Решение № 1 от 06.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велико Търново, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

ИРЕНА КОЛЕВА

Христо Томов при участието на секретаря Г. Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. и С. К. К. като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600143 по описа за 2023 година на съда, за да се произнесе, взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура гр. Русе, подаден от Д. Р. К. в качеството и на процесуален представителна прокуратурата и наблюдаващ прокурор, против Присъда № 1 о т 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 133/2021 год. по описа на Окръжен съд гр. Русе.

С присъдата първоинстанционният съд признал подсъдимия М. К. Ч., роден на 25.10.1974 г. в гр. Русе, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ************, общ. Русе, обл. Русе, с висше образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, за Н.ЕН в това, че на 08.09.2016 г. и на 15.07.2016 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, на ГКПП Русе - граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „Старши полицай“ в ГКПП - Русе, при ГПУ- Русе към РДГП- Русе, поискал и приел дар от Н. С. А. - на два пъти парична сума в размер на 20 лв., на обща стойност 40 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба-да не изиска документ за превозвания товар от 1

Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно пропусквателни пунктове -„Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Република България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС, квА.фицирано като престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда съдът признал и подсъдимия Т. А. А., роден на 09.05.1965 г. в с. Ряхово, обл. Русе, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, *********, общ. Русе, обл. Русе, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********, за Н.ЕН в това, че на 05.10.2016 г. в гр.Русе, на ГКПП Русе граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „Старши полицай“ в ГКПП- Русе, при ГПУ- Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С. А. - парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно пропусквателни пунктове - „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за 2 влизане в Република България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС, квА.фицирано като престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение.

Първоинстанционният съд признал още и подсъдимия Е. Р. Й., роден на 19.02.1965 г. в гр. Русе, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе,

************, общ. Русе, обл. Русе, със средно образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********, за Н.ЕН в това, че на 01.08.2016 г. и на 07.10.2016 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, на ГКПП Русе - граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „Старши полицай“ в ГКПП - Русе, при ГПУ- Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С. А. - парична сума в размер на 20 лв. и парична сума в размер на 40 лв., на обща стойност 60 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба-да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС - съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал.

1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно пропусквателни пунктове - „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Република България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС, квА.фицирано като престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение.

В заключение с присъдата първият съд признал подсъдимия И. И. И., роден на 07.10.1978 г. в гр. Русе, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ***********, общ. Русе, обл. Русе, с висше образование, женен, неосъждан, с 3

ЕГН **********, за Н.ЕН в това, че на 16.11.2016 г. в гр. Русе, на ГКПП Русе граничен пункт „Дунав мост“, в качеството му на полицейски орган - „Старши полицай“ в ГКПП - Русе, при ГПУ - Русе към РДГП - Русе, поискал и приел дар от Н. С. А. - парична сума в размер на 20 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не изиска документ за превозвания товар от Н. С. А., както и да не извърши проверка на документите на лицето и управляваното от него МПС- съгласно Глава 4, чл. 37 и чл. 38, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 8121з-813 от 09 юли 2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно пропусквателни пунктове - „Проверката на пътните превозни средства /ППС/ включва визуална проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка“, „При проверка на документите на превозните средства, граничният полицай извършващ проверка на първа линия може да изисква от водача документи за превозвания товар“, както и да не изпълни вменените си съгласно длъжностната характеристика задължения - да извърши проверка на МПС за влизане в Република България с нередовни документи и да осъществи контрол по спазване на граничния режим на лицето и управляваното от него МПС, квА.фицирано като престъпление по чл. 302, т. 1, б. „а“, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение.

Първоинстанционният съд с оглед на изхода на делото не се произнесъл по разноските, за които не предвидил да останат в тежест на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

С подадения против съдебния акт протест от Окръжна прокуратура гр.

