Решение № 8 от 10.03.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина Р. Славчева

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. И.ова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ваня Н. И.ова Въззивно гражданско дело № 20201800500572 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 25 от 04.03.2020 г. по гр.д. № 85/2018 г. С.ският районен съд е разпределил ползването на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. С. между Б. П. В., Ж. Л. Й., П. И. Й. и Г. И. Й., както следва: Б.

П. В. ще ползва част имота с площ 83,50 кв.м., означена по точки 12-13-14-28-27-26-25-12 на скица-проект № 3 към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л. К. Д., депозирано на 16.08.2018 г. и прието в съдебно заседание на 01.10.2018 г.; Ж. Л.

Й., П. И. Й. и Г. И. Й. общо ще ползват част от имота с обща площ 143,70 кв.м., в която съгласно горепосочената скица се включват: 1/. навес с площ 45 кв.м., означен по точки 3435-36-37-30-31-34; 2/. павилион с площ 28 кв.м., означен по точки 32-33-34-31; 3/. площ от 36,50 кв.м. по т. 22-23-1-24-22; 4/. площ от 8,50 кв.м. по точки 17-18-19-20-21-42-43-44-45-4717; 5/. площ от 13,00 кв.м. по точки 16.17-38-37-30-16 и 6/. площ от 12,70 кв.м. по точки 3031-32-33-28-14-15-16-30; всички страни ще ползват общо като прилежаща част към построената в поземления имот триетажна жилищна сграда, част от имота с площ 130,80 кв.м., означена по точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22-23-1 на същата скица-проект № 3, приподписана от районния съдия и представляваща неразделна част от решението. Всяка от страните и осъдена да заплати на другата разноски по делото съобразно дяловете им в правото на строеж върху поземления имот.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците Ж.Й., П.Й. и Г.Й.. В 1 жалбата се навежда оплакване, че неправилно при определянето на квотите върху дворното място съдът не е взел предвид квадратурата на намиращите се в имота собствени на жалбоподателите и ползвани от тях навес и павилион, като неправилно ги е включил към частта, която следва да се полза от тях. Жалбоподателите считат, че площта на тези постройки следва да бъде изключена от подлежащата на разпределение площ от поземления имот, както са изключени от тази площ и другите две собствени им постройки с идентификатори № *** и № ***. На следващо място в жалбата се излага възражение, че съдът не е взел предвид наличието на самостоятелен приземен етаж /сутерен/ в разположената в процесния имот триетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, съдържащ индивидуални обекти, собственост на жалбоподателите и обитаван от Ж.Й., който приземен етаж не представлява обща част на сградата. Сочи се в тази връзка, че въпросът кои етажи/индивидуални обеки в жилищната сграда се ползват от ответниците-жалбоподатели, е останал неизяснен в първоинстанционното производство, а площта на посочения сутерен следва да бъде взета предвид при определянето на квотите на страните в съсобствената им жилищна сграда, които да послужат и за определяне на квотите за разпределянето на ползването на процесното дворно място. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се разпредели правото на ползване върху процесния имот в квоти ¾ за ответниците по иска и ¼ за ищцата, като от подлежащата на разпределение площ от имота бъде изключена общата площ на построените в него навес и павилион.

С писмения си отговор ответницата по посочената въззивната жалба Б.В. оспорва същата. Сочи, че твърдението на жалбоподателите, че са собственици на сутерена на сградата, поради което им се следва по-голяма пропорция от общите части, е преклудирано.

Излага и довод, че сутеренът на сградата, в който се помещават мазетата на етажните собственици, коридори и стълбищна клетка, представлява обща част на сградата, а не представлява самостоятелен обект на право на собственост, поради което разпределението на мазетата за ползване няма никакво отношение към дяловете от правото на строеж, съответно от правото на ползване на двора. Сочи се, че намиращите се в имота едноетажна сграда, навес и павилион са изградени самоволно от жалбоподателите /без съгласието на ищцата и надлежно учредено право на строеж и без строителна документация/, поради което теренът под тези сгради следва да се разпредели по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Поддържа се, че съществуването на незаконно изградените постройки не може да води до намаляване разполагаемата от ищцата част от двора, а тази част следва да бъде приспадната от земята, която им се разпределя.

Срещу решението е подадена въззивна жалба и от ищцата в първоинстанционното производство Б.В.. В жалбата се излага възражение, че съдът е следвало да приспадне от площта за разпределение на ответниците не само построените в имота навес и павилион, но и незаконно построената едноетажна сграда с идентификатор № ***, която се ползва от ответниците. Сочи се в тази връзка, че от всички изградени и ползвани от 2 ответниците в поземления имот постройки, освен сградата на основно застрояване, единствено гаражът е изпълнен със съгласието на ищцата и с необходимите строителни книжа, поради което той може да се счита за законно построена сграда, въз основа на надлежно учредено право на строеж. На следващо място, се излага оплакване, че с оглед голямата площ на разпределената за общо ползване на всички страни част от процесния имот от 130,80 кв.м. от общо 285 кв.м., извършеното от съда разпределение е неудобно и за двете страни в процеса, несъобразено с фактическото положение и източник на бъдещи сериозни противоречия между ползвателите предвид изключително обтегнатите отношения между тях. Сочи се, не е необходима такава площ за общо пространство около сградата за поддържането и ремонтни дейности на същата, каквато е приета с извършеното от съда разпределение. Навежда се довод, че предвидените в решението и видими в приложената скица големи правоъгълни петна за общо ползване от северната, източната и южната страна на сградата не са необходими за нейната поддръжка и се явяват с неизвестно предназначение, а съвместното им употребление от страните не е от никаква полза за тях и би било източник на бъдещи спорове, като много по-разумно би било тази незастроена площ да се разпредели между страните съобразно приетите квоти. Сочи се, че извършеното от съда разпределение на дворното място създава необичайни и хаотично разпръснати форми на парцела, което не е съобразено с фактическото ползване на имота и намиращите се в него сгради, както и с благоустройствените правила. Навежда де довод, че с оглед установените в съдебната практика при приложението на чл. 32, ал. 2 от ЗС изисквания при суперфициарна собственост, съответен на тези изисквания е начин на ползване на процесното дворно място, а именно: от свободната за разпределение площ от 394 в.м.

