Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 327 от 10.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2829/2021
Вид
Решение № 327
Подписан
10.03.2023
В сила
16.07.2024
Състав
Даяна Калинова Топалова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Д. Анг. И.а като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20211100902829 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.

В първоначалната искова молба ищецът твърди, че през 2012 г. П.Н.З. и Г.К.Х. учредили търговско дружество „С.“ ООД, с ЕИК ****, при притежавани по един дял от капитала на дружеството, на което съдружниците са били и управители. В началото на 2013 г. съдружниците взели решение за закупуване на недвижими имоти на територията на България. За целта било взето решение дружеството да закупи дружествените дялове на други дружества, собственици на недвижими имоти. Така „С.“ ООД придобило дружествените дялове на „Г.“ ЕООД, „Ч.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „М.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „Т.“ ЕООД и „С.“ ЕООД и станало едноличен собственик на капитала на дружествата. В периода от 11.05.2015 г. до 16.06.2015 г. Г.К.Х. провел привидно 7 общи събрания на „С.“ ООД, на които са взети решения за прекратяване участието на дружеството в дружествата и продажба на дружествените дялове, при оправомощаване на управителя Г.К.Х. да извършва необходимите действия за изпълнение на решенията на общото събрание. В съставените 7 на брой неистински протокола от несъстояли се общи събрания на дружеството „С.“ ООД подписът под името на съдружника З. е бил подправен. Този съдружник е завел дело пред Софийски окръжен съд и с Решение № 260077/23.06.2021г. по т.д. № 174/2020г., влязло в законна сила, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е била прогласена нищожността на всички решения на общите събрания за продажба на 100% от дружествените дялове и за упълномощаване на Г.К.Х. за прехвърляне на дружествените дялове. Междувременно въз основа на нищожните решения Г.К.Х. сключил, пред различни нотариуси в страната, договори за прехвърляне на дружествени дялове, с които прехвърлил притежаваните от „С.“ ООД дружествени дялове в търговските дружества, в полза на собственото си еднолично 1 търговско дружество, „С. К.Г.“ ЕООД, с ЕИК **** – договори за прехвърляне на дялове от 15.06.2015 г. и 16.06.2015г. Прехвърлянето на дружествените дялове е било вписано по партидите на дружествата (на 21.08.2015г., на 26.08.2015г. и 01.09.2015г.), като със същите вписвания е била отразена и промяната на собствеността върху капитала и за едноличен собственик, вместо „С.“ ООД е било вписано дружеството „С. К.Г.“ ЕООД. Конкретно вписванията са били № 20150826160702 по партидата на „Г.“ ЕООД, № 20150826161927 по партидата на „Ч.“ ЕООД, № 220150821144254 по партидата на „К.“ ЕООД, № 20150821153507 по партидата на „М.“ ЕООД, № 201508262164605 по партидата на „К.“ ЕООД, № 20150826165214 по партидата на „Т.“ ЕООД и № 20150901152949 по партидата на „С.“ ЕООД. Впоследствие Г.К.Х. подал уведомление за освобождаване като управител на „С.“ ООД и едностранно писмено предизвестие за прекратяване участието в същото дружество. При тези твърдения ищецът иска да бъде установено, че вписаните в търговския регистър, при Агенция по вписванията, по конкретните заявления обстоятелства са несъществуващи обстоятелства - извършеното прехвърляне на дружествени дялове от ищеца на „С. К.Г.“ ЕООД, съответно вписване като едноличен собственик на капитала на всяко от седемте дружества на „С. К.Г.“ ЕООД. Исковете на ищеца са обосновани с това, че договорите за прехвърляне на дружествени дялове са нищожни – липсвало решение на общото събрание на ищеца, тогава дружество с ограничена отговорност за прехвърлянето; имало договаряне сам със себе си, по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД (Г.К.Х. е бил управител и на ищеца и на ответника „С. К.Г.“ ЕООД); при договаряне във вреда на представлявания (ищеца) по чл. 40 от ЗЗД; както и при нищожност на договорите за прехвърляне на дяловете поради нарушаване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради нееквивалентност на престациите. С молба от 14.01.2022 г. ищецът е уточнил, че ответник по всеки от исковете е „С. К.Г.“ ЕООД, а във връзка с исковете по всяко отделно вписване – съответното дружество от останалите седем ответника, по партидата на което в търговския регистър е било извършено вписването, относно прехвърлянето на дружествени дялове и едноличен собственик на капитала.

