщетителната функция на неустойката целяла да обезщети въззивника за доставените 5 принтери в случай на неизпълнение на задължението за регулярно поръчване на тонер касети, в което задължение на практика била скрита печалбата от безвъзмездната доставка на лазерните принтери и тяхната себестойност.

Наказателната функция на неустойката била допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за неправилност и тенденциозност в първоинстанционното произнасяне, защото неустойката освен всички други функции целяла и да накаже другата страна за неизпълнението и това наказване не било в „такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на вещите и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от изпълнителя за срока на договора, които да оправдават договарянето на такъв размер на неустойка“ .

Поддържа се ,че първоинстанционният съд не бил направил достатъчно подробен анализ на еквивалентността на престациите между страните и не бил взел предвид всички налични доказателства по делото. Не била отчетена загубата, която претърпява ЕТ „КДЗ“ като последица от неизпълнението по договора, която не била само от неизвършените регулярни доставки и неплатените тонер касети. Предоставянето на ответника на 5 бр. лазерни принтера било извършено изцяло добросъвестно от страна на въззивника , в изпълнение на негови задължения по договора и фактът, че същите не били върнати (а дори и да били върнати ,това по никакъв начин нямало да обезщети въззивника за претърпяните загуби като последица от неизпълнение на задълженията на училището, тъй като лазерните принтери щели вече да са овехтели, а и вероятно негодни за по-нататъшна употреба) и че имали значителна стойност, която трябвало да се отчете както при определянето на евентуални неустойки, така и при приемането на генерален извод за липса на еквивалентност на престациите.