/получена след изваждане от общата площ на поземления имот от 541 кв.м на площта на съществуващата сграда на основно застрояване от 110 кв.м. и площта на законно построения гараж от 37 кв.м./ следва да се определи като обща прилежаща площ към триетажната сграда площ за достъп до същата от изток, където е входа на сградата, както и минимална площ за обслужващи дейности, представляваща пътека с ширина от един метър по обиколката на сградата. Остатъкът от дворното място следва да се разпредели по вертикала на източна и западна част, като точното местоположение на границата да се определи съобразно квотите на страните от дворното място в съотношение 2 към 1, като ответниците ползват по-голямата западна част от парцела, а ищцата – източната част.

В писмения си отговор ответниците по горепосочената въззивна жалба Ж.Й., П.Й. и Г.Й. оспорват същата. Сочат, че изградените в имота второстепенни постройки променят начина на разпределение на ползването, като оспорват възражението, че същите са незаконни. Оспорват претенцията на въззивницата за обособяване на по-малка като обслужваща площ около сградата. Считат, че предложената от жалбоподателката ширина от един метър на обслужващата площ е крайно недостатъчна и ще доведе до бъдещи спорове с ищцата при евентуално извършване на ремонт на сградата.

В съдебно заседание всеки от жалбоподателите поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

3

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 85/2018 г. на С.ски районен съд е образувано по предявен от Б. П. В. срещу Ж.Л. П.а, П. И. Й. и Г. И. Й. иск за разпределяне на ползването на недвижим имот, находящ се в гр. С., ***, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. С..

В исковата молба ищцата твърди, че с ответниците са съползватели на посочения недвижим имот по силата на наследяване от П.Д. Й., починал през 1972 г. На последния с договор от 07.02.1966 г. е отстъпено правото на строеж върху държавна земя, а именно парцел ІХ-3774 в кв. 215. Твърди се, че с оглед извършени между неговите наследници прехвърляния, страните имат равни права върху ползването на процесния парцел – ½ за ищцата и общо ½ за ответниците. Сочи се, че между страните не може да се постигне съгласие за доброволно разпределяне ползването на имота, поради което е отправено искане съдът да разпредели ползването съобразно дяловете на страните в притежаваното от тях право на ползване върху него.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват иска. Оспорват твърдението на ищцата относно притежаваните от страните части от правото на строеж и съответно от правото на ползване върху описания недвижим имот. Във връзка с това сочат, че видно от представените с исковата молба нотариален акт № 110/1975 г. и договор за групов строеж от 26.12.1975 г., това право е притежавано от техния наследодател И. Й. в обем 78% от общите части на сградата и мястото, а ищцата и починалата съпруга на общия наследодател П.Й. – В. Й., имат общо 22%. Ответниците твърдят, че са собственици на два самостоятелни етажа от изградената в имота основна триетажна жилищна сграда, на които съответства поголямата част от правото на строеж и респ. на правото на ползване върху мястото. Твърдят, че в имота има законно построени от тях и други постройки освен основната жилищна сграда, а именно гараж, павилион за закуски, жилищна сграда и навес, върху които ответниците имат право на строеж и респ. право на ползване. Излагат твърдение, че между страните през 2016 г. е постигнато устно споразумение за разпределение на ползването на процесното дворно място. В първото по делото съдебно заседание при изясняване на фактическата страна на спора ответниците заявяват, че са собственици на втория и третия етаж от построената в имота триетажна къща, съобразно което следва да се разпределят и правата на ползването на мястото.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата възражения, намира за установено следното от фактическа и прана страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС – за разпределяне на ползването на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. С..

4

Искът е допустим предвид твърденията на ищеца, че с ответниците имат общо право на ползване на процесното дворно място по силата на реализираното въз основа на отстъпено през 1966 г. на наследодателя на страните право на строеж върху него, както и твърдението за разногласие между ползвателите относно разпределението на ползването на този имот.

Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на иска поради извършено разпределение на ползването на имота по решение на мнозинството от съсобствениците – не са налице доказателства за взето такова решение от съползвателите на имота, притежаващи повече от половината от правото на ползване на този имот. При предявен иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът с решението си замества липсващото мнозинство на страните за ползване на вещта, по отношение на която те имат право на собственост, респ. право на ползване.