Решение № 609 от 11.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Казанлък, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100839 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Т.С.” ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес: ****, представлявано от П.Р.П. - Изпълнителен директор и М.С.Ц. - Председател на Управителен съвет, чрез пълномощника А.Т. – юрисконсулт, против „Л.” ЕООД, ЕИК 123745698, с адрес: ****, представлявано от В.И.Л., ЕГН **********, с аб. № **** /инсталация ****, ID ****. Процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че предявява настоящия осъдителен иск за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу „Л.” ЕООД, ЕИК 123745698, с адрес:

****, представлявано от В.И.Л., ЕГН **********, за топлоснабден имот - магазин № ***, находящ се в ****, за сумата от 176,95 лв., от които 133,64 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., 22,07 лв. - законна лихва за забава от 01.12.2021 г. до 17.01.2024 г., както и 17,59 лв. - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м.10.2022 г. и 3,65 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 17.01.2024 г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че между „Л.” ЕООД и „Т.С.” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. Сочи, че съгласно § 33а. от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ „Небитов 1 клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „Л.” ЕООД не изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Т.С.” АД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвяли от „Т.С.” ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди, че за процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.” ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г, на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите били в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на „Л.” ЕООД, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за сумата по фактурата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че „Л.” ЕООД е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл. 40, ал. 2 от ОУ.

Сочи, че до настоящия момент в деловодството на ищеца не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. Ищцовото дружество изпратило писмо-покана, с което длъжникът бил поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, „Т.С.” 2

ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ, с всички законни последици от това. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.” ООД. Съгласно чл.

155, ал. 1,т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м. 10.2021 г. до м.

04.2023 г. за процесния имот били начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, които прилага като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди „Л.” ЕООД, ЕИК 123745698, с адрес: ****, представлявано от В.И.Л., ЕГН **********, за топлоснабден имот - магазин № ***, находящ се в ****, да заплати на „Т.С.” ЕАД, сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 176,95 лв., от които 133,64 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., 22,07 лв. законна лихва за забава от 01.12.2021 г. до 17.01.2024 г., както и 17,59 лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.

05.2021 г. до м. 10.2022 г. и 3,65 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 17.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка на „Т.С.” ЕАД за превод на съдебни вземания: **** АД, ФЦ „****”, IBAN: ****, BIC: ****.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита иска за неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, че до имота е доставяна и потребявана топлинна енергия.

Заявява, че до имота не е доставяна и не е потребявана топлинна енергия.

Оспорва твърдението, че ответникът е бил абонат на ищеца. Не оспорва, че ответникът притежава посочения имот, но твърди, че същият не се е ползвал в периода, посочен в исковата молба. От една страна се твърди, че ответникът имал качеството на Потребител, като се сочел абонатен номер, който бил присвоен от ищеца на ответника. От друга страна се твърдяло, че е налице неоснователно обогатяване, което изключвало наличието на облигационна връзка и отричало, че ответникът е имал качеството на Потребител. Моли 3 съдът да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за присъждане на направените разноски.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице – помагач на страната на ищеца е привлечен „Т.” ООД със седалище и адрес на управление: ****.

Страните, редовно призовани за съдебно заседание ищцовото дружество в писмено становище и ответникът, чрез процесуалния си представител поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****, с район на действие Софийски районен съд, е обективиран договор за покупко-продажба съгласно, който „П.” ООД - С. в качеството на продавач от една страна, а от друга страна ответникът „Л.” ЕООД в качеството му на купувач придобива следния недвижим имот: магазин № ***, на партер, находящ се в град С., ****

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.” АД и потребители в град С..

Представен е и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл.139в от Закона за енергетика от 03.06.2020г., сключен между „Т.С.” АД като възложител и „Т.” ООД като изпълнител. Съгласно договорът възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или сграда с повече с повече от един потребител, при спазване Общите условия за извършване на услугата и дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВЕР с Разрешение № ОУ- 024/10.08.2007г..

По делото е представен протокол от 31.10.2009 г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост с адрес град С., **** относно обсъждане за присъединяване към топлофикация и избор на фирма за дялово разпределение, както и избор на фирма за топлинно счетоводство. От същия се установява съгласие на собствениците за присъединяване към „Т.С.”ЕАД и избор на дружество за топлинно счетоводство „Т.” ООД. Представено е извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за период 05.2021 г. до 04.2023г. за абонатен № ****.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно така изготвеното заключение. Според експерта нямало данни за извършени плащания по процесните фактури от страна на ответника - „Л.” ЕООД, в това число и частични. Непогасени задължения за периода били в размер на 151,23 лева. През процесния период, в счетоводната и информационна система на „Т.С.” ЕАД е регистрирана 1 /една/ 4 изравнителна сметка. Същата е относима за периода януари 2022 година и е на стойност 3,11 лева с включен ДДС. Изравнителната сметка е заведена като първичен счетоводен документ - фактура с № 1100916665/28.02.2022 година, а стойността й е осчетоводена като задължение за абоната. Във връзка с начислената сума по изравнителната сметка в размер на 3,11 лева не са налице условия за прихващане, компенсиране или намаляване на задължението на потребителя със стойността й. Размерът на дължимите сума за топлинна енергия за процесния период, разпределен по отделни пера, а именно: сума за топлинна енергия за отопление, сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия за БГ В и сума за мощност, съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период е 151,23 лева.

Разпределението на общата стойност на задължението в размер на 151,23 лева, по отделни елементи е както следва: за отопление на сградна инсталация 110,57 лева; за дялово разпределение - 37,55 лева; Изравнителна сметка 3,11 лева. Посочените стойности са с включен ДДС, както следва: за топлинна енергия, респ. за отопление на сградна инсталация - ДДС в размер 9%, за дялово разпределение - ДДС в размер 20%. Размерът на законната лихва върху главницата е изчислена за периода от 21.06.2021 година до 12.11.2024 година датата на депозиране на исковата молба, дължима по реда на Глава IV,чл.40, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна за стопански нужди от „Т.С.” ЕАД на потребители в град С. е в размер на 41,82 лева /четиридесет и един лева и 82 стотинки/ лева. Калкулирана е съгласно изискванията на Постановление №426 на МС от 18.12.2014 година за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения, в Приложения от №1 до №25 включително.