С отговорите, ответниците оспорват исковете с твърдения, че не е налице правопораждащия фактически състав, обуславящ исканото заличаване на обстоятелства, вписани в търговския регистър. Не се оспорва учредяването на „С.“ ООД, придобиването от дружеството на дружествени дялове, правото на собственост на дружествата върху активи – недвижими имоти, факта че през 2018 г. съдружникът Х. е прекратил участието си като съдружник и е бил освободен като управител и че е едноличен собственик и управител на „С. К.Г.“ ЕООД. Твърдят, че в посочения период от 11.05.2015 г. до 16.05.2015 г. двамата съдружници и управители са участвали лично в управлението на дружеството и са взели доброволно и при пълно съгласие всички решения на общото събрание на съдружниците на „С.“ ООД. Протоколите за общите събрания са подписани от двамата съдружници.

Договорите за прехвърляне на дружествени дялове са били сключени въз основа на валидни решения на общите събрания, със съгласие на „С.“ ООД, от редовно упълномощен управител. Оспорват твърдените основания за нищожност на договорите за прехвърляне на дружествени дялове.

2

С допълнителна искова молба ищецът оспорва подписа на съдружника П.З. върху протоколите от общите събрания на „С. ООД, които са с невярно съдържание (че този съдружник е присъствал).

С допълнителни отговори ответниците поддържат оспорванията, възраженията и правните си доводи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидите на дружествата ответници – прехвърляне на дружествени дялове, с посочените в исковата молба седем договора, както и вписването, относно промените в собствеността на капитала в тези дружества, в полза на дружеството „С. К.Г.“ ЕООД, с което е обоснована и пасивната процесуална легитимация на последното по предявените искове.

Изводът за несъществуващо обстоятелство е изведен при твърдения, че в периода от 11.05.2015 г. до 16.06.2015 г. Г.К.Х. провел седем общи събрания на „С.“ ООД, на които са взети решения за прекратяване участието на дружеството в дружествата ответници и продажба на дружествените дялове, които общи събрания се твърди, че не са се състояли и подписът под името на съдружника З. е бил подправен, поради което тези решения са нищожни. След като тези решения са нищожни, липсва съгласие на дружеството, поради което Х., като представител и на двете дружества, и едноличен собственик на капитала на „С. К.Г.“ ЕООД, е договарял без съгласие и сам със себе си, заобикаляйки забраната на чл.38, ал.1, поради което сделките са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД като противоречащи на закона. В евентуалност се твърди, че доколкото дяловете са прехвърлени на цена, много по – ниска от пазарната, е налице нееквивалентност на престациите и договорите са нищожни поради противоречие с добрите нрави, в евентуалност като сключени във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД, обоснована също с нееквивалентност на престациите.

Така, за преценка основателността на предявените искове за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, съдът дължи преюдициално произнасяне, относно сочените пороци на сделките за прехвърляне на дружествените дялове, тъй като в случай, че тези сделки са нищожни, то и вписаните обстоятелства, които установяват, а именно прехвърляне на дяловете и свързаната с това промяна на собствеността на капитала, не са се осъществили.

Безспорно по делото е, че дружеството „С.“ ООД, е придобило през 2013 г. 100 % от дружествените дялове от капитала на „Г.“ ЕООД, „Ч.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „М.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „Т.“ ЕООД и „С.“ ЕООД и е станало едноличен собственик на капитала на дружествата.