Русе се навежда оплакване, че постановената оправдателна присъдата на Русенския окръжен съд се явява неправилна. Излагат се макар и доста пестелИ. съображения в подкрепа на поддържаното становище, тъй като съдът е приел, Д.ията визирани в обвинителния акт да не са доказани по несъмнен начин и със средствата предвидени в НПК. В този аспект прокурорът приема такъв извод за необоснован. И понеже към момента на подаване на протеста мотивите към присъдата не са били изготвени, в него е посочено, че допълнителни съображения в подкрепа на становището за неправилност на присъдата ще бъдат изложени след постъпването им. Впоследствие такива допълнителни съображения към въззивния протест са представени по делото, заведени с вх. № 3055/22.03.2023 г. в деловодството на окръжния съд.. С протеста се предлага въззивният съд да отмени атакуваната оправдателна 4 присъда и вместо нея да постанови нова, с която осъди четиримата подсъдими по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения.

Постъпили са в деловодството на окръжния съд допълнителни съображения към протеста, заведени с вх. № 3055/22.03.2023 г., в които се твърди, че Присъда № 1 от 17.01.2023 година, постановена по НОХД № 133/2021 год. по описа на Окръжен съд гр. Русе е неправилна, тъй като е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В допълнението към протеста се посочва, че същият е изготвен и внесен в Окръжен съд Русе с вх. № 909 на 26.01.2023 г., а мотивите към протестираната присъда са получени в Окръжна прокуратура Русе на 17.03.2023 г. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се изразяват в липсата на мотиви, което се разкрива в няколко аспекта :

На първо място е нА.це протИ.речие между изложената фактическа обстановка, направения анА.з на доказателствата и възприетите правни изводи. Това е създало пречки пред прокуратурата като страна в процеса да разбере каква е действителната воля на съда. Посочва се в конкретика лист 7 от мотивите към постановената присъда, където съдът приел за установено, че на посочените в обвинителния акт дати всеки от подсъдимите е бил на работа, както и че на всяка от тези дати се е явил свидетелят Н. С. А., който носел и предлагал на служители от ГКПП парични суми. Същевременно никъде в анА.за на доказателствата съдът не е изложил мотиви въз основа на кои доказателства е приел за установено, че свидетелят Н. С. А. е носел и предлагал суми. В изводите липсват и твърдения относно причината за предлагането на тези суми. Другото протИ.речие посочено от обвинителя, произтичащо от този приет за безспорно установен от съда факт , е че след като на посочените дати подсъдимите са били на работа на установените работни места поради какви причини се приема да не е установена самоличността на лицата, на които Н. С. А. е предлагал сумите.

На следващо място в мотивите към присъдата липсва описание на събитията на датите, посочени в обвинителния акт. Директно е пристъпено към излагането на причините, поради които изложената в обвинителния акт конструкция не е възприета за състоятелна и доказана. И то при положение, че на лист 1 5 от мотивите съдът е направил извод, че показанията на свидетеля Н. С. А., дадени в хода на досъдебното производство изцяло подкрепят обвинението с формулираните в него детайли от фактическа страна.Реално в последвА.я анА.з на доказателствата съдът изцяло е дискредитирал показанията на А., както и всички други подкрепящи обвинителната теза доказателства. Именно поради това е останало неясно въз основа на какви доказателства съдът е приел за безспорно, че свидетелят А. се е явил на ГКПП, като е носел и предлагал парични суми. По делото няма писмени доказателства в тази насока - справки за задгранични преминавания и за влизанията на свидетеля на процесиите дати.

5

По нататък е прието за несъмнено установено от съда обстоятелството, че на 16.11.2016 г. /датата на реА.зацията, приключила със задържането на подсъдимия И. И. И./ е използвано СРС- белязване на банкноти, съставен е протокол за обиск, при който са иззети 2 бр. банкноти по 1 0 лева, взети са обтривки за сравнително изследване. Тези доказателства не са намерили отражение при последвА.я анА.з в мотивите . Не става ясно какво реално съдът е възприел от фактическа страна - били ли са тези банкноти у подсъдимия И. И. И., на какво основание, как и защо са се оказА. в него , свързва ли ги нещо със свидетелят А. и т.н.