Установено по делото е и, че дружеството „Г.“ ЕООД към този момент е било собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 028070, с площ 7.996 дка, 3 местност Локва, с Гурмазово; дружеството „Ч.“ ЕООД на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 028170, с площ 3.300 дка, местност Локва, с. Гурмазово; дружеството „К.“ ЕООД на поземлен имот № 028079, с площ 9.598 дка, местност Локва, с.Гурмазово; дружеството „М.“ на поземлен имот № 028191, с площ 3.207 дка, м.Локва, с. Гурмазово; дружеството „К.“ ЕООД на поземлен имот № 028082, с площ 6 500 дка, местност Локва, с.Гурмазово, дружеството „Т.“ на поземлен имот № 028169, с площ 3.300 дка, м. Локва, с.Гурмазово и дружеството „С.“ ЕООД на поземлен имот № 028074, с площ 11.201 дка, м.Локва, с.Гурмазово.

Установява се от публичните вписвания по партидите на дружествата, че до 2018 г.

Х. е бил управител на „С.“ ООД, както и че е едноличен собственик и управител на „С.

К.Г.“ ЕООД.

Установява се от представения по делото договор за прехвърляне на дялове от 15.06.2015 г., че между „С.“ ООД, представлявано от управителя Г.К.Х., и „С. К.Г.“ ЕООД, представлявано от същото лице, което е и едноличен собственик на капитала на това дружество, е уговорено „С.“ ООД да прехвърли своите 80 дяла с обща номинална стойност 46 960 лв., представляващи 100 % от капитала на „Г.“ ООД.

С договор от същата дата, между същите страни е постигнато съгласие „С.“ ООД да прехвърли своите 33 дяла с обща номинална стойност 33 лв., представляващи 100 % от капитала на „Ч.“ ЕООД.

С договор от същата дата, между същите страни, е постигнато съгласие „С.“ ООД да прехвърли своите 96 дяла с обща номинална стойност 96 лв., представляващи 100 % от капитала на „К.“ ЕООД.

С договор от същата дата, между същите страни е постигнато съгласие „С.“ ООД да прехвърли своите 96 дяла с обща номинална стойност 56 352 лв., представляващи 100 % от капитала на „М.“ ЕООД.

С договор от същата дата, между същите страни е постигнато съгласие „С.“ ООД да прехвърли своите 33 дяла с обща номинална стойност 33 лв., представляващи 100 % от капитала на „Т.“ ЕООД.

С договор от 16.06.2015 г., между същите страни е постигнато съгласие „С.“ ООД да прехвърли своите 60 дяла с обща номинална стойност 35 220 лв., представляващи 100 % от капитала на „К.“ ЕООД.

С договор от същата дата, между същите страни е постигнато съгласие „С.“ ООД да прехвърли своите 56 дяла с обща номинална стойност 56 лв., представляващи 100 % от капитала на „С.“ ЕООД.

По партидите на дружествата са вписани промените, резултат от прехвърляне на дружествените дялове с посочените договори, които се твърди, че не са се осъществили.

Първите два въведени преюдициални довода за нищожност на посочените по – горе сделки, поради липса на решение на ОС на дружеството за разпореждане и договаряне сам 4 със себе си, са решени със задължителна за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 15.11.2013 г. по т. д. № 3./2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В т.1 от посоченото решение е прието, че решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители), което следва да намери приложение и към настоящата хипотеза, а в т. 2 е прието че към органното представителство на търговските дружества, при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител, по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Наведените възражения за нищожност на седемте решения на ОС на дружеството, взети в периода 11.05.2015 г. – 16.06.2015 г., за продажба на дружествените дялове, са направени във връзка с твърдението за нищожност на сделките, сключени без такова решение, каквото, както беше посочено по – горе не е условие за тяхната валидност, поради което обсъждането на тези възражения е ирелевантно.